Големите творци и храната: Астрид Линдгрен

"Войната започна днес. Никой не искаше да повярва, че е възможно. Вечерта бяхме с Елза в парка, децата бягаха в кръг около нас, а ние ругаехме Хитлер и вярвахме, че война няма да има. Но ето че се случи тъкмо обратното...", написва на 1 септември 1939 година в своите дневници Астрид Линдгрен. Тогава шведската писателка е на 32 години и работи по книга за "най-силното момиче на света". Да, всъщност Пипи се ражда по време на Втората световна война. Въпреки това Астрид предвидливо решава да запази у нея всички детски качества, сред които, както сами се сещате, е и влечението към лакомствата.

След като се гмурнахме в лазурните кулинарни води на Средиземнорието с "патриарха" на гръцката литература - Никос Казандзакис, редно е да балансираме, отскачайки до студена Швеция с героите на непоправимата оптимистка Астрид Линдгрен. Кой не е чувал за Пипи Дългото чорапче, кой не е искал да бъде поне за миг смел като нея, или поне

да обръща палачинките във въздуха с пипилотска лекота и финес.

Дойдохме си на думата! Палачинките на Пипи - това е една от ключовите моменти в книгата. Разбира се, при такова лудо създание готвенето се превръща в малък апокалипсис в кухнята.

"Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата. - Яжте - извика тя. - Яжте, докато не са изстинали!".

Именно в тази последна фраза може да разчетем един от кодовете на цялото Линдгреново творчество - способността да възприемаме света през детските очи. Детето се радва на живота и храната тук и сега, консумира щастието "докато не е изстинало", качество, което невинаги имаме ние, възрастните.

Нека си припомним какво казва и един друг от нейните незабравими герои - пословичният лакомник с перка на гърба - Карлсон:

"Как да направим хората щастливи? Нужно е да им дадем радост, любов и малко сладко".

Шведската кухня без сладки изкушения - това просто няма как да стане! И ето виждаме остроумния шишко от покрива, който бърка своя "пресладък прах".

"Той сложи в една чашка няколко бонбончета, няколко захаросани лешничета, прибави късче шоколад, счука всичко това и го размеси. После разтроши няколко курабии, наречени бадемови раковинки, и ги изсипа в чашката".

Освен експериментатор в кухнята Карлсон е и привърженик на традициите, а какво биха били

шведските кулинарни традиции без култовите кюфтенца?!

Не, не става въпрос за замразените от фризерите на IKEA. За ценителите на скандинавските ястия те са познати с името köttbullar, съчетани с картофено пюре и сметанов сос, наистина могат да предизвикат у всекиго обилно слюноотделяне. Наглед са лесни за приготвяне, но ако искате да се придържате към оригиналната рецепта, забравете за олиото! За пърженето им ще трябва да се сдобиете с т.н. бутершмалц (пречистено масло, наподобяващо гхи). Нека все пак видим реакцията на главния герой, усещайки аромата на прословутите шведски кюфтенца:

"Изведнъж Карлсон престана да се разхожда из стаята. Той замря на място и задуши въздуха като ловджийско куче. - Кюфтета от месо - рече той. - Обожавам вкусните малки кюфтенца! Дребосъчето влетя в кухнята. Майка му с карирана престилка стоеше до печката и пържеше превъзходните кюфтенца. От време на време тя разтърсваше големия тиган и гъсто наредените малки месни топчици подскачаха и се преобръщаха на другата страна. О, великолепни кюфтенца! Те тъй възхитително миришеха, бяха тъй хубаво изпържени, зачервени - с една дума, бяха такива, каквито трябва да бъдат кюфтенцата от месо!".

Със сигурност Астрид е била много гладна, пишейки тези редове. Този неин "глад" се пренася в още по-голяма степен при един от най-любимите пакостници на децата - Емил от Льонеберя. Тук вече си имаме работа с типичната рустикална шведска кухня, която е неделима част от традициите на тамошното селско население от 50-те години на миналия век. По поляните на Смоланд растат диви ягоди, червени боровинки, малини, къпини, бъз, офика. Това значи сладка, компоти и сокове на корем. Истината обаче е, че в Швеция е доста студено, та сладката са само фон на основните ястия - риба и свинско месо във всичките му предимно мазни производни. Супата с месо се сервира най-редовно за обяд на семейната трапеза.

Лакомият Емил от своя страна не пропуска да пъхне главата си в супника.

Едни от най-запомнящите се моменти е как той изсипва тенджерата с варена кървавица върху главата на спящия си баща.

"Варената кървавица се прави от кръв, също като обикновената, и тъй като в Катхулт бяха заклали прасе, естествено, майката на Емил реши да сготви варена кървавица. Беше забъркала сместа в голямата глинена купа, която стоеше върху масата, а на печката вече вреше водата в огромна чугунена тенджера и скоро щеше да има толкова варена кървавица, та да ти стане драго".

Когато идват гости у Емилови, майка му се развихря в кухнята:

"А освен кюфтетата приготви и задушени свински филета и телешки шницели, и херингова салата, и маринована херинга, и ябълкова пита, и пушена змиорка и разни задушени меса, и пудинги, и две огромни баници и на всичко отгоре един особен вид наденица, която беше толкова вкусна, че хората с удоволствие идваха чак от Вимербю и Хултсфред, за да си хапнат от нея. Емил също много обичаше тази наденица. А деня наистина си го биваше за угощение!"

Безспорно това е мил спомен от детството на самата писателка. С него тя ни пренася в този тъй колоритен бит, който сигурен съм, че и днес съществува в някои от затънтените шведски селца.

Очаквайте скоро и следващата ни литературно-кулинарна спирка: Ърнест Хемингуей