Големите творци и храната: Ярослав Хашек

Дълго се колебаех накъде да поеме литературната ни разходка след жарката Ла Манча и писателя, прославил я по цял свят - Мигел де Сервантес. Един ден горчицата вкъщи беше свършила, а от хладилника съблазнително ме гледаше парче сочна пражка шунка. И тогава ме осени - едното не може без другото, тъй както Чехия не може без творбите на Ярослав Хашех. Самороден талант, анархист по природа, хуморист с безпощадно перо, скандалджия и провокатор, и в същото време детайлен познавач на народопсихологията.

Ние си имаме Алеко, чехите си имат Хашек. И могат с основание да се гордеят. Въпреки че си отива едва 40-годишен от белия свят, Ярослав оставя завидно по обем творчество - над 1000 разказа и, разбира се, гениалната си, за жалост недовършена творба "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". Хашек е класически бохем, бирариите са втори негов дом, а славата му на чревоугодник, който може да погълне наведнъж няколко кнедлики (варени питки от тесто с мая или от картофи), се носи из цяла Прага. Нищо чудно, че точно в една пражка пивница, наречена "У Калиха" ("При чашата"), започва действието в

един от най-известните военни романи в световната литература.

Нека не забравяме, че и до днес пиенето на бира в тази Централноевропейска държава е ритуален акт, крепящ не само туризма, но и цялото общество. По Хашеково време Чехия е част от Австро-Унгария и повечето хора не приемат радушно този факт. В "У Калиха" кръчмарят Паливец коментира как мухите засират портрета на императора и ето че пристига новината за обяваването на Първата световна война.

Главният герой на романа Йозеф Швейк, който до голяма степен е копие на самия Хашек, се обажда в подкрепа на Паливец и така започва дългата му одисея на глуповат анархист, забъркващ се в непрестанни неприятности с властите. Въпреки че е задържан за "държавна измама", Швейк съумява да се върне в пивницита с репликата:

"Имам пет бири, кифла и кренвирш. Дай и една сливовица, ама по-бърже, че трябва да вървя, защото съм арестуван".

Войната започва и Швейк е мобилизиран. Но нима очаквате, че този непоправим чешит ще се остави така лесно в ръцете на командването, без да му скрои някой номер? Хитрият му план включва симулиране на ревматизъм, който поне за малко го спасява от снарядите, но пък го отвежда в болницата сред стотици други симуланти. Войнишкият порцион е оскъден, пациентите мечтаят за храна, защото са поставени на "пълна диета".

А както всички знаем,

устоите на чешката кухня се крепят на мазното и пърженото.

По цял ден мнимите болни фантазират за печено свинско с цвекло, хрян и горчица, патешко със зеле и кнедли. Пръжките обаче са издигнати в култ, те са тяхната най-голяма мечта, за Хашек това е храната символ на дома:

"Ако ги подслушваше някой, щеше да остане с впечатлението, че се е озовал в някакво общество на кулинари, в някакво висше училище за готвачи или че е попаднал на гастрономичен курс.
- И простите лоени пръжки ги бива за ядене, стига да ги стоплиш - тъкмо разправяше един, който лежеше от "хроничен катар на стомаха" - След като се стопи лойта, пръжките се изстискват, докато станат сухи, посоляват се, посипват се с черен пипер и, казвам ви, даже и гъшите пръжки не могат да се сравняват с тях.

- Остави ги ти гъшите пръжки - каза един мъж с "рак в стомаха", - по-вкусно нещо от тях няма. И дума не може да става за сравнение с пръжките от свинска сланина! Разбира се, те трябва да се изпържат така, че да добият златист цвят, както ги приготвят евреите. Те вземат тлъста гъска, смъкват сланината заедно с кожата и я оставят да се пържи".

Един от най-важните персонажи в книгата е фелдкуратът (военнен свещеник) Ото Кац. За него, както и за Швейк, храната и алкохолът са повод за близост. И те се сприятеляват дотам, че фелдкуратът упълномощава Швейк да извърши миропомазване, напътствайки го по следния начин:

"За утрешния ден ние трябва да се подготвим много добре. Изпържете яйца с шунка, сварете пунш бордо, а след това нека се отдадем на размисъл, както е казано във вечерната молитва".

Изобщо във всеки епизод в романа, където се появавя храната, Хашек въщност разкрива чрез героите собствените си кулинарни предпочитания. Като завършен ироник Ярослав не пести критика към властимащите и в своите кратки истории. Показателен в това отношение е краткият разказ "Чешка кухня", който започва с осмиващ навиците на чешките политици пасаж:

"И депутатите трудно устояват на миризмата на моравските колбаси. Господин депутатът Скухерски предпочиташе колбасите от ситно смляно месо пред тези от едро смляно, както и виното от Далмация пред виното от Долна Австрия и Унгария. Ясно е каква беше радостта му, когато в Осми виенски район на една забутана уличка, където по-скоро би очаквал да срещне дами със съмнително поведение, откри далматинска винарна със скромно свряна зад прозореца табелка с чешки надпис: "Маркови вина от Далмация. Днес: моравски колбаси от дребно смляно месо със зеле".

Такова е безмилостното хумористично перо на Хашек, свободен дух, частица от който може и днес да откриете в чешките пивници. Загледайте с в някой от надигащите халби мъже, в него със сигурност живее един малък Швейк, очакващ поредната порция кренвирши.

Очаквайте скоро и следващата ни литературно-кулинарна спирка: Никос Казандзакис и неговия влюбен в живота Алексис Зорбас.