TEAsting: Китай и Непал - между черното и бялото

"Всичко е технология!", биха възкликнали китайците, когато става въпрос за ферментация, а непалците със сигурност ще се съгласят с тях. И двата вида преминават само част от целия процес, познат от векове при производството на черния чай. Младите листа се събират и сушат на сянка, след което се покриват с платнища от лен, следва седемдневна ферментация. През това време хлорофилът в листата се разлага и те пожълтяват. Финалът е загряването им с много висока температура, за да се изпари голяма част от водното им съдържание. Резултата от всичко това ще опитаме след малко по време на дегустацията.

Адриан от Чаена къща Пловдив ме посреща с неизменната си усмивка.
"Този път ще си имаме работа с отвари за истински ценители. Жълтият китайски чай е специалитет и е най-популярен в провинция Гуангдонг. Поради специфичната технология производството му е времеемко, изисква повече внимание, а количествата, предлагани от него на световния пазар, са ограничени. Може да се каже, че това е напитка за посветени консуматори. Не го зареждаме постоянно, но много хора го тестват, за да придобият повече увереност и опит в материята. Скоро присъствах на една презентация с участието на китайски производители. В тази държава черните чайове най-често се наричат червени, но сега самите китайци са принудени да променят името им, за да могат по някакъв начин да си намерят място на пазара. Масовият индийски внос на насипен черен чай и световните марки, които са завладели всичко с пакетчета, остават абсолютни хегемони. За сметка на това в нишовите сегменти на по-необичайните видове като жълтия например китайците все още държат първенството", споделя наблюденията си Адриан.

Жълт чай

По думите на нашия експерт плантациите в тази азиатска държава са предимно равнинни, затова чаят е с по-балансирани вкусови характеристики. "Масовият потребител търси вкус, при който няма крайности. Такъв тип чай е подходящ за основа на различни смеси, овкусяване и ароматизиране", твърди Адриан.

Златен Непал

От своя страна Златен Непал също преминава частична ферментация, но е много по-силно кофеинов от жълтия. Има по-начупени листа, което значи интензивност на вкуса. Расте близко до известния индийски чаен регион Дарджилинг. Днешната проба, която ще тестваме, е произведена в малка плантация в основата на Хималаите. Разположена е на около 1800 метра надморска височина. Планинската продукция има по-остър вкус и често привлича вниманието на авантюристите. Непалците го пият между консумацията на едно от традиционните си ястия, наречено Dal Bhat, което е съставено предимно от ориз и леща. "Почитателите на екзотичните пътувания, търсещи нови вкусове, посягат най-често към него и в повечето случаи им харесва като непопулярна алтернатива на черния чай", информира ни домакинът.

По външни характеристики двете напитки са коренно различни. Жълтият чай е много по-лек от непалския, листата му са големи, липсва начупване, а цветът им е с характерния жълтеникав оттенък, визуално е сходен с белите чайове. Отварата му изглежда ефирна, но има достатъчно танини и кофеин да ви енергизира. Започваме от него, макар че при класическата 5-минутна запарка със 100 градусова вода и двата чая са достатъчно силни.

Вляво – Златен Непал, вдясно – жълт чай
На нос жълтият чай има леки карамелени нотки. При отпиване сладкият аромат бързо изчезва, вкусът наподобява по-скоро слаб черен чай, отколкото бял. Тялото е грубо, преобладават силни тревисти и танинови нотки, които остават до финала, лешниковият нюанс в самия край все пак облагородява цялостното усещане за примитивност.

При Златен Непал ситуацията е малко по-различна. Запарката е с доста по-тъмни тонове и меденочервен цвят, носът отново е сладък, тялото е с няколко степени по-таниново и силно. Финалът тук е на препечен хляб с приятна киселинност, сравнима с тази на някои кафета арабика. Бих определил този чай като не особено добър черен, въпреки че технологично е близък до жълтия китайски.

Цялостният ми извод от дегустацията - това са две напитки, далеч от всекидневния български вкус, който до голяма степен е оформен от индийските класики Асам и Дарджилинг. Въпреки своята екзотичност подобни чайове трудно биха намерили своята потребителска ниша в страната ни. Независимо от това - нека всеки търсач на нови вкусове ги пробва. Издържи ли дивата им природа, като нищо да се влюби в тях. Един съвет - не правете повече от 3-минутни запарки, ако искате небцата ви да не бъдат поразени от неовладените им танини. Все пак ни предстоят есен и зима, трябва да пазим рецепторите си чисти в сезона на червените вина.

Очаквайте следващия ни TEAsting, оставаме в Китай, за да разбулим мита, че само японците правят добри зелени чайове.