TEAsting: Непосилната лекота на белите чайове

Един от начините е рязко да сменим географската ширина, прескачайки от Латинска Америка директно в Китай. Като родина на растението (Camellia sinensis) тази азиатска държава се е прославила през вековете с множество различни чайове - от оолонг до черни и зелени. Ако обаче има нещо, с което китайците могат да се гордеят пред света, това несъмнено са белите. Тук отварям важна скоба, за да уточним с какво точно е различен този тип чай от останалите. Най-главното е липсата или наличието на минимална ферментация по време на производството. Това автоматично значи повишено равнище на антиоксиданти за сметка на танините и кофеина, които клонят към абсолютния минимум. Звучи чудесно за всички потребители, които държат на здравословния начин на живот и не искат сърцето им бясно да препуска.

Вляво е Пай Му Тан, вдясно - Сребърни игли

Редно е наред с преимуществата да назовем и големия проблем - белите чайове са твърде леки на вкус. Често след опитването им можете да чуете възклицания от рода на: "Това е чиста вода!". Разбира се, те говорят за неинформираността на консумиращите ги. Въпросната напитка просто е за по-подготвени и изтънчени небца. За да има интрига, в днешния TEAsting с домакина ни от Чаена къща Пловдив, Адриан, решихме да пробваме два от най-популярните китайски бели чая - императорския Сребърни игли, познат в родината си като Bai Hao Yin Zhen, и по-народния и нискобюджетен Пай Му Тан (бял божур).

Пай Му Тан
Сребърни игли

Първият е лек и ефирен, носи славата на "шампанското на белите чайове", а вторият е със заявен вкус, който няма как да ни остави безразлични. "Много клиенти напоследък започват да обръщат внимание на белия чай, но споделят, че не го познават, той не е масово предлаган, няма го и на пакетчета. Ние поддържаме селекция от 3 до 5 вида, защото е много скъп, представете си един голям храст, при брането се откъсват по 1-2 листенца от клон, това е трудоемък и нискодобивен процес.

И ако Пай Му Тан могат да ни предложат в почти всеки уважаващ себе си хотел или чайна, то Сребърни игли все още остава рядък специалитет за истински чаени ценители. На международния пазар цената му е респектираща и се движи в порядъка от 20 до 30 евро за 50 г. Както сами се досещате, за всичко това си има причини.

"Берат се единични неразтворили се листенца, най-връхните на клончето, т.нар. първа пролетна пъпка. Правят се до 3-4 беритби в годината, никаква ферментация, само се изсушава на слънце, след това много се внимава да не бъдат счупени листата, самият пакетаж и транспорт на сухата маса е много труден, за да се запази целостта на листчетата. Това е определящо за вкуса и качеството на напитката", споделя ми Адриан за спецификите при производството на Сребърни игли.

Този чай се нарича така заради сребристия си цвят, а листото е леко извито, наподобяващо игла. Физическият контакт с него е запомнящ се, целият е покрит с много нежен мъх, който придава невероятно, кадифено усещане при допир. При направата му половината листа остават в горната част на чашата, а другите падат долу, като леко се докосват с горните. "Можем да медитираме, наблюдавайки плавността и хармонията на този процес", възкликва Адриан. По думите му, традиционно преди употребата на Сребърни игли знатните особи в китайския императорски двор са минавали няколкодневна диета от плодове и зеленчуци, за да си изчистят рецепторите.

"В днешни дни белите чайове всеки ги пие, както намери за добре. Заради антиоксидантите им тяхното производството се разшири, дори в Турция започнаха да ги правят, но нищо не може да се сравни с качеството на китайския. Проблемът при белите чайове в България е, че клиентите са свикнали на по-интензивни аромати и вкусове, казват, че белите чайове са им слаби и не ги усещат. Освен това запарката трябва да се прави с 65 до 70-градусова вода, а масово в страната ни се използва вряла вода над 90 градуса. Така чаят става стипчив и неприятен, изгубва цялата си ефирност и заприличва на зелените. Умами вкусът, характерен за белите, изчезва напълно при неправилното му приготвяне", категоричен е домакинът ни.

Препоръчителната запарка за двата чая трае 2-3 минути. Искаме ли повече лекота във вкуса, можем да заложим дори на едноминутната. Важно правило преди консумация - трябва да сме с чисти рецептори, никаква консумация на храна поне два часа преди това. Логично, започваме от по-лекия - Сребърни игли. Първото впечатление - много бистър чай, няма никакви частици, идващи от прахообразната маса, характерна за нискобюджетните чайове. Носът е цветист, ефирен, в тялото се разгръщат прасковени, а на финала и нотки на зелен пъпеш. Финалът е плавен и бавно затихващ, също плодов. Цялостното усещане е за лекота, но в същото време тя е с ясно изразена вкусова идентичност.

Пай Му Тан
Сребърни игли

Пай Му Тан е определено по-интензивен и като цвят на запарката, и като наситеност на нейния вкус. Тук вече на нос се усещат освен флоралните нюанси и повеи от прегоряло сено и препечени филийки. Тялото е по-мощно с ненатрапчива тревистост, а на финала имаме и танинов намек.

И двата участника в нашия тест можем да ги определим като свежи, пролетни чайове, носещи както полза за здравето, така и удоволствие от консумацията им. Ако ги разположа в денонощието, бих започнал деня си с по-освежаващия и слабо кофеинов Пай Му Тан, а Сребърните игли ще бъдат релаксиращото ми питие след вечерята (поне 2 часа по-късно, ако си припомним препоръката). В края на дегустацията ни Адриан се пошегува, че със своята цветистост и плодовост белите чайове му напомнят на белите вина. Бързо стигнахме до консенсус по въпроса: "Сребърни игли е шардоне, а Пай Му Тан е мускат"!

Очакавайте следващия ни TEAsting - ще дегустираме две детокс чаени смеси.