ОТ БРОЯ: 168 часа в Сицилия

Някога е била творческото сърце на Италия, важен център на културата и политиката. Днес е логистичният и индустриалният вход на страната. Тъкмо в този странен град се подвизава най-вкусната Pasta alla Norma - емблематично катанийско ястие, родено именно в артистичния период на града. Легендите за появата на семплата, но вкусна паста, са много. Според една от тях композиторът на операта "Норма" Винченцо Белини винаги обядвал в една и съща тратория в Катания. Винаги поръчвал паста с патладжан, домат и сирене рикота. Заведението било очаровано от постоянството на Белини и решили да кръстят пастата на операта. Това се случва през XIX век.

Два века по-късно, ето ни и нас, в прашна Катания, пред ресторанта на Росана де Фиоре, защото знаем, че тя се слави с най-вкусната Pasta alla Norma в града, която приготвя вече над половин век. Най-хубавото е, че въпреки популярността на мястото, посетено от Джейми Оливър, то е запазило автентичната си и скромна атмосфера на типична сицилианска тратория - нормални цени и автентичен вкус. Имахме щастието Росана да ни демонстрира лично как приготвя легендарното ястие, като дори ни допусна в кухнята си. Приготвена на място паста касарече, доматена пасата, запържен патладжан, който се омесва с доматите, и накрая всичко се покрива с щедро количество рикота. Росана определя готвенето като детска игра, която никога не омръзва.

Росана де Фиоре в кухнята

Форца д'Агро, сладоледът изчезна преди да се сетим да го заснемем

Във Форца д'Агро времето тече по различен начин, чуват се единствено петли и църковни камбани. Към тази провинциална идилия добавена стойност донесе вкусът на zuppa inglese. Кратко уточнение: в джелатото има много по-малко въздух, което го прави в пъти по-плътно и с по-концентриран вкус от обикновения сладолед. Английската дзупа ("супа" се използва както за солени, така и за сладки неща в Италия) е традиционен десерт, който добрите хора предлагат и под форма на джелато. Състои се от бишкоти, млечен крем и ликьор алкермес, специфичен за региона на Тоскана, с аромати на билки и канела. Джелатото се приготвя на същия принцип, но може да бъде с различни видове ликьор.

Аранчини със спанак и рикота, с шунка и моцарела

Някои аранчини са с размера на портокал и тъкмо оттам идва името (arrancia - портокал). Иначe няколко сицилиански региона и провинции претендират да бъдат родно място на ястието, а някои особено смело дори твърдят, че характерното ризото ала Миланезе не е нищо повече от лошо изпълнено аранчини, което се разпада в чинията. Миланците, разбира се, не са съгласни с това.

Местните много държат да се знае, че не бихте могли да откриете автентични каноли извън пределите на острова. Cannolu в превод от сицилиански е "къса тръбичка". Някога са били известни като cappeli de Turchi - турски шапчици, тъй като сарацините донасят захарната тръстика на острова и различните видове десерти с бадеми, които впоследствие се налагат като емблематични за Сицилия.

Каноло с прясна рикота

Канолото е ръчно оформено тесто, в което има марсала (подсилено десертно вино) и свинска мас. След това се увива около цилиндрична форма и се пържи. Изключително пипкава работа. Накрая се пълни с прясна и подсладена овчa рикота. В класическия си вариант се гарнира единствено с парче череша или резен портокал. Ако канолите са предварително напълнени - не се доверявайте на мястото. Разликата между канолите на Онофрио и тези на летището в Катания е от земята до небето.

Гранита от праскови

Bam Bar ни спечели с това, че предлагат видове гранита спрямо сезона на плодовете: за нас те бяха лимон и праскова. Единствено през декември например може да опитате гранита от мандарини. Мястото е хем силно туристическо (поне все още няма руски превод на менюто!), хем е с високо качество. За гранитата е характерно да се топи в устата, буквално. В Bam Bar същото се отнася и за бриоша - току-що изпечен, с мирис на масло и безсрамно вкусен.

Рибарите на пазара в Ортиджа

Класическо панини

В цялата суматоха Андреа Бордери, главата на семейния бизнес, беше успял елегантно да бутне две солидни парчета проволоне в торбата със сандвичите ни. Така успяхме да удължим удоволствието от мястото дори след завръщането в България.

Стриди в 9 сутринта

Именно на гърците хрумва идеята да култивират стридата за първи път, и то по особено интересен начин - там, където се размножават стридите, рибарите хвърляли счупени парчета керамика, за да може бебетата стриди да се прикрепят за тях. Находчивостта на древните гърци продължава и с черупките на стридите, които са използвани за събиране на вот при публично гласуване. Освен практическата насоченост стридата присъства и в митологията - богинята Афродита е родена от морето и се появява елегантно от черупката на стрида. След това ражда Ерос, бога на интимната любов, откъдето и стридата придобива конотацията на афродизиак.

Касата сичиляна

Касатата, която ние препоръчваме, се намира в тесните улици на Ортиджа, а там трябва да търсите Джузепе и неговата пастичерия Amandorla Marciante, рай за всякакви бадемови сладкиши. Джузепе е трето поколение сладкар (тук не е ли всеки?!), а семейната традиция, която развива, датира от 1800 г. Сред специалитетите на Amandorla са бисквитите "Еврика" - в чест на сиракузкия гений Архимед и се правят с изключително редкия вид бадеми пицута, характерни за град Авола и отличаващи се с естествена сладост и дълъг послевкус.

Което и място да посети човек, най-пълноценно ще го усети чрез местната храна. Ако читателят позволи да бъде посъветван, бихме искали да кажем - търсете не непременно скъпото и популярното, но винаги автентичното. Така ще попадате не само на места, но и на човеци, които с радост да ви разкажат малко от своята история. А това прави всяка хапка в пъти по-вкусна, в пъти по-запомняема.