TEAsting: Ърл Грей – топло и студено

Усетихте ли вече несравнимото с нищо друго ухание на бергамот?

Британската империя трябва да е вечно благодарна на италианската област Калабрия, където се добива 90% от реколтата на този причудлив цитрус. Бергамотът е малък плод, пряк роднина на лайма, и е неподходящ за ядене суров заради твърде високите си киселини. Етеричното масло, което се добива от кората му, го прави толкова известен не само в областта на кулинарията, но и в парфюмерийната индустрия. В света на чая обаче Ърл Грей си го е "присвоил" за себе си.

Кой всъщност изобретява тази икона на английската култура?
Можем да тръгнем по няколко пътя, но до еднозначен отговор едва ли ще стигнем. Едно е сигурно - кръстен е на лорд Чарлз Грей II (1764 - 1845), британски министър-председател през 30-те години на XIX век. Най-популярната от легендите разказва как по време на дипломатическа мисия в Китай един от пратениците на премиера героично спасява живота на китайски благородник. В знак на благодарност той му подарява чай заедно с тайната рецепта за неговото производство. Пратеникът отнася скъпия подарък обратно в Англия, а лордът е пленен от аромата му. За кратко време този нов чай става толкова популярен сред Грей и приближените му, че през 1831 г. той моли фирмата Twinings да го възпроизведе и пусне на пазара, за да му се наслаждават и всички останали поданици на кралството. Така увлечението на премиера се превръща в доходоносен бизнес.

Редно е да споменем някои характеристики на бергамотовото масло. На първо място то има силен антисептичен ефект заради съдържащия се в него линалол, това го прави особено ефективно при грип и настинки. Маслото има и успокоително действие, често се използва за лечение на депресия, безпокойство и стрес посредством осигуряването на енергия. Този чай не се препоръчва за хора с ниско кръвно налягане, понеже бергамотовото масло може да го понижи още повече.

"Базовият материал за Ърл Грей идва от Китай и Индия, китайците предпочитат за основа зеления чай, а индийците - асам, което е най-популярната версия в световен мащаб. За да харесваш Ърл Грей, трябва да обичаш бергамотовия аромат, това не е Английска закуска, харесвана от масовия потребител. Има хора, които не понасят това силно цитрусово ухание, а други го обожават", твърди Адриан.

По думите му, в повечето класически рецепти за Ърл Грей ароматизирането става, като в чая се прибавят директно изсушени корички от бергамот, в други случаи се използва само маслото. Съществуват и по-модерни версии, в които калабрийският цитрусов плод е заменен от неговия севилски братовчед - горчивия портокал (Citrus aurantium). В този случай обаче усещането от чая не е толкова свежо и лимонено, а по-скоро коледно.

Много важен въпрос - със захар или без?
"Ърл Грей като цяло се предлага на закуска или с някакъв тип храна - бисквити, сандвичи. Така се е наложило като традиция във времето. Класическите чайове ги пием предимно чисти, докато обратното - овкусените, предполагат съчетание с храна. Англичаните слагат захар или мед, за да тушират силните му танини, аз също го предпочитам подсладен. Някои смело му добавят и мляко, въпрос на вкус", споделя наблюденията си експертът.
Тук отварям една кулинарна скоба, че от Ърл Грей се правят два чудесни соса. При сладкия вариант варите чая в мляко, а после прибавяте до сгъстяване яйца и захар. Соленият вариант е чудесен в комбинация с печено свинско. За него ще ви трябват лук шалот, портокалов сок, брашно, кленов сироп и горчица.

Адриан е донесъл доволно голямо количество домашни бисквити и се шегуваме, че ще се придържаме към английския етикет. Идеята му е да опитаме два съвсем различни варианта на Ърл Грей и като произход, и като начин на приготвяне. Единият е на база индийски черен чай асам, ароматизиран с парченца бергамотова кора (за него прилагаме класическа 5-минутна запарка във вряла вода), основата на втората смес е китайски зелен чай с прибавено масло от бергамот (той ще е залят със студена филтрирана вода и ще има дълго над половинчасово накисване).

Чаеният ни специалист уточнява, че съвременният човек най-често прибягва до бързия вариант на т.н. студена отвара. Първо се прави едноминутна гореща запарка, която шоково се охлажда с ледена вода.
"Бавният метод от друга страна е за хора с търпение или повече свободно време. Дори може да се прави вечер преди лягане, отварата престоява цяла нощ и на сутринта ще имате чудесен студен чай. В този случай има извличане на много малък процент от танините и напитката и много лека". Адриан я определя вкусово като "блага ракия", въздействието й е по-щадящо за нервната система, но въпреки това е приятно ободрително.

Започваме от студения Ърл Грей, една доста по-непопулярна по света напитка в сравнение с черния си събрат. Първото впечатление е нежният светлозелен цвят на отварата, кристално прозрачна и ефирна. Тази лекотата се пренася и в аромата, бергамотът е овладян и ненатрапчив, в тялото се усещат леките тревисти нотки, типични за зеления чай, финалът е разливащ се с приятна цитрусова свежест. Бих го пил с литри през лятото.

Идва ред на тежката артилерия - черния Ърл Грей, който освен с бергамот ни посреща със силни дървесни нотки и загатната опушеност. Тялото е мощно, но успяхме да заоблим танините му, добавяйки захар. На финала - тънък воал от препечени филийки и лек карамел довършват цялостното усещане за царствена изисканост на отварата. Въпреки че не е моето питие, разбирам напълно защо британският министър-председател се е влюбил от първа глътка.

Лично аз нямах никаква дилема между двата. Студеният Ърл Грей ме покори с лекотата си. И понеже за дегустацията направихме цяла кана от него, помолих Адриан да ми напълни термоса. Сигурен съм, че и на вас една чаша няма да ви е достатъчна.

Очаквайте следващия ни TEAsting, навлизаме в територията на редките златни и червени чайове.