Ревю: Испания през вината на Bodega Matarromera и Cyan
Дегустираме 8 вина от гореща Испания
Ревю: изба Talamonti от Абруцо
Серджо Фраудентали е дошъл у нас специално от Лондон, където живее, за да представи част от портфолиото на Azienda Talamonti пред българска аудитория. Избата се намира в региона Абруцо, който е в централна Италия, на източния бряг. Освен че правят червени, бели, розе и пенливи вина от местни сортове, обяснява Серджо, докато отпиваме просекото за "Добре дошли" (по обясними причини то се прави във Венето), имат и маслинови насаждения, от които се прави зехтин. Него не опитахме, но не беше това и фокусът на дегустацията.
Изба Talamonti отваря врати не толкова отдавна - през 2001 г., през 2004 засаждат сорта пекорино, който предизвиква особен интерес сред дегустационната група. Донякъде - заради асоциацията със сиренето със същото име, но и заради това, че е практически непознато у нас, та е повод да обогатим органолептичната памет на небцето си.
Две думи за пекориното: pecora означава овца на италиански и когато говорим за сиренето, идеята е, че то се прави от млякото на това животно. Точно обратното е при виното: гроздето от този сорт се харесва на овцата, която си го похапва. Оттам и името. Доста сходна е ситуацията с мускат: mosca e муха на италиански, а сладките ароматни гроздчета привличат мушиците.
Региона на Абруцо Серджо описва така: може да караш ски сутринта, а следобeд да плаваш в морето. Работят с местните сортове монтепулчано д'Абруцо, требиано д'Абруцо и пекорино.
Прави впечатление, че всичките им вина са със сертификат за веган производство (т.е. не се филтрират с казеин).
Вносител е Vayk, откриват се в магазини Vinello, по чиято покана бяхме и на дегустацията.
| Lume |

Апелация: Trebbiano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2020
Сорт: Требиано
Отлежаване: Инокс
Вкусове и аромати: Никакви аромати. Да, беше една идея преохладено виното, но дори и при известен престой в чаша носа го нямаше никакъв. Обаче тук правя едно важно уточнение - требиано е още познато като уни блан (ugni blanc), а това е сортът, от който се прави коняк. Цялата идея на този сорт е, че той е като бяло платно или супермодел, за да може да се "рисува" върху него. На нос то е както е и на вид: стоманено, сдържано.
На вкус обаче нещата изглеждаха по-склонни към заигравка. Хрупкаво, с високи киселини, навява ми помисли за лято (не съм от хората, които под път и над път си търсят поводи да се сещат за юлските горещини!). Долавят се цветисти аромати, но деликатни и със сигурност не преобладават, тук водещи са цитрусите - лимон, лайм. Има съвсем нежна горчивина, която радва.
Структура: Високи киселини, но балансирано. Виното е сочно, пие се леко и с радост.
Препоръка за консумация: Всекидневно е, така че не му поверявайте повече, отколкото може да носи. Самостоятелно или със семпла листна салата е най-добре, ако има наситен дресинг, по-добре изберете следващото вино.
Струва ли си: За цена около 18,60 лв. в магазин бих казала "да". Виното е повече от приятно, пивко е, в компания от над двама души виждам как ще се изпие първата бутилка, без да го усетите, та ще трябва и втора. За мен целта на това вино е то да бъде отговорът на повсеместния совиньон блан.
| Aternum |

Апелация: Trebbiano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2018
Сорт: Требиано
Отлежаване: 6 месеца в нови бъчви, смес между американски, френски, славонски, но предимно френски
Вкусове и аромати: Дъбът е осезаем, особено след предходното вино. Усещат се и бели цветя, както и загатване на подправки - коментар, типичен за белите от Елзас, какъвто не е случаят.
На небце виното го раздава отявлено гастрономично - направено е за храна и добре й партнира.
Структура: Високи киселини, по-изразена фенолна горчивина, балансирано.
Препоръка за консумация: Шафраново ризото, подсказва ни Серджо, и съм съгласна, че би си отивало добре. По тази логика може би и пае(л)я би следвало да подхожда добре.
Струва ли си: Цената в магазин е 26,80 лв., което е съвсем нормално за бяло вино с частично отлежаване в дъб от регион, който не е с премиум репутация, каквато има Бургундия, например. Виното не беше моето любимо от дегустацията, но ако търсите балансирано бяло със средно тяло, това е подходящ вариант.
| Trabocchetto |

Апелация: Pecorino Abruzzo DOC
Реколта: 2020
Сорт: Пекорино
Отлежаване: Инокс, около 2 месеца върху фините утайки
Вкусове и аромати: Хрупкаво и стоманено. Това са първите ми две асоциации с виното, като втората дума го описва визуално, разбира се, не органолептично, но си струва да се спомене така или иначе, тъй като тази хладна стоманена нотка се прокрадва и на небце - макар че признавам, че е възможно да е лъжовно усещането.
На нос виното има една приятна заобленост, вероятно дело на фините утайки, които напомнят на мая или хляб. Но за мен първият аромат беше на бъз и жасмин, после идват зрели круши и ябълки.
Бележките, които съм написала като коментар за вкуса, няма да ги пиша дословно, защото са малко неприлични за пред компания - достатъчно е да кажем, че са в положителна насока. Виното наистина е вкусно. Накрая се долавя една мазнота, обикновено свързвана с по-отлежал ризлинг, която аз лично страшно харесвам.
Структура: Отлични киселини, които идват като баланс на малко по-мазното и заоблено усещане на нос и небце.
Препоръка за консумация: Самостоятелно, честно казано - това е любимият ми начин за вина, които истински харесвам. И все пак би подхождало на бяла риба, особено на скара с лека коричка и малко зехтин, може и със стриди; добре ще е и със зеленчуци, тип темпура.
Струва ли си: Да. Цената в магазин е около 24,90 лв., което за вино от интересен сорт и с много добро качество е съвсем разумно.
| Rose Cerasuolo d'Abruzzo |

Апелация: Cerasuolo d'Abruzzo DOC
Реколта: 2021
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо
Отлежаване: Инокс
Вкусове и аромати: Наситеният цвят - така далечен от комерсиалните розета, полирани като според Pantone - е увертюра към изразителните аромати и вкусове. Неслучайно името на апелацията, от която идва, е Cerasuolo d'Abruzzo DOC, тъй като това е препратка към черешовите нотки, които вината от региона имат. Даже повече вишна. Извън червените горски плодове се долавят още червени полски цветя, бонбони - но не по онзи изкуствен начин на младо Божоле с въглеродната мацерация.
На небце виното създава усещане за деликатна сладост, без обаче да има такава - подвежда ни асоциацията с аромата.
Структура: Добри киселини, тъкмо като за баланс на иначе богатите плодови аромати.
Препоръка за консумация: Виното е направено, за да бъде съчетавано с храна. Ще му отиват разни ястия, дайте му поле за изява: салати - може и с дресинг, ще понесе; разядки (може би без рибни от типа на тарама) и мариновани бели меса също ще са ОК. Нека е поохладено, около 12 градуса препоръчват производителите.
Струва ли си: Да. Цената му в магазин е около 15,50 лв., а виното е богато на ароматни и вкусови преживявания. И е чудесен повод да си припомним, че има и друга стилистика освен провансалското розе.
| Montepulciano Bajo |

Апелация: Montepulciano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2019
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо
Отлежаване: 6 месеца в дъб, но не в барици, а в големи боти с обем над 1000 л
Вкусове и аромати: червени полски цветя (и мак конкретно), червени горски плодове, подправки, появиха се - за огромна моя изненада! - леки препратки към базово небиоло заради вълшебната комбинация от роза и трюфел. Разбира се, без онези безпощадни танини, типични за небиолото. Носът е средно интензивен, богат.
Структура: Танините са средни, киселините са осезаеми, виното е сочно.
Препоръка за консумация: Меса ще му вървят - телешко рагу например би било чудесно. Или ястие с главен герой гъби.
Струва ли си: Да - с цена около 17,70 лв. в магазин това е отлично всекидневно вино, бих платила и повече. Купих го след дегустацията и го отворихме у дома още същата вечер. Не е случайно, че то е най-продаваното им червено вино - все пак идва от апелацията им с най-голям обем, но печелившата за мен бе сравнителната сложност като за базов клас.
| Tre Saggi |

Апелация: Montepulciano d'Abruzzo DOC
Реколта: 2017
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо
Отлежаване: 12 месеца в 300-литрови френски дъбови бъчви, 12 месеца отлежаване в бутилка
Вкусове и аромати: Черни горски плодове и подправки на нос, на небце допълнени и развити от пушек, тютюн, мока. Все още се усеща младо виното, тепърва бих очаквала интегриране и балансиране на ароматите.
Структура: Танините тук държат устата ви в хватка, има силен "гръбнак". Добре структурирано вино, с налични киселини, усеща се донякъде като бленд от каберне совиньон и сира.
Препоръка за консумация: Дивечово месо или ястие с печени ядки ще са подходящи.
Струва ли си: Все още е младо, ще е интересно да се види след 2 години, но при цена 25 лв. на бутилка си струва за тези с уклон към по-доминиращите вина.
| Kudos |

Апелация: Rosso IGP Colline Pescaresi, подбрани лозя
Реколта: 2017
Сорт: Монтепулчано д'Абруцо (70%), мерло (30%)
Отлежаване: Двата сорта се винифицират отделно в 300-литрови френски дъбови бъчви за 12 месеца, след това се смесват и отлежават заедно още 12 месеца в 300-литрови бъчви. Накрая - 12 месеца в бутилка, преди да излязат бутилките на пазара.
Вкусове и аромати: Концентрирано вино със сложен характер, това се вижда отдалеч - или по-скоро не се вижда, тъй като цветът е толкова непрогледно тъмно червен. Определено по-интересно и балансирано от предходното вино (за мен лично - въпреки наличието на мерло, сорт, с който имаме различия, но това е строго лична особеност и го споменавам само като комплимент към баланса на виното), долавят се на първо място букет от горски плодове - сини, червени и черни - зрели и сушени, но не и конфитюрени. Допълнени са сладки подправки, дъбовият нос не е прекомерен. Тютюн като за финал.
Структура: Танините не са груби, както на моменти се усещаше предходното, а са заоблени, пищни. Понеже има отлични киселини, виното стои по-скоро елегантно, дори и в своята отлежалост, няма я онази тежест, типична за по-старите български вина.
Препоръка за консумация: Агнешко, подсеща ни Серджо, или други печени меса. За вегетарианците си представям ястие със структура и разнообразни текстури и достатъчно подправки - на основата на гъби, бобови растения или ядки, може би азиатско също би било ОК.
Струва ли си: Бях записала може би една идея смелата прогноза за цената на бутилка, преди да ни я споделят - около 50-55 лв., казах си, а реалността беше щадяща със своите 35,40 лв. Струва си.
Ревю: Испания през вината на Bodega Matarromera и Cyan
Дегустираме 8 вина от гореща Испания
Ревю: Allegrini & Masciarelli
Абруцо и Венето в 7 бутилки
Ревю: Tommasi във Венето и Пулия
Дегустираме 6 вина от двата края на Италия.
Slow Wine Fair 2022: вино отвъд стоката
Няколко впечатления и наблюдения от първото издание на новото годишно събитие
ОТ БРОЯ: 168 часа в Сицилия
Средиземноморска обиколка с няколко вкусни спирки
Да си знаем пиците: Pepperoni
Прочетете откъде всъщност идва уж италианската пица
Артишок и зехтин: важните международни конкурси
Как се оценяват бутилките маслиново масло и какво отличава различните награди
Любима и въглехидратна
Никулден е, но ние говорим за пица
Отиде си създателят на тирамисуто
Няколко думи за любимия десерт, дело на ресторантьора Адо Кампеол
Ревю: изба Planeta, Сицилия
Дегустация в бяло на 6 вина от местни и международни сортове, внасяни от Vayk
Големите творци и храната: Джовани Бокачо
Погледнем ли днешната тосканска кухня, неминуемо ще открием храни от декамеронските истории на Бокачо.
Ревю: Пиемонт от Tenuta Carretta
6 вина от апелациите с DOCG статут Бароло, Барбареско и Роеро, собственост на Едоардо Миролио
Ревю: Изба Одесос
Първото, което ми направи впечатление, когато видях представянето на изба "Одесос", е описанието за "крафт вино".
Стенли Тучи обикаля Италия в ново кулинарно шоу на CNN
Безплатна чешма за вино
От дисквалификацията до победата: Герман Гочев завоюва титла за България в Атина
Барманът е на първо място в състезанието Metaxa Twelve 2025
Острието на промяната
Как шеф Владислав Пенов от ресторант "Космос" спечели отличие от The Best Chef Awards 2025
Независимият дух на малца
Само уиски, само независими дестилерии, редки бутилки и майсторство без компромис – Whisky Show Sofia 2025 превърна занаятчийството в мярка за стойност.
7 есенни кулинарни празника в Европа, заради които си струва да пътувате
От Дуранкулак до Варна. По дирите на вкусната храна
От Рим до Хонконг: Bar Leone оглави класацията The World’s 50 Best Bars 2025
Първият азиатски бар, който печели титлата "Най-добър бар в света", е ода на римската простота – и я поднася със стил в Хонконг.