Големите творци и храната: Лаура Ескивел

В литературата има невидими нишки, които свързват всеки един писател с останалите. Така е и при ястията - между тях има "роднински", връзки независимо към кои кухни и географски ширини принадлежат. След като вече ви запознахме с изкусителните афродизиаци на чилийката Исабел Алиенде, е крайно време да тръгнем по нишката на кулинарната Ариадна, а тя неминуемо ще ни отведе в посока Мексико при Лаура Ескивел. И тук общият знаменател е магическият реализъм, завещан от колоси като Маркес и Марио Варгас Льоса. Щом сме в Мексико, ключовите думи са люто, сладко, солено. От всичко по много! Вкусове, пораждащи страст в непредвидими и неподозирани комбинации.

Страстта е флагът в творчеството на Ескивел. Това е главната причината тя да кръсти първия си роман "Като гореща вода за шоколад". Изразът е добре познат в много страни от Латинска Америка, и е метафора на кипенето на човешките чувства и емоции. В Мексико за приготвянето на горещ шоколад се използва вода, а не мляко, оттам идва и самата фраза. На 39 години Лаура се появява в голямата литература от нищото и

прави истински фурор с "Като гореща вода за шоколад".

За броени месеци книгата става световен бестселър и прави авторката си истинска звезда. На пръв поглед това е роман, чиито гръбнак се крепи на 12 рецепти - по една за всеки месец от годината. Тяхното приготвяне е органично свързано с повествованието. Ястията са типични за рустикалната мексиканска кухня - коледни хлебчета с пълнеж от лук и сардини, пъдпъдъци със сос от листенца на розов цвят, чорисо по северняшки, супа от бича опашка, боб с люта чушка по тескукански, чампандонго - мусака с царевични тротили. Присъстват и сладки изкушения като сватбена торта с кайсии. Именно около тази торта се завърта основното действие в творбата.

Но преди да стигнем до тортата, нека ви представя главната героиня - Тита. Тя идва на този свят "изтърсила се направо върху кухненската маса, сред уханията на вряща супа с фиде, на мащерка, дафинов лист и кориандър, на кипнало мляко, на чесън и, разбира се, на лук". Тита се ражда в кухнята и буквално не излиза през целия си живот от нея. По стара фамилна традиция съдбата на най-малката дъщеря е да остане неомъжена, за да се грижи за Мама Елена.

Тита израства в тежък матриархат, смазана от жестокостта и деспотизма на собствената си майка. Да, обаче младата и жарка мексиканка има един голям съюзник срещу тиранията - това е храната. Тук писателката разгръща в пълна степен таланта си да борави със прийомите на магическия реализъм. Храната в романа притежава приказна природа. Каквито емоции вложи Тита в своите гозби, подобни чувства завладяват и всички, които ги консумират. По този начин тя съблазнява Педро, и въпреки че Мама Елена насилствено омъжва по-голямата й сестра за него,

Тита си отмъщава чрез сватбената торта.

Всички гости на събитието, яли от тортата, плачат и изпадат в тежка депресия. Сълзите като символ на душевния катарзис изобилстват в книгата, дали проляти при рязане на лук, или от някое люто ястие, те са на всяка страница. Те действат пречистващо както на читателите, така и на самата писателка. В едно свое интервю Ескивел признава, че чрез написването на романа тя е успяла да преодолее собствените травми от детството и насилието от страна на своите родители. Готвенето, разбира се, остава неизменна част от живота на Лаура, девет години след излизането на "Като гореща вода за шоколад" се появавя философският трактат за кухнята, наречен "Съкровени вкуснотии". Някои от текстовете в книгата са нейни статии за Vogue, други са речи пред академична аудитория. Ескивел ни връща отново към храната този път в есеистична форма. По думите й дълбокият смисъл на храненето има връзка с жаждата ни за вечност. Може би затова почти всички богове са оставили свое присъствие в храните.

Лаура твърди, че ритуалът, осъществяващ се около масата, е акт с дълбок и изначален религиозен смисъл. И в тази нейна книга не липсват рецепти - сред тях най апетитни са супа от ябълки, черно моле по оаксаски и суфле от кестени. Цяла глава е посветена на чилито като начин на живот, няма как да е иначе - писателката е израснала в кухня, в която чушките Серано са издигнати на пиедестал. Безспорно най-фундаменталният текст в "Съкровени вкуснотии" е "Между два огъня". В него Ескивел споделя идеята си за човечеството като глобална кухня:

Границите не съществуват! Лъжа е, че американците не ядат люти чушки и фасул: обожават ги. Лъжа е, че мексиканците не ядем хамбургери: правим го с удоволствие, само че им добавяме малко лютиво. Сега зная, че надеждата още не е умряла, че Новият Човек е напът да се роди. Той ще бъде пълен невежа по география, ще бъде в състояние да яде тортия със същата наслада, с която ще изпие една Coca-Cola, защото е осъзнал, че няма значение какво поглъща, а че участва в обред, връщащ го към корена му. Към космическия му корен, стигащ много по-далеч от етническия. По тази логика, ако мексиканците сме синове на царевицата, то и америкнците вече са изяли достатъчно царевични пуканки, за да ни бъдат роднини".

Такава е Лаура - мечтателка, чиито неустоими книжни гозби действат на читателите "като гореща вода за шоколад".

Очаквайте следващата ни литературно-кулинарна спирка: Джовани Бокачо и неговия епохален "Декамерон".