TEAsting: Битката на сенчитe, Китай срещу Япония

Кога за последно сте пили чай? Някои от вас без колебание ще отговорят "Преди няколко минути", други - "Преди няколко месеца". Пътуването в света на чая, което ни предстои, със сигурност ще е вълнуващо и за двата типа читатели, защото човек може да има различно отношение към тази напитка, но едно е сигурно - едва ли е безразличен.

За да не изгубим чаената нишка на Ариадна в едно такова амбициозно начинание, се доверяваме на опита на Адриан Кумбилиев - експерт и съосновател на така специалната "Чаена къща Пловдив", с която сме ви срещали и преди. И въпреки че Китай е родината на напитката, с него символично започваме поредицата от там, откъдето изгрява слънцето, но много назад във времето, през 705 г. сл Хр., когато монахът Денгьо Дайши пренася напитката от Китай в Япония. По това време чаят бил запазен единствено за будистките монаси, за да могат да останат будни по време на дългите си медитации. Четири столетия по-късно Йесай, също монах, възражда отглеждането на чаеното растение в Япония и публикува първата книга по темата в Япония. През XIII век горчивата, ободряваща течност излиза извън манастирите, а чаената церемония става неделима част от японските бит и култура.

Японски традиционен чайник
Вляво китайска, вдясно японска сенча

"Китайците не се хвалят с тяхната сенча, тя е нискобюджетна, продават огромни количества от нея, основно за западния пазар. Често в пакетчетата зелен чай се крие именно нискокачествена китайска сенча. Японците от друга страна си я ценят много високо, тя е част от културата им, като заема близо 80% от производството на чай в страната. Там го пият в традиционен глинен чайник с куха дръжка, наречен Кюсу. Независимо от произхода на сенчата, тя се приготвя с вода, загрята до 70-80 градуса. На напредналите любители тази вода е позната на като "рибни очи". Времетраенето е от 2 до 3 минути за първа запарка, като при всяка следваща се увеличава с по една минута", уточнява Адриан.

Чаят е свеж на вкус, с аромат на водорасли, на море и чистота, което веднага ме спечели. Китайската интерпретация е малко по-опушена, остра, има дори слаб тютюнев финал. И все пак тя е по-неутрална от японската, няма го натрапчивия аромат на водорасли, това позволява тя да се комбинира много добре с плодове и подправки.

Вляво китайска, вдясно японска сенча
Китайска сенча
Японска сенча

"Например, при овкусените чайове много популярна е симбиозата на сенча с ананас, куркума и цветове от чаено дърво. От "Чаената къща" разработихме смес, в чиято основа влизат китайска сенча и бял чай, които съчетахме с един от българските символи - розата, като към нея за сладост прибавихме ягоди, а за завършек - аромат на шампанско. Смесите дават много свобода за всеки чаен екпериментатор!", възкликва Адриан и ме подсеща, че за малко да забравим за генмайчата - една класическа комбинация, която в Страната на изгряващото слънце е на особена почит.

Смес на "Чаената къща"- китайска сенча, бял чай, роза, ягоди, аромат на шампанско

Генмайча
Генмайча

И наистина, този чай е толкова специфичен, че няма как да бъде сбъркан с някой друг. Споменатият вече аромат на препечени филийки те връхлита още на първата глътка, но е балансиран и отстъпва веднага място на йодно-водорасловата основа, която към своя финал отново прави реверанс на филийките. В крайна сметка ти се иска да пиеш от този чай още и още. Сега вече напълно разбирам японците и пристрастеността им към генмайчата.

През март очаквайте: