Slow Wine Fair 2022: вино отвъд стоката

Краят на 2021 донесе новината за ново и предстоящо събитие, което стана повод за вълнение в международните винени среди. 5 месеца по-късно летим за Болоня, където се провежда първият Slow Wine Fair, изложение, посветено на доброто и справедливо вино.
"Добро и справедливо": обръщам внимание на тези две сериозни прилагателни, обикновено ползвани за човек.
Тръгнахме, любопитни да разберем какво точно означава това на практика. За събитието от другата гледна точка - на философията зад концепцията - картинката ми допълва Десислава Димитрова, координатор на Slow Food България.

Избите бяха разпределени по региони с очевиден превес на италианските (20 региона). Скромното френско присъствие обаче ни остави озадачени, да не кажем скептични. За разлика от Vinitaly, чийто фокус е Италия по подразбиране, тук претенциите са за международно изложение. Как тогава да реагираме на има-няма 3-те маси (условно, но и почти буквално казано) за Франция, при положение, че само Пиемонт и Тоскана имаха по десетки?

Латинска Америка също беше с много ограничено количество представители, от САЩ нямаше изобщо, та ще е интересно да проследим пропорциите между държавите догодина. Все пак Slow Wine Fair е международно изложение и "бавната" философия е глобално движение. Затова фактът, че Италия е страната с най-висок процент засадени с органично грозде лозя (а Франция е трета), не оправдава нейни вина да съставляват 90% от всички.

Българското присъствие беше скромно, но все пак налично: Иво Върбанов, Загрей, Боровица и Братанови, всичките част от DiVino Top 50 за 2021, се разливаха в залата на Bologna Fiere, за да обогатят световния винен пейзаж - извън вече споменатите имаше участници от Португалия, Австрия, Словения, Северна Македония та чак до Аржентина, Чили и Уругвай.

Всички участници в изложението са подписали предварително Манифеста за чисто, добро и справедливо вино (Slow Food Manifesto for good, clean and fair wine), което ще рече, че се обвързват с 10 ключови правила:

Карло Петрини, основател на Slow Food асоциацията, започва с първата си дейност Friends of Barolo Association преди 40 години. Целта е изготвянето на каталог с вина, който един ден ще се превърне в легендарния гид Vini d'Italia. Мотивът - сериозна катастрофа в италианския бизнес, след като фалшифицирането на вина от ниския сегмент с метанол (с цел повишаване на алкохолното съдържание) довежда до отравянето и смъртта на 20 души. След това фиаско индустрията запретва ръкави, за да върне доверието в своите продукти. Петрини е начело на тази борба - журналист и отдаден гурман, той вижда потенциала на страната си отвъд недостатъците. Slow Food асоциацията се ражда като естествено продължение на тази любов - към родната земя, към храната и лозята, които тя дава. А освен това и като протест срещу набиращия голяма популярност fast food начин на живот.

През 2011 г. е публикуван първият Slow Wine Guide със сериозната мисия да разшири фокуса: вместо потребителят да се интересува какъв е вкусът на крайния продукт, следва да пита и за целия процес до бутилирането. С други думи, не е въпрос на вкус, а на философия. Следва основаването на Slow Wine Association и първото събитие по темата - Slow Wine Fair 2022.

"Винарите са стопаните на земята, те са част от тероара и от тях зависи да представят региона си по възможно най-достойния начин", разказва тя. Изплува ми спомен от DiVino.Taste: на последното му издание през 2021 г. забелязахме, че все повече зад щандовете стояха техните създатели, които с гордост разказваха историята си, а не само представители на маркетинг отдела.

"Всеки родител говори с нескрита гордост и любов за своето дете. В неговите очи то е най-доброто, най-красивото, най-умното. Без значение от дребните недостатъци. Всяка изба, избрала да бъде част от това движение, е тъкмо този горд родител. Това е разликата между създаването и придобиването. Slow Food, Slow Wine - зад словосъчетанията стоят създатели-разказвачи, а не просто продавачи", прави паралел Десислава.

И наистина - бунтовниците с кауза бяха там.

Пиемонт беше един от двата най-добре представени региона (вторият бе Тоскана) и сред изложителите от там се запознахме с изба Borgogno, най-старата и най-дълго функциониращата винарна в Бароло, предвестник на традициите на апелацията. Впечатление направи техният протестен "No Name" етикет: виното е изцяло от сорта небиоло и се намира в границите на Barolo DOCG, но етикетът се бунтува срещу решенията на властите, заради което декласифицира от Barolo DOCG до Langhe Nebbiolo DOC. На вкус и характеристики беше отлично - като много младо (и то е) Бароло, но с цена наполовина.

Чухме и истории на винопроизводители, работещи за опазване на биоразнообразието на местни сортове грозде от Турция до Хърватия. Турция нарисува драстична картина в Анадол: общата площ на лозята в региона е намаляла с 40% в сравнение с историческия си връх. От части, защото фермерите преминават към друг вид земеделски култури, а понякога - защото напълно напускат света на селското стопанство. С това идва и загубата на ценни лозови масиви и местни сортове грозде, от които Турция има неизвестен, но немалък брой. Всъщност, Изследователският институт по лозарство в Текирдаг сега се фокусира върху картотекирането на тези местни сортове, които растат диви в провинцията върху оригиналните си корени.

От Босна и Херцеговина пък видяхме Милена Анджелич, млада винопроизводителка, чиято мисия е да възроди местния сорт грозде жилавка (Žilavka). Някога масово отглеждано в бивша Югославия като грозде за купажни вина, сега то се среща най-вече в района на Мостар, Херцеговина. "Тук съм, за да науча повече от други производители за това как можем да защитим гроздето и да го използваме за производство на вино по възможно най-устойчивия, естествен начин", каза Анджелич.

Видяхме и представянето на новия международен президиум Slow Wine: Vin de rosa от Истрия. Неговият координатор Дино Бабич разказа за ароматното десертно вино, което е било и все още се прави от семейства за специални поводи, а не като търговски продукт за продажба. Това традиционно вино обаче е застрашено от изчезване. Някога почти всяко семейство в Диняно (Истрия) произвеждало Vin de rosa със собствено грозде, но впоследствие по-младите поколения изоставят района и се местят в по-големи градове, съответно връзката с традициите на винопроизводството се губи.
Районът на Диняно има високо туристическо значение и стабилното производство на Vin de rosa е от ключово значение. Затова е създаден и президиумът - за да се даде видимост на проекта, да се насърчат малките винопроизводители и да се опази виното. До момента два от общо седемте производители вече продават своето Vin de Rosa, а крайната цел е всичките седем да бъдат обединени под общ етикет.