TEAsting: Елегантните бурени и мурсалският чай

Въпреки че е в диво състояние, той е балкански ендемичен вид, а култивирането му в домашни условия отдавна не е табу. Няма как да не сте забелязали, разхождайки се из родопските пазари, че наред с битото масло и домашно сирене местните баби предлагат и китки от него. Някои го наричат пирински чай, други - шарпланински. Независимо от наименованието му, става въпрос за билката - Sideritis scardica. Тя е представител на голямото семейство Устоцветни, за "чудодейните" им свойства в мрежата можете да откриете какви ли не легенди.

За да бъдем обективни, предлагам да се придържаме към научните факти - мурсалският чай съдържа голямо количество полифеноли и флавоноиди, това са антиоксиданти, които ни профилактират и обезвреждат радикалите. При опитване веднага ще усетите типичните за него етерични масла. Другото му голямо преимущество са микроелементите, които включват половината Менделеева таблица. Върху човешкия организъм мурсалският чай противовъзпалително действие, помага и за откашляне.

Ляво – сирийски бурен, в средата – мурсалски чай, дясно – жълт мурсалски чай при неправилно съхранение

Миналото лято от пазара в Банско се бях снабдил с пакет, купен от продавач на билки. В уговорения за TЕAsting ден влязох в Чаената къща, носейки в ръка леко пожълтялото снопче чай с идеята да бъде част от теста. Адриан ме посрещна с усмивка и попари желанието ми с репликата: "Ще действаме като професионалисти, ще черпим вода от извора. Помолил съм един от експертите по мурсалския чай в България да ни съдейства. Вчера пристигна пратка от Родопите, освен класическия ще тестваме и един негов братовчед, също разпростанен в България, но със сирийски корени".

Преди да загреем водата в чайника, направихме конферетна връзка с родопското село Момчиловци, за да говорим с Андрей Андреев - еколог по образование, избрал да живее извън големия град и да отглежда български билки: "Загубил съм 3-4 години в експерименти, докато открия оптималния начин на отглеждане и култивиране на мурсалския чай", споделя Андрей.

Още в началото на разговора ни го моля да обясни разликата между двата вида, разпространени в страната: "Най-масов е мурсалският чай Sideritis scardica, в пратката освен него има сирийски бурен или кримски чай - Sideritis syriaca. Съвсем малко диво находище от него се намира в Странжда планина, но също може да бъде култивиран. В България най-вече поради незнание бива наричан фалшив мурсалски чай. Това са два различни биологични вида, много близки ботанически и притежаващи почти същия биохимичен състав. Самите производители често не различават двата вида, въпреки това те имат място както в природата, така и като алтернативно селско стопанство особено в по-запустелите райони на страната", разяснява екологът.

По думите му изкуствено създадените насаждения от мурсалския чай са много по-високодобивни от дивите, защото на богата почва с торене и добри грижи растението развива пълния си потенциал. В диви условия едно растение може да даде 10-15 съцветия, а в култивирани - над 100, уточнява Андрей. И понеже в чужбина мурсалския чай съм го срещал с наименованието "Гръцки планински чай:, го питам за този рекламен трик. "Гърците обичат да патентоват всички "свои" неща, затова са го нарекли така. Имат развит бизнес нюх, но това всъщност си е добре познатият сирийски бурен".

След като с Андрей разсеяхме и тази мъгла, е крайно време за същинския тест. За целта Адриан изважда специално подготвен немски сервиз от тънък порцелан, изключително елегантен, хармониращ с елегантния вкус на самия мурсалски чай. Докато запарката се приготвя, той ми споделя мислите си за родното билкопроизводство: "Гледаме с голямо уважение към българските билки. Преди години, когато започвахме, се насочихме основно към нишов пазар - внос на по-непознати и екзотични чайове. Оставихме големите фирми производители в страната, които имат традиции, да развият билковият ни потенциал, но това така и не се случи. Те някак изпуснаха момента за пробив, залитайки към внос, а тази съкровищница на българската природа, за съжаление, остана неразработена".

Приготвяне на сирийски бурен
Приготвяне на мурсалски чай

Из въздуха вече се носи типичния за този чай свеж и леко цитрусов аромат. И двата вида наистина са трудно различими на външен вид, като сирийският е една идея по-свежо зелен от мурсалския. Жълтият цвят е нежелан и говори за неправилно сушене и съхранение, не купувайте подобен чай.

Ако ще се лекувате, е добре да варите билката поне 3 минути, за всекиденевна консумация можете да минете с 5-6 минутна запарка, въпрос на избор. Ние предпочетохме запарката пред варенето, защото така може да се усетят и подвкусовете на чая. Цветът на запарките и в двата случая е нежно жълт, като интензивността му зависи от времето на престой. Вкусовете са идентични, без да се откриват особени разлики.

Мурсалски чай, пожълтял от неправилното съхранение
Добре съхраняван мурсалски чай

В началото е завладяваща свежест, която се разгръща в типичния за мурсалския чай вкус, дължащ се на специфичните му етерични масла. На мен лично ми напомня усещане за кедър и някаква много нежна смола от иглолистно дърво, финалът е също така фин и ненатрапчив. При сирийския се усеща една нотка повече танини. Водещата дума при общата ми оценка е елегантност. Добрата новина - качествен мурсалски чай вече може да опитате в почти всеки уважаващ себе си български бар, а опитите за нетовото приобщаване към крафт бирената култура и шоколатиерството продължават.

През юни очаквайте:
За следващия TEAsting ще се разходим малко до Близкия Изток и Африка - предстоят ни черни чайове от Грузия, Турция, Кения и Танзания.