ТEAsting: Канела – модерната класика

Заслужено признание, имайки предвид многогодишните усилия на Къщата за разпространението на чаената култура в страната. Но нека се върнем на работна вълна.

Точно преди 520 години португалците пристигат в Цейлон и се натъкват на това благоуханно дърво, което за местните хора е не само поминък, но и начин на живот. Постепенно чрез португалските и нидерландските търговски кораби, канелата превзема Европа, а присъствието й в тогавашната кулинария е все по-осезаемо. Тя става неизменна спътница на печената гъска и агнешкото, на плодовите мусове и сладкишите, на греяното вино и крем супите. В Амстердам дори се налагало да горят тонове канела, ако цената й на борсите започнела да пада. Две нейни съставки са главните виновници за нестихващата й слава през вековете - цинамалдехидът дава уникалния аромaт, а кумаринът - вкуса. Извън тези достойнства, кората на канеленото дърво е и лекарство. Можем без никакви притеснения да я наречем пръв помощник на деабетиците, тъй като тя съдържа молекула, която е много близка до инсулина. От друга страна канелата сваля кръвното налягане, това е причината подправката да е много популярна сред съвременните урбанизирани хора, които се обръщат към здравословния начин на живот.

Кора от канелено дърво

Адриан предлага да тестваме две многокомпонентни чаени смеси, в които канелата е водещ елемент. Първата се нарича "Херба" - ябълка, лайка, коприва, канела, джинджифил, карамфил, кардамон, звездовиден анасон, а втората е "Щастливият" - рожков, какаови зърна, синя жлъчка, канела, женско биле, черен пипер, карамфил, кардамон, джинджифил, индийски орех, ванилия, кори от дъб.

"Щастливият"
"Херба"

"И в двата чая, растението (Camellia sinensis) не присъства, затова можем да наречем смесите - билкови. При "Херба" имаме български момент заради типичната за нашите географски ширини лайка. Много често потребителите търсят лайката отделно, все още трудно свикват с идеята за сместването на традиционните български билки с екзотични подправки от Далечния Изток, но когато опитат една такава смес, сами се убеждават, че лайката и канелата много си подхождат. Така полезността от една страна и удоволствието за рецепторите от друга, се съчатават, нещо което рядко се среща при еднокомпонентите чайове. Традициите също търпят развитие, и това всъщост прави нашите родни билки модерни и сега", твърди чаеният ни експерт.

По думите му "Щастливият" е със съвсем различен характер, тази смес се приближава като съдържание повече до индийските масали - чаят сгрява и дава усещане за мекота и уют, а прибавянето на мляко му отива. "Ако се накисне дълго време, излизат повече масла и аромати. Името му идва от това, че в него има какаови зърна, а те вдигат серотонина, хормонът на щастието, който в зимното по-депресивно време е нужен на всички ни. Препоръчвам да се пие с небет шекер или кафява захар", съветва Адриан. Според него освен като запарка, двете смеси могат и да се варят в продължение на 5-6 минути. Това помага на по-твърдите съставки в тях да се отпуснат още повече и да отдадат ценните си вещества в отварата.

Нямаше как да не стигнем до митовете, които витаят около канелата. "Много рядко се предлагат чаени смеси с цейлонска канела, защото държи по-висока цена. Битува мнението, че от Цейлон идва единствената "оригинална" подправка, но това по-скоро са търговски трикове."
Характерно за нея е, че е по-ронлива, по-тънкокора и по-ароматна от останалите канели. "За да бъде задоволено световното потребление в днешно време плантации с канелени дървета има в Индия, Китай, Египет, Австралия и някои страни на Африка и Южна Америка. Преди време предлагахме канела на пръчици, насърчавах потребителите да ги използват за бъркане на чая."

Това е най-ароматната бъркалка, която можете да използвате!

твърди Адриан.

Започваме от по-леката билкова смес "Херба". Чаят притежава лека мътност има цвят на жълт кехлибар. Носът приветства с ухание на свежа лайка, който доминира над останалите ароматни съставки, тялото е плътно, с ефирна ябълкова плодовост, съчетана с нежна лютивост от джинджифила. Пиперливостта на останалите подправки е приятно туширана от канелата, финалът е карамфилов и коледен. Приятен чай, който спокойно може да се консумира и извън сезона на зимните празници.

Първото усещане за "Щастливият", е че наистина е родственик на масалите, има много по-маслена текстура и интензивен цвят. На нос от една страна изпъкват карамфилът и ванилията, а от друга - какаото. Тялото е мощно и сладко-дървесно, не липсва и сгряващото усещане в гърлото, идващо от черния пипер и индийското орехче. Канелата определено остава на втори план при толкова силна конкуренция. Финалът е отново сладък, тук женското биле е отчетливо, но се появява и приятното дъбово усещане, което дава елегантни нотки на чая и го прави по-подходящ за вечерна консумация, отколкото за дневна. Стабилен зимен чай, който би бил добра основа за грогове и топли алкохолни коктейли, особено за хора, които избягват ефекта на кофеина.

Адриан с чай "Щастливият"

Ако ме чуе вицеадмирал Едуард Върнън, изобретателят на грога, сигурно би възразил остро, че подменяме свещения черен чай в рецептата, но ние винаги сме предпочитали експериментите пред установените класики.

Очаквайте следващия ни TEAsting - уханието на жасмина.