На по чаша

Ревю: изба Talamonti от Абруцо

Андреа Пунчева 15 март 2022, 17:51

Серджо Фраудентали е дошъл у нас специално от Лондон, където живее, за да представи част от портфолиото на Azienda Talamonti пред българска аудитория. Избата се намира в региона Абруцо, който е в централна Италия, на източния бряг. Освен че правят червени, бели, розе и пенливи вина от местни сортове, обяснява Серджо, докато отпиваме просекото за "Добре дошли" (по обясними причини то се прави във Венето), имат и маслинови насаждения, от които се прави зехтин. Него не опитахме, но не беше това и фокусът на дегустацията.

Изба Talamonti отваря врати не толкова отдавна - през 2001 г., през 2004 засаждат сорта пекорино, който предизвиква особен интерес сред дегустационната група. Донякъде - заради асоциацията със сиренето със същото име, но и заради това, че е практически непознато у нас, та е повод да обогатим органолептичната памет на небцето си.

Две думи за пекориното: pecora означава овца на италиански и когато говорим за сиренето, идеята е, че то се прави от млякото на това животно. Точно обратното е при виното: гроздето от този сорт се харесва на овцата, която си го похапва. Оттам и името. Доста сходна е ситуацията с мускат: mosca e муха на италиански, а сладките ароматни гроздчета привличат мушиците.

Региона на Абруцо Серджо описва така: може да караш ски сутринта, а следобeд да плаваш в морето. Работят с местните сортове монтепулчано д'Абруцо, требиано д'Абруцо и пекорино.

Прави впечатление, че всичките им вина са със сертификат за веган производство (т.е. не се филтрират с казеин).

Вносител е Vayk, откриват се в магазини Vinello, по чиято покана бяхме и на дегустацията.

Lume

Апелация: Trebbiano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2020
Сорт: Требиано
Отлежаване: Инокс
Вкусове и аромати: Никакви аромати. Да, беше една идея преохладено виното, но дори и при известен престой в чаша носа го нямаше никакъв. Обаче тук правя едно важно уточнение - требиано е още познато като уни блан (ugni blanc), а това е сортът, от който се прави коняк. Цялата идея на този сорт е, че той е като бяло платно или супермодел, за да може да се "рисува" върху него. На нос то е както е и на вид: стоманено, сдържано.
На вкус обаче нещата изглеждаха по-склонни към заигравка. Хрупкаво, с високи киселини, навява ми помисли за лято (не съм от хората, които под път и над път си търсят поводи да се сещат за юлските горещини!). Долавят се цветисти аромати, но деликатни и със сигурност не преобладават, тук водещи са цитрусите - лимон, лайм. Има съвсем нежна горчивина, която радва.
Структура: Високи киселини, но балансирано. Виното е сочно, пие се леко и с радост.
Препоръка за консумация: Всекидневно е, така че не му поверявайте повече, отколкото може да носи. Самостоятелно или със семпла листна салата е най-добре, ако има наситен дресинг, по-добре изберете следващото вино.
Струва ли си: За цена около 18,60 лв. в магазин бих казала "да". Виното е повече от приятно, пивко е, в компания от над двама души виждам как ще се изпие първата бутилка, без да го усетите, та ще трябва и втора. За мен целта на това вино е то да бъде отговорът на повсеместния совиньон блан.
Aternum

Апелация: Trebbiano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2018
Сорт: Требиано
Отлежаване: 6 месеца в нови бъчви, смес между американски, френски, славонски, но предимно френски
Вкусове и аромати: Дъбът е осезаем, особено след предходното вино. Усещат се и бели цветя, както и загатване на подправки - коментар, типичен за белите от Елзас, какъвто не е случаят.
На небце виното го раздава отявлено гастрономично - направено е за храна и добре й партнира.
Структура: Високи киселини, по-изразена фенолна горчивина, балансирано.
Препоръка за консумация: Шафраново ризото, подсказва ни Серджо, и съм съгласна, че би си отивало добре. По тази логика може би и пае(л)я би следвало да подхожда добре.
Струва ли си: Цената в магазин е 26,80 лв., което е съвсем нормално за бяло вино с частично отлежаване в дъб от регион, който не е с премиум репутация, каквато има Бургундия, например. Виното не беше моето любимо от дегустацията, но ако търсите балансирано бяло със средно тяло, това е подходящ вариант.
Trabocchetto

Апелация: Pecorino Abruzzo DOC
Реколта: 2020
Сорт: Пекорино
Отлежаване: Инокс, около 2 месеца върху фините утайки
Вкусове и аромати: Хрупкаво и стоманено. Това са първите ми две асоциации с виното, като втората дума го описва визуално, разбира се, не органолептично, но си струва да се спомене така или иначе, тъй като тази хладна стоманена нотка се прокрадва и на небце - макар че признавам, че е възможно да е лъжовно усещането.
На нос виното има една приятна заобленост, вероятно дело на фините утайки, които напомнят на мая или хляб. Но за мен първият аромат беше на бъз и жасмин, после идват зрели круши и ябълки.
Бележките, които съм написала като коментар за вкуса, няма да ги пиша дословно, защото са малко неприлични за пред компания - достатъчно е да кажем, че са в положителна насока. Виното наистина е вкусно. Накрая се долавя една мазнота, обикновено свързвана с по-отлежал ризлинг, която аз лично страшно харесвам.
Структура: Отлични киселини, които идват като баланс на малко по-мазното и заоблено усещане на нос и небце.
Препоръка за консумация: Самостоятелно, честно казано - това е любимият ми начин за вина, които истински харесвам. И все пак би подхождало на бяла риба, особено на скара с лека коричка и малко зехтин, може и със стриди; добре ще е и със зеленчуци, тип темпура.
Струва ли си: Да. Цената в магазин е около 24,90 лв., което за вино от интересен сорт и с много добро качество е съвсем разумно.
Rose Cerasuolo d'Abruzzo

Апелация: Cerasuolo d'Abruzzo DOC
Реколта: 2021
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо
Отлежаване: Инокс
Вкусове и аромати: Наситеният цвят - така далечен от комерсиалните розета, полирани като според Pantone - е увертюра към изразителните аромати и вкусове. Неслучайно името на апелацията, от която идва, е Cerasuolo d'Abruzzo DOC, тъй като това е препратка към черешовите нотки, които вината от региона имат. Даже повече вишна. Извън червените горски плодове се долавят още червени полски цветя, бонбони - но не по онзи изкуствен начин на младо Божоле с въглеродната мацерация.
На небце виното създава усещане за деликатна сладост, без обаче да има такава - подвежда ни асоциацията с аромата.
Структура: Добри киселини, тъкмо като за баланс на иначе богатите плодови аромати.
Препоръка за консумация: Виното е направено, за да бъде съчетавано с храна. Ще му отиват разни ястия, дайте му поле за изява: салати - може и с дресинг, ще понесе; разядки (може би без рибни от типа на тарама) и мариновани бели меса също ще са ОК. Нека е поохладено, около 12 градуса препоръчват производителите.
Струва ли си: Да. Цената му в магазин е около 15,50 лв., а виното е богато на ароматни и вкусови преживявания. И е чудесен повод да си припомним, че има и друга стилистика освен провансалското розе.
Montepulciano Bajo

Апелация: Montepulciano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2019
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо
Отлежаване: 6 месеца в дъб, но не в барици, а в големи боти с обем над 1000 л
Вкусове и аромати: червени полски цветя (и мак конкретно), червени горски плодове, подправки, появиха се - за огромна моя изненада! - леки препратки към базово небиоло заради вълшебната комбинация от роза и трюфел. Разбира се, без онези безпощадни танини, типични за небиолото. Носът е средно интензивен, богат.
Структура: Танините са средни, киселините са осезаеми, виното е сочно.
Препоръка за консумация: Меса ще му вървят - телешко рагу например би било чудесно. Или ястие с главен герой гъби.
Струва ли си: Да - с цена около 17,70 лв. в магазин това е отлично всекидневно вино, бих платила и повече. Купих го след дегустацията и го отворихме у дома още същата вечер. Не е случайно, че то е най-продаваното им червено вино - все пак идва от апелацията им с най-голям обем, но печелившата за мен бе сравнителната сложност като за базов клас.
Tre Saggi

Апелация: Montepulciano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2017
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо
Отлежаване: 12 месеца в 300-литрови френски дъбови бъчви, 12 месеца отлежаване в бутилка
Вкусове и аромати: Черни горски плодове и подправки на нос, на небце допълнени и развити от пушек, тютюн, мока. Все още се усеща младо виното, тепърва бих очаквала интегриране и балансиране на ароматите.
Структура: Танините тук държат устата ви в хватка, има силен "гръбнак". Добре структурирано вино, с налични киселини, усеща се донякъде като бленд от каберне совиньон и сира.
Препоръка за консумация: Дивечово месо или ястие с печени ядки ще са подходящи.
Струва ли си: Все още е младо, ще е интересно да се види след 2 години, но при цена 25 лв. на бутилка си струва за тези с уклон към по-доминиращите вина.
Kudos

Апелация: Rosso IGP Colline Pescaresi, подбрани лозя
Реколта: 2017
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо (70%), мерло (30%)
Отлежаване: Двата сорта се винифицират отделно в 300-литрови френски дъбови бъчви за 12 месеца, след това се смесват и отлежават заедно още 12 месеца в 300-литрови бъчви. Накрая - 12 месеца в бутилка, преди да излязат бутилките на пазара.
Вкусове и аромати: Концентрирано вино със сложен характер, това се вижда отдалеч - или по-скоро не се вижда, тъй като цветът е толкова непрогледно тъмно червен. Определено по-интересно и балансирано от предходното вино (за мен лично - въпреки наличието на мерло, сорт, с който имаме различия, но това е строго лична особеност и го споменавам само като комплимент към баланса на виното), долавят се на първо място букет от горски плодове - сини, червени и черни - зрели и сушени, но не и конфитюрени. Допълнени са сладки подправки, дъбовият нос не е прекомерен. Тютюн като за финал.
Структура: Танините не са груби, както на моменти се усещаше предходното, а са заоблени, пищни. Понеже има отлични киселини, виното стои по-скоро елегантно, дори и в своята отлежалост, няма я онази тежест, типична за по-старите български вина.
Препоръка за консумация: Агнешко, подсеща ни Серджо, или други печени меса. За вегетарианците си представям ястие със структура и разнообразни текстури и достатъчно подправки - на основата на гъби, бобови растения или ядки, може би азиатско също би било ОК.
Струва ли си: Бях записала може би една идея смелата прогноза за цената на бутилка, преди да ни я споделят - около 50-55 лв., казах си, а реалността беше щадяща със своите 35,40 лв. Струва си.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK