Големите творци и храната: Джеръм К. Джеръм

"Няма по-искрена любов от любовта към храната", възкликва съвсем по ирландски Джордж Бърнард Шоу. И действително: едва ли съществува по-тясна връзка от тази между творците, храната и питиетата. Писателите винаги са проявявали слабост към една или друга храна, а някои от тях са си били откровени гурмaни - достатъчно е да се сетим за несметните количества вино в парижките години на Хемингуей.

Списъкът на изкушените от хубавото похапване и пийване майстори на перото може да бъде много дълъг, но все пак е добре да започнем отнякъде.

И какво по-добро начало за нашата гурме писателска разходка от един от колосите на световния хумор Джеръм Клапка Джеръм! Този бликащ от енергия разказвач на забавни истории е роден през 1859 г. в малкото градче в Централна Англия, наречено Колдмор, а по онова време на престола е кралица Виктория - епоха на просперитет и слава за британската империя. Индустриалната революция е в пълен ход, средната класа трупа капитал, Великобритания се отваря за света. За съжаление семейството на Джеръм К. Джеръм няма щастието да е сред богатите. Останал кръгъл сирак още на шестнайсет, той отрано е принуден да се грижи сам за хляба си. Въпреки че е заобиколен от обитателите на бордеите в Ийст Енд, младият джентълмен не спира да се образова и да държи на доброто облекло и храна.

Всичко това неминуемо намира израз и в неговото творчество. Коя е първата творба, за която се сещаме при споменаването на Джеръм К. Джеръм? Разбира се - шедьовърът му от 1889 г. "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)".

"Скромната ни компания наброяваше четирима - Джордж, Уилям Самюъл Харис, аз и Монтморенси. "Седяхме в моята стая, пушехме и се оплаквахме един на друг от разклатеното си здраве."
Tака започва историята на трима приятели и едно куче, които предприемат двуседмично пътуване по река Темза. Романът е пълен с тънка ирония и критика към елитарното консуматорско общество.

Няма как да не си спомним за рецептата против чернодробни болежки, която главият герой получава от своя личен лекар:
"1 фунт бифтек и 1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа. 1 разходка от 10 мили всяка сутрин. 1 легло точно в 11 часа всяка вечер. И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш!".

Неистов смях предизвиква моментът, в който при пренасянето на две кутии зряло сирене от Ливърпул до Лондон едва не се стига до опразването на цял влак заради специфичния аромат, носещ се от кутиите.

Феновете на Джеръм К. Джеръм добре знаят, че много преди на бял свят да се появи "Трима души", авторът проявява слабост към гастронономическите удоволствия. Показателно в това отношение остава есето му "За яденето и пиенето", публикувано през 1886 г. като част от сборника "Празните мисли на един празен човек". Този станал знаков за автора текст е изпълнен с големи дози насмешка спрямо буржоазните порядки на Албиона, но и с не малко автоирония.
"Винаги, още от детството си, съм обичал да ям и да пия - а в ония ранни години особено ми харесваше да ям. Пък и апетит имах тогава, трябва да ви кажа, и от храносмилането си също не можех да се оплача. Спомням си един джентълмен с потъмнели очи и синкавочервен цвят на лицето, който веднъж беше у нас на вечеря. В продължение на пет минути той гледаше като омагьосан как засищам глада си, после се обърна към баща ми и го попита: "Вашето момче никога ли не страда от диспепсия?" (разбирайте, разстроен стомах - бел. авт.)

В тези първи редове на есето може би се крие и ключът към цялото творчество на световноизвестния хуморист. Умеещият да се радва на храната човек води истински пълноценен и щастлив живот. Това са устои в съзнанието, закодирани още в нашето детство. Потвържение на тази теза идва в самия финал, който се превръща в своеобразен апотеоз на авторовото преклонение към храната:

"Кухнята е главният храм, в който ние се молим. Разпаленото огнище е олтарът, в който гори неугасимият огън на весталките, а готвачът е нашият върховен жрец. Той е всемогъщ и добър вълшебник. Той лекува всички мъки и грижи. Той премахва всяка вражда и омраза и краси любовта. Велик е нашият бог и готвачът е неговият пророк. Така че - да ядем, да пием и да се веселим".

Какво повече може да кажем след написаното от Джеръм К. Джеръм, освен да се съгласим с него.

Очаквайте следващата ни литературно-кулинарна спирка: чилийската дива Исабел Алиенде и нейната книга "Афродита - приказки, рецепти и други афродизиаци".