#ЧревоугодноМиЕНия във Велико Търново, част II: свински ребърца като за световно

Ден втори (вижте тук как мина първият ден) от великотърновското ни пътуване започна с обяд в ресторант "ЕГО", който ни посрещна с невероятна гледка от високо - пред теб се разкрива старата столица с всичката си забележителна архитектура и с характерното си настроение, което поне у мен винаги отключва.

Започнахме свежо със салата Капрезе с розов домат, моцарела на METRO Chef и домашно песто. И ако за първите два продукта знаех какво да очаквам - все пак розовите домати цял живот ги ядем, то тяхното песто ми беше първата приятна изненада. Интересно и много вкусно.

Едвам бяхме привършили и дойде месото. Първото от - както щеше да се окаже - много порции, които ни предстоеше да изядем този ден. Но и най-оригиналното като рецепта: гъши дроб със сладко от дюли, сотирани круши и нар. Дробът беше божествен и направо се разтапяше под ножа.

След това пробвахме от така известните ребра на "ЕГО", като ни се похвалиха, че на месец продават около 1 тон от тях. Представете си само за какво говорим - ако ресторантът работи по 22-24 дни месечно,

това са над 40 кг ребърца на ден.

Разпитах ги за приготовлението - ясно е, че точна рецепта няма как да споделят, но основната насока е, че се приготвят опушени на американско барбекю. Бяха много крехки и ароматни, барбекюто е голям фактор за това.

Вместо десерт хапнахме и шарено свинско месо в подправки и отново опушено на американско барбекю - също така крехко и вкусно.

Последната спирка в гастрономическия пътеводител на Велико Търново беше хан "Хаджи Николи", които ни бяха приготвили от всичките си разядки, като в основата на голяма част от тях бяха млечните продукти. Български, фермерски, както си трябва.

Като се замисля, какво по-нашенско от снежанка и катък?

Всъщност два катъка - класически и родопски, в който имаше печена чушка и подправки. В чинията ни подканваха с ароматите си също и картофен хайвер и кьопоолу.

За основно пробвахме тяхната рецепта за ребра с барбекю сос, които приготвят на метода су вид, буквално означаващ "под вакуум" от френски. Водата кипи при температура 100 °С, но понеже хранителните продукти съдържат някои полезни компоненти, които са чувствителни към топлина, вакуумирането на продуктите в полиетиленови торбички допринася за запазването на всички полезни вещества в продукта. Готви се по-бавно, но е по-щадящо откъм полезните вещества, а вкусът - по-деликатен.

След два дни във Велико Търново мисля, че мога да кажа, че съм пробвала почти всички възможни вариации за приготвяне на свинско месо. Затова както обикновено става след такива мои обиколки (било то в търсене на най-вкусното шкембе или тарама), ще взема да си почина малко от него. Но извън шегата Търново ни посрещна много гостоприемно и ни показа една нова (и различна) своя кулинарна страна. И ни напомни удоволствието да пътуваш и да откриваш какво се предлага и харесва извън столицата.

Съвсем скоро идва време за третата част - връщаме се все пак обратно в София, където ще посетим един от участващите в инициативата ресторанти и ще опитаме да разберем - честно! - какво е отношението на готвачите към автентичните български продукти. Търсят ли ги, познават ли ги и как се вписват те в менютата, които иначе все по-често предлагат чуждестранни ястия.