Да си знаем пиците: Pepperoni
"Pepperoni ли? В Италия не съществува такъв вид пица." - тази истина научих преди близо 10 години от най-важния италианец в моя живот - Маурицио, който възпита вкуса у мен към качествата на родната му кухня.
Ако си поръчате pepperoni в Италия, ще получите пица с чушки. "Peperone" на италиански език е "чушка", a Пеперони е пица, чието появяване на бял свят се дължи на САЩ, както донякъде издава и само изписване - с едно p на италиански и с две на английски, вероятно поради това, че pepper (което значи пипер, но и чушка) се пише с две. Ако пък държите все пак на пица с месо, то очаквайте тънко нарязано прошуто или сочна тосканска наденица. А ако заведението срещне разбиране в искането ви за пица с пикантен салам, тръгнете си: попаднали сте в туристически капан.
В страната няма такова нещо като наденица пеперони, тя просто не същестува. Съчетанието от пушено говеждо и свинско месо е резултат от американската находчивост. Най-близкото до Пеперони, в смисъл на месно произведение, което може да получите в Италия, е саламът Picante - пикантен свински колбас.
Италианската кухня е пословично регионална, а това води след себе си цял куп разновидности на салама, които попадат под общото "семейство" салуми. Техните варианти и специфики зависят от такива фактори като вида на използваното животно (предимно глигани и прасета, а понякога и коне), смилането или обработката на месото, процента мазнини, ароматизаторите, обвивката, точния метод и продължителността на сушене.
Пеперони е резултат от други рецепти за пикантни колбаси и саламът се прави с помощта на съставките, налични в Америка по това време. Лютият червен пипер е абсолютно задължителен.И все пак, да кажем, че тази толкова предпочитана пица няма общо с италианците, би било подвеждащо. Макар и народът да гледа с пренебрежение, тя все пак е свързана до някаква степен с Ботуша и по-точно с неговите имигранти, завладяли Ню Йорк в средата на миналия век.
Повече мес(т)но съдържание |
Говори се, че когато италианците пристигат в Новия свят, думата "пеперони" се губи в превода и в един момент значението ѝ се променя - вместо "зеленчуци" американците започват да чуват "месо". Предполагам роля изиграва асоциацията с италианското peperoncino - малки люти чушлета.
Пеперони е в списъка с храни, които в Щатите се считат за италиански, но чието име и произход са повлияни и формирани от разстоянието, времето и американското небце - факт е, че то предпочита по-мазни вкусове.
Италиано-американските общности в САЩ, търсейки връзка с дома и традицията, пресъздават своите версии на храни, които макар и драматично да променят и обогатяват мес(т)ния кулинарен пейзаж, и макар по този начин да поддържат носталгични връзки с родината, в действителност нямат общо с оригинала.
През 1919 г. "пеперони" се споменава все по-често в италианско-американските магазини в Долен Манхатън, а още по време на Първата световна война думата се използва сред италиано-американските войници като синоним на наденица. След войната пеперони се превръща в топинг опция, предимно в нюйоркските пицарии.
1950 е годината, в която "пица пеперони" официално се появява в менюто, написано на стената на The Spot - пицария в Кънектикът. Тогава тя тръгва, така да се каже, на щатско турне - появява се на все повече места из страната, а впоследствие излиза от границите ѝ.
Въпрос на вкус |
Ако питате мен - ако имаме доматен сос, нахвърляни парчета биволска моцарела и свеж босилек, друго не ни трябва. Но под слънцето има достатъчно място за всички видове от тестеното блаженство, а колкото повече знаем за него и за историята около възникването му, толкова повече може да го оценим.
Честит Международен ден на пицата!