TEAsting: Мате и лапачо - напитките на боговете

Меси пие мате

Оказа се, че целият футболен свят е луднал по чая - Луис Суарес и Меси са първите "рекламни лица" на матето, след тях щафетата поемат Антоан Гризман и Пол Погба. И изведнъж то се превръща в полезната напитка за спортистите. Футболът е само един от лъчите на славата, с която матето покорява все повече почитатели. Зад другия застават програмистите и хакерите, за които газираният Club-Mate с екстракт от този чай е настолно питие.

Но какво всъщност се крие зад нарастващата популярност? Щадящ нервната система кофеин. "Bebida de los Dioses" (напитката на боговете), така често наричат в Латинска Америка чая, направен от листата и младите клонки на вечнозеления храст Yerba Mate (Ilex paraguariensis).

Мисионерите йезуити пристигнали в Парагвай през XVII век и, общувайки с индианците гуарани, първи се сблъскват с чудодейните свойства на матето. Известният по онези времена в останалия свят като "йезуитския чай", всъщност съдържа цяла съкровищница от положителни качества, незаслужено пренебрегвани от "цивилизованите" консуматори. За разлика от кафето и черния чай, с които ако прекалите, рискувате да си разклатите нервната система, при матето този алкалоид е свързан с танина и се усвоява от организма много по-бавно. Освен това "напитката на боговете" съдържа теобромин - вещество, влизащо в състава на какаото и гуараната.

Приготване на запарка от мате по традиционния начин

В крайна сметка имаме енергизираща напитка, която подобрява концентрацията и активизира метаболизма, а плюсът е липсата на сърцебиене и тревожност. Изобщо перфектното питие за съвременния градски човек. Дотук добре, но пътят на матето до големите европейски пазари не е никак лек. "Традиционният начин за производство на този чай е да се изсуши (изпече) зелената маса в специфични барабани (barbaqua), върху пушек от ароматна дървесина. Години наред внасяхме т.нар. печено мате, което е жълтеникаво на вид и е по-благо на вкус. Получавали сме и смеси на мате с местни гъби или гуарана. За българските потребители това беше нещо ново, получи се своеобразен сблъсък между техните и нашите разбирания, кое е здравословно и кое не."

След това в Европа се появяват нови изисквания, според които матето не може да се обработва върху пушек заради риск от канцерогенност. В момента технологията за опушване е съвсем различна - по метални тръби се отвежда топлият въздух и нагрява листата от разстояние. По този начин произведеното мате вече има право да бъде внасяно в Европа", споделя ми Адриан. По думите му, при консумацията на този чай можем да подходим както по традиционен, така и по модерен начин.

"Ако държим да се придържаме към ритуалите в Латинска Америка, трябва да приготвяме матето в калабас (кратунка от местни видове тиквички), а за сламка да използваме метален мундщук - бомбиля. Калабасите в зависимост от вложените в тях материали могат да са от евтини до много скъпи, особено тези, за които е използван благороден метал. Вече има и по-съвременни керамични или метални съдове за пиене на мате, въпрос на предпочитания. Нищо няма да изгубите, ако го пиете и в обикновена стъклена чаша", категоричен е чаеният ни експерт. Според него качеството на матето се определя от пропорцията между листна маса, клонки и прах.

И тук важи зависимостта характерна за черния чай, колкото по-фино нарязани са листата, толкова по-остър и
силен е вкусът на запарката, а опушеността по-изявена. Южноамериканците пият дози мате, които без тренинг са непосилни за организма на хората от останалия свят. Те запълват повече от половината обем на кратунките със сух чай и след това само доливат по малко гореща вода. Така консумацията може да се удължи с часове, особено
ако е в добра компания. Може би това е причината аржентинците често да казват: "Който ти поднася мате, ти предлага приятелство."

Адриан отпива от матето

"Прави ми впечатление, че през последните години, студенти, адвокати, банкери, изобщо хора, стоящи на бюро, се обръщат към матето, защото според тях то им помага да повишат работоспособността си. Ако не се придържаме към традиционните ритуали, препоръчвам матето да се запари в чайник за 5 минути с 90 градусова вода, като може да се правят до 7-8 запарки", съветва ни Адриан, после добавя, че пиенето на студено мате т.нар. терере, също набира популярност особено през летните месеци. Сухата маса се залива с ледена вода, престоява няколко минути и се прецежда, вместо вода в Аржентина използват студен портокалов сок.

Матето е сред фаворитите и на пловдивските миксолози. Сред класическите комбинаци е да се прибави сироп от мате към небезисвестния коктейл Писко Сауър (Pisco Sour), перуанската гроздова ракия писко, чудесно се съчетава с тревистото мате, белтъка и лимоновия сок. Един от знаковите коктейли Манхатън може да получи съвсем нов прочит, ако към него добавите 30 мл мате сироп.

Чай мате след прецеждане на отварата

Ще спрем дотук с "напитката на боговете", за да отдадем значимото и на лапачо - билка с доказано ценни качества. Мравченото дърво (Handroanthus impetiginosus), известно в Латинска Америка и като "дървото на живота", е употребявано още преди векове от инките. За чай се изполва вътрешната, най-нежна част от кората, която съдържа дъбилни вещества, редица витамини и микроелементи. Лапачо е безкофеинов чай, което го прави подходящ за голяма част от потребителите. Необходимо е да се вари поне 10 минути и още толкова да остане във врялата вода, така могат да се извлекат най-добре ценните му съставки. Пие се основно като лекарство. Подготовката му отнема много време, което е доста затрудняващ фактор. Който обаче отдели тези минути, ще бъде възнаграден - това е единственият чай, при който се виждат директните и бързи ползи за организма.

Сух чай лапачо отблизо

"Неговата лечебност се засилва, когато се смеси с мате", информира ме Адриан преди да се впуснем в теста на двата чая.

Вляво - лапачо,вдясно - мате

Лапачото от своя страна е вкусов антипод на матето. Запарката е с приятен кехлибарен цвят. Носът - дървесно-карамелен, тялото - средно плътно, сладко, следи от кленов сироп и препечен хляб, почти липсват танини, сходство с тялото на ройбоса. Финал - нежен със загатната ванилия. И понеже за първи път опитвах лапачо, този чай веднага ме спечели с приятния си неангажиращ вкус, бих го консумирал с удоволствие всекидневно, стига приготвянето му да не отнемаше толкова много време.

Последното предизвикателство в нашия тест беше да смесим мате с лапачо. Разбира се, опушената тревистост надделя над нежната кленова сладост. В резултат на този латиноамеркански микс, двата чая определено изгубиха вкусовите си достойнства и идентичност. Може да бъда обвинен в консерватизъм, но бъдете сигурни, че и боговете биха предпочели да ги пият в чистия им вид!

През март очаквайте бели китайски чайове.