TEAsting: Китайски наслади
Цвят
Цъфтящият е бледозелен със сребристи нюанси, пресованият Пу Ер - тъмнокафяв
Стил
И двата са за всекидневна употреба, преди или по време на храненията. Цъфтящият ободрява, Пу Ер - пречиства организма, намалява холестерола, изчиства мазнините от черния дроб, подходящ за деликатни стомаси и хранителни диети, да не се консумира вечер заради високото кофеиново съдържание.
Типични за
Китай, с нарастваща популярност в цял свят
Аромати и вкусове
Цъфтящият - много фин плодов аромат, нежен вкус, без никакви тревисти или водораслови нотки.
Пу Ер - мътна отвара, опушен аромат, силно и плътно тяло със слаба опушеност и силна землистост, овладени танини, благороден завършек.
Методи на производство
Цъфтящият - сушене, навлажняване и ръчно свиване на топчетата.
Пу Ер - сушене и пресоване на пити, дългогодишно отлежаване.
Приготвяне
И двата вида - 5 минути запарка с 90-градусова вода.
Цъфтящият в кана с минимум 500 мл обем, Пу Ер се бърка по време на накисване.
Консумация
Цъфтящият - в чист вид или като студен чай.
Пу Ер в чист вид или в кулинарията при приготвянето на месни супи.
Чаят е пътешествие, а както знаем, при всяко пътешетвие има и завръщане към корените. В предишния ни TEAsting уважихме едни от най-популярните черни представители с произход Индия - Асам, Дарджилинг и Английска закуска. Новото ни предизвикателство заедно с експерта Адриан Кумбилиев е свързано с прародината на тази напитка и неспецифичните форми. Не бива да забравяме: качественият чай може да ни привлече не само с аромат и вкус, но и с форма.
"Китайците са пионери в това отношение, за тях пиенето на чай освен всичко друго е и визуална наслада. Този път ще тестваме два коренно различни по форма и вкус - бял цъфтящ и черен пресован Пу Ер", посреща ме Адриан в Чаената къща в Пловдив, след което веднага уточнява, че е редно да започнем с по-лекия.
"Цъфтящите чайове обичам да ги сравнявам с пурите,
правят се задължително на ръка, шият се с конци, като се свиват бели чайове с дълги листа, за да се постигне ефектът на разцъфващо цвете. В центъра се прищиват различни цветове (жасмин, лотус) декоративна цел, които допринасят за усещането за спокойствие и красота, насладата е и за окото и за небцето", твърди Адриан.
Технологията на "цъфтежа" не е никак сложна - чаеното топче се поставя в каната и се залива с 500 до 800 мл гореща вода за първата запарка, като може да направим до три. На топчето са нужни 5-10 минути, за да се превърне в цвете. Този вид чай е доста популярен освен в Китай и в Турция, но южните ни съседи залагат на зелените, не на черните.
Днес за теста специално ще разопаковаме пресовка от 7-годишен черен Пу Ер. Пресоването е древен метод за обработка и се прави само в някои малки области от Китай. Докато чаят старее, в него се образуват специфични ензими, тече благородна ферментация, това променя коренно вкуса и аромата. Съществуват строги стандарти - изготвят се пити от 50, 100, 200 грама, до един килограм. Нашата пита е 200-грамова, идваща директно от провинция Юнан. По думите на моя домакин производството е подпомогнато от китайска организация, която
решава да симулира своите по-бедни чаени региони.
"За никого не е тайна, че големите концерни изкупуват продукцията на невероятно ниски цени, затова тази организация решава да се противопостави на нашествието и залага на микропроизводството, давайки рамо на местните фермери и кооперативи, насърчавайки ги да произвеждат значително по-скъпия пресован Пу Ер. Организацията им помага както за по-модерната опаковка, така и за дистрибуцията по-цял свят", разкрива ми историята на този успешен проект Адриан.
Преди столетия в Китай тези пити са служили за зестра при сватбените церемонии, толкова е ценен и скъп е бил, че момичето се взема от младоженеца заедно с няколко чаени пити. Още по-екзотично от питите е съхраняването на Пу Ер в бамбукови листа, външно крайният продукт прилича на няколко бонбона, увити в общо листо. "В Чаената къща притежаваме един такъв образец, който го помня от дете, значи е на поне 40 години. Ако е правилно съхраняван, цената на нещо подобно може да бъде от порядъка на хиляди долари", изумява ме Адриан.
Дегустацията |
Започвайки с по-елегантния бял, напитката носи типичните характеристики на този тип растение - много фин плодов аромат, нежен вкус, без никакви тревисти или водораслови нотки. Цветчетата жасмин, оформени като венче, са само за красота. Ползите - този чай може да се пие целодневно, защото е със сравнително ниско съдържание на кофеин. През лятото аз лично бих го пробвал във вариант на студен чай, нежната му структура със сигурност би паснала добре и за някои коктейли.
А сега е време с Адриан да заменим ефирността на цъфтящия чай с плътността и силата на отлежалия Пу Ер. Тук вече говорим за традиция на две хилядолетия, а отлежаването на този единствен по рода си може да продължи няколко дестилетия.
Цената на отлежалите образци и в наши дни е баснословна,
а в миналото да ги пият са имали шанса само хората от императорския двор. "Пу Ерът е доста популярен и извън Китай, той е вълшебната съставка на модерните в момента напитките за отслабване и премахване на тлъстините от черния дроб. Разбира се, в тях се слага не пресован, а по-нискокачествен насипен", доверява ми Адриан.
Знанията му за любопитни истории и детайли нямат край, но се връщаме към дегустацията.
Важно уточнение - вкусът на пресования Пу Ер е изключително плътен и интензивен. Причината - кутията, в която се съхраняват питите, допуска минимално количество кислород. Понеже питата е твърда като камък, преди употреба традиционно се чупи със специално метално шило, което ние ще заместим с нож. Колкото повече се натрошава този чай, толкова по-плътен и тежък става ароматът му. Понеже е пипан с ръце и е стареел, е добре преди консумация да му направим едно измиване (първа цедка) с гореща вода за няколко секунди. Така ще сме сигурни, че пием чист от примеси и прах чай.
Първата цедка се изхвърля и сме готови да опитаме това 7-годишно чудо. Запарката е 5 минути, като е добре да се бърка, за да се разтворят по-добре листата във водата. Първото впечатление е, че отварата е леко мътна. Това не бива да ни притеснява, защото е типично за пресования Пу Ер, в Китай често го наричат червен чай, заради специфичния цвят на запарката. И да не сте посегнали към цедката! Не се прецежда преди пиене, казва ми Адриан.
Да видим заслужава ли ореолите от слава пресованият Пу Ер. Леко опушеният нос е доста приятен и ненатрапчив, фината опушеност преминава плавно във вкуса, ензимите при стареенето са си свършили работата.
Плътност и землистост завладяват цялото небце.
Финалът е дълъг и благороден, без никаква острота, с много овладени танини. Вярвам, че със сигурност бихте го допуснали до всекидневието си, дори и да не сте на диета. Ако пък не искате да го консумирате под формата на питие, приложете го в кухнята. Хималайците редовно го ползват за основа на месните си супи, шансът да се сдобиете с прясно месо от як не е голям, но можете да експериметирате с телешко. От мен имате пожелание за успех в чаената Пу Ер кулинария.
През септември очаквайте - перлите на Африка: ройбос и хънибуш