
От Дуранкулак до Варна. По дирите на вкусната храна



Лятото може и да си е отишло, но вкусът му остава по северния бряг - в рибената чорба, в шума на морето и в историите на хората, които живеят край него. Нашият "северен кореспондент" Анна Лазарова винаги знае къде да ни изпрати - било то за порция пресен чернокоп, за глътка студено розе на залез или за разговор с някой стар рибар, който помни какво е било "когато рибата беше друга".
В следващия разказ Анна ни води от Дуранкулак до Варна - по пътя на вкусовете, вятъра и спомените. Нейният север е суров, ветровит и щедър - място, което си струва да се открива не само през лятото, а през всеки сезон.
Когато тръгна към Севера, си мисля, че знам или усещам къде мога да спра, да постоя и да се насладя на даровете му - от всяко хинапено или смокиново дърво, скрито в малките улици на Българево и Камен бряг, до галещите небцето морски блага. Уви, не винаги се случва да се докоснем до простата и натурална храна, а всъщност именно това е единственото, от което сетивата ни имат нужда.
Северният бряг е див, суров и неописуемо красив. През всеки сезон. Винаги. И всяко кътче в него крие своите неподправени и забравени места, излъчващи различна енергия, чувства, необятност. Разказът ми днес се носи по бурните и стремглави вълни от Дуранкулак чак до тихия и кротък Варненски залив.
Дуранкулак
Септември е - може би средата. Липсващо парче от моя пъзел, което трябваше да открием. Тук, на Дуранкулак. Пусто е, макар лятото все още да не си е тръгнало. Топло слънце, море, чува се само грохотът му. Сред няколко пясъчни дюни и прашен път достигаме до къмпинг "Космос" и мястото, заради което сме тук - бистро "Чайка". Кацнало на края на южния плаж, под голяма асма. Наоколо почти няма никого. Освен нас на спрялото време се наслаждават двама рокери и малка група полски туристи. Звучи "Hit the Road Jack", прекъсва и пак започва. "Сигурно само този диск си имат", мисля си аз.Дуранкулак, бистро Чайка
Менюто е шарено - за мен твърде голямо за ресторант на морето. Тук обаче откриваме както пресни черноморски риби, така и сладководни. Есенен, мазен чернокоп на скара, избита на място тарама, поднесена сякаш си у дома - със стар лук и лимон, пържен сом, рибена супа и две чаши ледено розе бързо запълват малката дървена масичка. "Hit the Road Jack" започва отново и отново, но ние не слушаме. Небцата ни са завладели дори слуха и се наслаждават на прясната морска храна.
Крапец
Няколко километра по на юг, през август, акустираме в село Крапец - селото на вятъра, тополите и безкрайните плажове. Всичко тук прилича на летен празник: хвърчила, бягащи деца, шарени чадъри, превръщащи ивицата в пъстра картина. След ден под жаркото слънце се отправяме в търсене на прясна храна.
В края на селото откриваме ресторант "Морски бриз" с голяма панорамна площадка и гледка към рибарското селище. Глъчка, детски смях и шумът на лозата над нас придават на мига онази безгрижност и свобода, които само едно дете може да усети.
Крапец, Морски Бриз
"Какво пък ви харесва на тази черноморска риба?" - пита ни сервитьорът, сякаш засегнат от въпроса "Какво ще предложите от нашето море?".
"Вижте," продължава той, "аз съм от Силистра, в Крапец случайно попаднах, ама не ми е на сърце тая морска риба. Виж, сладководната от Дунав повече я харесвам - с нея съм закърмен."
"Ама ние за морска сме дошли!"
"Миди имаме съвсем пресни и днес бита тарама!"
И предвид че през август морето не изобилства от риба, под малката лоза в забравения двор се доверихме на божествено приготвени миди с вино и лющян, тарама и вкусна рибена чорба. "Ще се изненадате," усмихва се той, "тук я правим застроена."
Езерец
Достигаме и до село Езерец - любимо място. Малка, своеобразна общност с безброй летни фестивали и един от най-красивите плажове и тюркоазени води, които съм виждала. Див и прашен път през необятни полета от слънчогледи води до борова гора, искаща да скрие морето сякаш само за себе си. Отсечен бряг, диво море и свободни хора.
Кратка обиколка на селото ни води до снек бар "Тиганчето" - малко ресторантче в гръцки стил, предлагащо италиански и средиземноморски ястия, прясна риба, миди и тарама от нашето море. Дебела сянка, прохлада, приятна музика и вкусна храна.
Езерец, Тиганчето
Наблюдавам всичко около мен - миризми, гласове, светлина. Денят е горещ и парещ, по улицата тичат боси деца с разрошени коси. В съседство група младежи разпалено обсъждат спортни отбори. По улицата крачи човек с моряшка фанелка и диня под мишница. Истинска машина на времето.
Звънецът от кухнята ме връща обратно на малката синьо-бяла масичка. Нашата поръчка - черноморски миди, тарама и скариди. Сочни, наситени, прелестни. И те, и мидите. Виното ме отпуска, картината от преди минути се завръща, а комбинацията от сочните морски дарове прави този августовски следобед абсолютно съвършен.
Шабла
Март е. И през март е хубаво на север. Пронизващо студено, но красиво. Много красиво. В главата ми от дни се е настанила мисълта за гореща рибена чорба на фара в Шабла - при бай Пешо. Дървена ограда с табела "Риба" ни насочва към правилното място.
Шабла, При Бай Пешо
Макар и март, в топлото преддверие на ресторанта места няма. "Малко се разходете, малко студ да съберете, тука хората сега ще плащат и ей тази маса ще ви запазим", казва млад мъж. От прозорците се открива необятна гледка към един от безкрайните плажове на Шабла. Нямам търпение горещата рибена супа да сгрее премръзналото ми от кратката разходка тяло. Тарама, лихнус, врана - все в сезон, допълниха неделната ни маса. И както предполагах - вкусовете и експлозиите не закъсняха.
Тюленово
Не мисля, че има човек, който не познава красотата на залива в Тюленово - арката, отвесните скали и замайващите гледки. На главния път, съвсем до отбивката за морето, се крие семейно бижу, където се приготвя една от най-вкусните рибени чорби и една от най-фините тарами, които някога съм опитвала - къща за гости "Старо време".
Тюленово, Старо време
Семеен бизнес на фамилия Чобанови, потомствени ресторантьори с много хъс и знание. "От майка ми е тайната рецепта за рибената чорба - пък тя я знае от турци. Като деца все по плажовете до таляните между Балчик и Албена ходехме. Там турци ги поддържаха, все вреше чорба в големите казани. А ние се шмугвахме при тях и все с нея ни гощаваха. После майка ми им отмъкна рецептата - и така до днес все по нея я приготвяме", споделя Митко Чобанов.
Тук идваме често - лете в прохладната градина под асмата от киви, зиме в уютния ресторант пред пукащата камина с чаша червено вино и гореща рибена чорба. Място за зимни срещи на старите рибари, място, където аз самата срещнах много от моите събеседници, които слушах притихнала, с усмивка и парещи от вино бузи. Място на сушащи се чирози напролет, богата винена селекция и винаги прясна риба - все в сезон: зарган, сафрид, чернокоп, бита тарама по предавана през поколения рецепта. Тук времето спира и те оставя да се насладиш на трапезата пред теб.
Мидена ферма "Дълбока"
Най-романтичното нещо, което човек може да направи, е да се шмугне по залез в малкия, криволичещ и стръмен път към залива Дълбока, малко след село Българево. Зелените хълмове току се приготвят да заспят и ни показват лазурното море, облято в топлите тонове на залязващото слънце.
Отдясно, на брега, се крие още едно съкровище на Севера - стопанството "Дълбока", първата мидена ферма в България. Минавайки покрай отрупаните хинапови дървета, се озоваваме сред бели покривки и маси, сякаш връщащи ни назад във времето, а пред нас е голямата платформа, където се отглеждат мидите.
Често самият собственик седи отпред и разплита рибарските мрежи. "Дълбока е синоним на традиция и постоянство", споделял е неведнъж. Менюто е богато - многобройни ястия с миди и прясна риба, но любимите ни остават непроменени: миди натюр с лющян, мидена супа - велико нещо - и домашна тарама. Храната е една, а усещанията и гледките винаги различни и магнетични. Докосващ до морето миг, задължително в присъствието на чаша хубаво розе.
Каварна
Влизайки в Каварна, се отправяме към морето - до друго наше любимо място на пристана, ресторант "Старият мост". Място, където целогодишно може да се открият черноморски деликатеси и риби, които малко ресторанти предлагат - от нашите скариди и рапани, през миди, та чак до скорпид, врана и кефал. Управлява се от хора, които са и рибари, и кулинари. Лете - в прохладния двор, зиме - до бумтящата камина.
Каварна, Старият мост
Балчик
Достигаме китното морско градче Балчик. Далеч от шумните и лъскави заведения по дамбата, съвсем до рибарите и брега, откриваме Ники и павилион "Рибката" - няколко дървени маси, морски мотиви, италианска музика и най-прясната риба в Балчик. Място за рибарски раздумки и вкусна храна, създадено от Дарко и Валентин още през 90-те.
Балчик, павильон Рибката
"Тук всичко може да се нарече 'улов на деня'. Предлагането е голямо - всички сезонни риби сме изложили, за да улесним избора на клиентите", споделя Ники. Най-вкусните лихнуси, които съм опитвала, са тук. Рибена чорба по тяхна стара рецепта, тарама, мариновани риби, препечен хляб.
Ники е рибар - човек, който ме срещна с толкова много други: Бони, Ахмед, Живко, Пинко - все рибари, стари гларуси, талянджии с истории. "Есента е сезонът, когато човек може да опита само прясна риба като нашата - от сутринта е", казва той. "А семплият морски обяд може да комбинирате и с посещение на рибарите до самия кей, да усетите ароматите и вкусовете на техния пресен улов." Павилион "Рибката" не бива да се пропуска - място с прясна и вкусна храна от нашето море.
Варна
Акустираме във Варна - моят роден град. Любимото ми място тук е ресторант "Мистър Баба" - корабът на вълнолома. Автентично място с красиви залези, откриващи се от дървените палуби. Безкомпромисни в обслужването, храната, десертите и подбраната селекция от вина.
Изобилие от морска храна, най-вкусното табуле, хумус, тарама, винаги гореща рибена чорба, домашно мариновани риби, разядки, прясно изпечен хляб и превъзходен паламуд. Качество, което отговаря на цената - както трябва да бъде. Ако имате път към Варна, задължително го посетете. "Мистър Баба" е място, където небцето е в екстаз от експлозията на вкусове.
Любовта ми към северния бряг, към енергията му и към вкусната морска храна е видима и силна. Всичко тук преживявам отново всеки път, когато се докосна до тези места - свързани с прашни и диви пътища, улични търговци на августовски пъпеши, сочни праскови, мед, смокини. С ветровити и смразяващи дъха зимни гледки.
Докосването до Севера е истинско и неподправено. Но трябва да се изживее. Да си готов да го изживееш.
Идете, усетете го и му се доверете.





