От Балкана до Тоскана: Пътуване през вкусовете с Гастрономическия пътеводител Част III
Тази година на кулинарното пътешествие се отправя нашият посланик Константин Таквор - Кокера, който с усмивка и ентусиазъм ще разказва за срещите си с ресторантьорите и техните вкусни предложения.
ТУК може да се видят детайлите на инициативата, а МЕТРО раздават и награди, а именно - барбекю на дървени въглища, любимеца на градинските партита.
Третата спирка на моето гастрономическо пътешествие ни отвежда на нетипично, но много специално място - "Малката Италия" в Девин. Тук, за първи път, не само ние задавахме въпроси, а собственикът на заведението седна при нас и започна да ни разпитва: "Какви сте вие и за какво се борите?" - трябва да призная, това е подходът, който винаги съм смятал за правилен.
Историята на "Малката Италия" започва съвсем случайно, когато семейството, което стопанисва ресторанта, се прибира от Ловеч към Девин. Решават да използват земята си, която имат в града, и да отворят... джелатерия. Да, точно така - в Девин! Започват да обикалят фестивали в Италия, за да научат занаята, и не след дълго джелатерията тръгва успешно.
Но всичко не спира до тук. Създават малка уличка с масички - като в истинска италианска джелатерия. И тогава клиентите започват да искат още - първо кафе, после италианска бира, и така лека-полека създават "Малката Италия", където сега можем да опитаме едни от най-вкусните италиански специалитети в сърцето на Родопите.
Ние също опитахме една наистина отлична пица с пепероне от METRO, но преди нея вече бяхме доста преяли. Главният готвач ни посрещна с родопски тикълник, направен от италианско тесто, пълнен с праз, сирене и картофи. И за финал - шкембе, което дори не искам да коментирам колко беше вкусно.
След Девин се върнахме обратно в Пловдив, където ни очакваше следващото гастрономическо изживяване в ресторант "Райя". С 23-годишна история и насоченост към европейската кухня, това място беше истинска кулинарна находка. Главният готвач ни посрещна с ентусиазъм и ни сервира едно от най-запомнящите се ястия - шпикован свински врат с хрупкава поръска от билки, сос бернез и гриловани зеленчуци на "паразиени". Не само храната беше великолепна, но и самият шеф излезе от кухнята, за да види реакциите ни, докато хапваме. Това остави наистина силно впечатление, а представянето на ястието беше едно от най-добре поднесените, които съм виждал.