#ЧревоугодноМиЕНия: новите класики на София

Трета поредна година тръгваме на гастрономическо пътешествие заедно с METRO България. Първата ни спирка преди две години беше Велико Търново - тогава търсехме вкуса на сиренето, кашкавала и еленския бут направо при производителите. Миналата година обикаляхме Балкана и усещахме полъха на Тоскана, търсейки онова място, където простотата и сърцето на храната се срещат. А тази есен започваме нова глава: пътуване през модерната кухня и новия прочит на класиките.

И откъде другаде, ако не от една истинска класика в София - Art Club Museum. Заведението отбелязва 25 години, което в ресторантския живот е почти юбилей на дълголетие. Има нещо красиво в това да поддържаш едни и същи ястия повече от две десетилетия и те все така да носят уют. Като домашната бисквитена торта с орехи, която си е същата от първия ден.

Но да не започваме от десерта - въпреки че ние точно така направихме. Посрещнаха ни с три вида брускети - със сьомга и крема сирене, с прошуто и праскова, и класическата с домати конкасе.

Сега вече скачаме на браунито с маскарпоне. Самото брауни е неочаквано: направено е с орехи, което те връща в кухнята на баба ти (ако баба ти е правила брауни, разбира се). Моята не правеше - при нея изборът беше между грис халва и мляко с ориз - но си представям, че ако го беше правила, щеше да сложи точно тези орехи.

Управителката Мария Върбанова също споделя, че вкусът ѝ напомня кекса на нейната баба, особено в комбинация с маскарпонето. Някак топло и човешко, като разговор на маса, която познаваш отдавна.

От там прескачаме към втората спирка - Jardin by Quche на улица "Оборище", нова софийска класика, която отвори врати тази пролет. Там ни посреща шеф Антонио Иванов, когото заварваме в подготвителна треска за новото му меню.

Ястието, включено в тазгодишния Гастрономически пътеводител, е еленско. "Първо, аз лично много обичам еленско," разказва Антонио. "Докато работех в Белгия и Дания, винаги в зимното меню имаше еленско. Реших да го комбинирам с червени боровинки, които имат лека киселинност и малко сладост, пюре от пащърнак - то придава плътност и обединява вкусовете, и брюкселско зеле за лека горчивина. За соса използвам демиглас с малко ябълка и олио от див лук."

Резултатът е семпло, но много балансирано ястие или както казва шефът - идеята е "вкусът да бъде разбираем за нашите гости". Преди поднасяне месото минава през тиган с масло - последният жест, който му дава онзи благороден вкус на нещо завършено.

Така, между две напълно различни спирки - едната с 25-годишна история, другата съвсем нова - започна тазгодишното ни пътешествие. Едната носи уют и носталгия, другата - увереност и нова енергия. И двете обаче имат нещо общо: разказват история чрез вкус, без излишни думи.
Следващата ни дестинация е Пловдив. Но това вече е друга история.

Гастрономическият пътеводител на METRO България и METRO Академия продължава до 20 ноември в десетки ресторанти из страната. Всеки гост, посетил участващ обект и сканирал QR кода на място, участва в томболата за 4 ваучера за кулинарно преживяване в България за двама и 2 барбекюта на дървени въглища. Повече на страниците на METRO.