3 причини на България да й пука за ProWein

Дори и тук, на сайта на Бакхус - най-старата медия в модерната ни история, посветена на гурме културата - подозирам, че за много от читателите ни името ProWein не говори нищо. Фактът е, че продължава да вирее разбирането, че "нашето вино си е най-хубаво, остави ги тия французи", и това е основна пречка пред проумяването на една семпла истина: вековните традиции се отразяват на бутилката, която отворихте снощи за вечеря (помните ли онзи монолог на Мерил Стрийп в "Дяволът носи Прада" заради 2 синьо-зелени колана?).

Накратко: ProWein е най-голямото изложение за вино в света, провежда се в Дюселдорф всяка пролет, като изби, търговци и вносители от десетки държави го посещават. Медии - също.

Предлагам ви един мисловен експеримент: ако през май 2022 в Германия отидат трима български собственици на винени барове (между другото, няколко наши производители също присъстваха, така че на теория в момента по цял свят може да се пие Bratanov и Rossidi, например) и харесат 10-ина изби, от които 4 са канадски, колкото време мислите, че ще отнеме, преди канадското вино да стане хит тук?

В атмосферата на ProWein
В атмосферата на ProWein

И после - ако, например, сортът видал, който там се ползва за айсвайн, има две силни лета по винените барове в центъра на София, Пловдив и Варна, дали на третата година няма да се появят насаждения или дори бутилки с него, дело на по-смели бутикови български производители като "Царев брод" или "Хараламбиеви", да кажем?

Бъдете готови да чувате за нови региони и държави, защото климатичните промени водят до катаклизми в добре познатите стари - Бордо е твърде топъл, Бургундия през последните 2 реколти има много по-малко добив заради замръзвания и суша (парадоксално), затова скоро ще се питаме "Ако тях ги няма, какво ще пием?". Ето няколко идеи, представени през призмата на личната ми среща с хората, които ги олицетворяват.

За трите ми дни в халето в Дюселдорф най-трайно впечатление оставиха вината от Канада. В немалка степен - и заради скромните очаквания. Да, айсвайн правят по-добре от всеки друг, но червено? Както щеше да се окаже, да.

От 20-те щанда с канадски производители се спрях на този на Lightfoot & Wolfville без конкретна причина, просто инстинкт. 45 минути по-късно все още бях там, пленена от разговора с Рейчъл. Тя е една от 5 сестри, основателите на избата са нейните родители, първата част на името идва от фамилията им, а втората - от населеното място.
Ако погледнете картата, Нова Скотия е на североизточния бряг на Канада и там до неотдавна вино не е имало. Климатичните промени обаче си казват думата. Отлично пенливо по традиционен метод, по-евтино от Шампан, естестествено, бял бленд от местна апелация, отлично розе и червено от унгарския сорт кекфранкош. Последното, което човек би очаквал.

Вината на Lightfoot & Wolfville

Продължавайки разходката из канадските щандове, се спрях пред Греъм - търговец на Phantom Creek. Намират се в Британска Колумбия, в която провинция е и Ванкувър, а те са на около 250 км от него. Пред мен Греъм нареди бутилки, които вече видно изискват топлина и слънце - сира и Бордо бленд. Не е тайна, че предпочитам сира пред каберне совиньон, та бях предубедена, а и, честно казано, се надявах на нещо по-интересно откъм сортове. Но в случая тяхното каберне беше толкова мощно, концентрирано и комплексно, че се оказа личният ми фаворит. И изведнъж той спомена име, което не очаквах. Оливие Умбрещ (или Хумбрехт, ако предпочитате) - наследникът на избата с над 3 века история Zind-Humbrecht в Елзас (заради което и спорът за произношението - регионът е бил ту част от Германия, ту от Франция) е консултант на Phantom Creek. Наричам го легенда и спирам с хвалбите.

Phantom Creek и тяхната запомняща се интерпретация на Бордо бленд

"Хубаво" - чувам ви да възкликвате - "ама като не можем да ги намерим тези вина в България, какво ни интересува?"

Така е. Много от тях ги няма, но това е така, защото масовият български пазар не ги търси и не ги знае. И Нова Зеландия е далеч, нали? В заключение на тази канадска глава от разказа моят съвет, ако позволите, е този: питайте за канадско вино всичките винени магазини, които посещавате. Те вероятно няма да имат. Но ще видят, че се търси, току-виж внесли при голяма критична маса. А когато пътувате по широкия свят, търсете го, опознавайте го и го купувайте.

Теона от Chateau Mukhrani

Що се отнася до вината на избата Mukhrani, беше смесица между всемогъщия Бордо бленд и местни сортове грозде - което в случая на Грузия е важно, защото те не само са смятани за люлката на винопроизводството, но имат и много отличителен стил заради оранжевите си вина. Та би било чудесно, ако по-непознатите сортове получат по-широка трибуна по света.

Сходни на Теона размисли споделихме с Мартина от австрийската изба Kurt Angerer, с която вместо да поговорим за 10-ина минути, в които да разкаже накратко за избата и да налее 4-5 вина за дегустация, прекарахме над час. В края на който тя спомена, че никога не е успявала да хареса германски ризлинг. Шок сигурно се е изписал на лицето ми. Окопитвайки се, предположих кой регион евентуално би й харесал, заведох я до щанда на продаващия се и в България Kaufmann (избата е в Райнгау, където имат една идея по-обли, не толкова минерални като Райнхесен, и с по-малко остатъчна захарност от Мозел), и от първия път се оказа, че я "уцелих".

Ризлингът от Райнгау, който Мартина хареса - производителят се внася и в България
Изба Kurt Angerer от Австрия, където срещнах Мартина

Това ме накара да се замисля: търговец зад голям щанд никога в "нормални" години, т.е. преди ковид, не би имал време да се разходи за 30 минути до друга зала и да дегустира - всички сили на целия екип са впрегнати да обслужват своя собствен щанд.
По-малко посетители означава по-дълбоки връзки изба-вносител, но и изба-друга изба. И това го виждаме и в България - пазарът се насочва към по-малкото, по-бутиковото, по-директното общуване между създателя на продукт и потребителя му.

Брандингът е навсякъде, няма нищо "свято", дори и кецовете

Но както зададохме тон и ние в "Бакхус" с официалната промяна на името на категорията от "Винен лист" на "Винен лист и напитки" в рамките на наградите "Ресторант на годината", така и ProWein също, завръщайки се с изданието през 2022 г., направиха зала "Same but different". Това бе залата-новост в рамките на изложението и представляваше затъмнено до почти романтична степен пространство за всичко извън виното: джин, уиски, занаятчийски вермути, битери, ром и каквото друго се сетите, подходящо за миксология.
Освен че безспорно беше най-привлекателната от визуална гледна точка зала, беше и най-смелата. Тук пробвах всичко от дестилат от кленов сироп (повече от отличен), до уиски от Дания, както и далеч по-класически неща като ципуро и коняк, но майсторски направени.

Датско уиски на щанда на Mosgaard
Distillerie du St. Laurent от Канада с тяхното кленово уиски - което изобщо не е уиски
Малко известен коняк, открит в дълбините на ProWein и новата зала Same but different

Тук занаятчийски производители на крафт вермут, например, "играеха" редом до големи свеотвни марки за джин. Тук с нескрита радост срещнах и двама мои познати: Щефан и Алекс от The Bitter Turth, които идваха в България през 2019 г. по покана на 5L Speakeasy Bar по повод втория рожден ден на заведението. С вас тогава правих интеревю (с обратно инженерство те са възродили т.нар. Boker's / Bogart Bitter, струва си да видите в интернет), напомням им, и се заговаряме. За "дребния", т.е. крафт подход, позволяващ по-високо ниво на коктейлите, към които е насочен техният конкретен бизнес, а оттам може да се направи извод и към други сфери.

Александър Хаук (вляво) и Щефан Берг от The Bitter Truth

Че все повече ресторанти предлагат коктейли освен виното като съчетание с храна е факт. И е страхотно, че няма нужда да ходим по такива със звезди Michelin, за да го видим: у нас места като "Космос" (които на последното издание на "Ресторант на годината" освен голямата награда взеха именно и тази за винена листа и напитки), Ahora, Valere, Айлякрия, Aubergine и още много други, гледат в тази насока.