Топ 20: Вкусът на улицата - част 3

Преди да видите кои са последните 10 кулинарни герои, родени по улиците на света, може да си припомните част 1 и част 2 на класацията.
Двудневният StrEAT fest събира вариации на повечето от ястията по-долу на Женския пазар.

10. Прага, Чехия или Скалица, Словакия - канелени коминчета
Благозвучният trdelník представлява мека сърцевина от тесто с хрупкава, тънка коричка и покритие от канелена захар. Самото тесто се оформя и нанизва на шиш, след което се пече на дървени въглища. Следва да се оваля в захар и да се намаже с шоколадов крем. Това е особено разпространен десерт в Прага и присъства на всеки коледен базар. Традиционно обаче произлиза от Търнавския край на Словакия (Скалица).

9. Берлин, Германия - къривурст
Традиционно, засищащо и семпло. Къривурстът е най-обичаната германска улична храна. Месото е свинско, първо варено, а после изпържено. Залива се с германския (патентован от тях) къри кетчуп сос.
Къривурст ще откриете навсякъде из Германия, но ако позволите лична препоръка - Konnoppke's Imbiss в Берлин е мястото, а реденето на винаги дългата опашка е част от преживяването.

8. Лима, Перу - севиче
Севичето е едно от националните богатства на Перу под формата на винаги свежа улична храна. То е толкова обичано, че си има собствен национален празник (28 юни). Съставката-звезда тук е суровата риба (или скариди), грижливо маринована в сок от лайм, сол и чили. Това морско блаженство върви отлично със сладък картоф, сладка царевица и парче тортия.

7. Кингстън, Ямайка - пиле "джърк"
"Джърк", но не като "идиот" (от англ.), а като изсушено месо, характерно за ширините на Ямайка. Едно време ловците изкопавали дупки, в които палели огън, и заривали подправеното с бахар и карамфил месо, за да се изсуши и опуши.
Меката на този вид приготвяне на месо се намира на легендарния плаж Бостън в Североизточна Ямайка. Там продавачите пaлят огън за своето джърк пиле директно на пясъка. Месото се приготвя върху пиментово дърво или метални листове, използвани като решетки и понякога покрити с листа от живовляк.
Хубавото на метода е, че може да се използва за всякакви видове дивеч и риба и не е нужно да копаем дупки в земята - обикновената загрята фурна или барбекю ще свършат същата работа.

6. Палермо, Сицилия - каноли
Полезен съвет: не казвайте на сицилианец, че сте яли каноли в Рим или в Ню Йорк. Канолите са типичен сициалнски десерт и те много държат да се знае, че не бихте могли да откриете автентични каноли извън пределите на техния остров. Cannolu в превод от сицилиански е 'къса тръбичка'. Представлява ръчно формовано тесто, което се кисне в марсала (сицилианско подсилено десертно вино) и свинска мас. След това се увива около цилиндрична форма и се пържи. Накрая се пълни с прясно овче сирене рикота, смесено със захар. В класическия си вариант се гарнира единствено с парче череша или резен портокал.
Въпреки че канолите са налични през цялата година, е полезно да се знае, че те са сезонен десерт и са най-вкусни през есента и пролетта. Овцете се хранят с тучна, зелена трева в месеците между октомври и май. Тъкмо тогава рикотата е най-прясна и вкусна.

5. Осака, Япония - такояки
Японците са добри в много неща, а сред тях са калорийните бомби. В случая - пърженото и страшно вкусно такояки. То представлява топка тесто, чийто пълнеж се състои от октопод, тенкасу (остатъци от темпура), маринован джинджифил и пролетен лук. Тестото се пържи в специални чугунени тигани, а в Осака можете да наблюдавате такояки майсторите, които чевръсто и умело обръщат тестените топчета с помощта на клечки. Готовите такоякита се ядат горещи, леко хрупкави отвън и дъвчащи отвътре, омесени с японска майонеза.

4. Рим, Италия - пица
Повече от ясно е, че подобна класация не би била завършена без присъствието на нейно величество пицата. Няма да навлизаме в исторически уроци, само ще кажем, че римската пица на парче е класика в жанра и задължително присъства в списъка на всеки любител на вкусовете, живеещи на улицата. Това, което най-вече различава римската пица от неаполитанската, е присъствието на зехтин в тестото, което придава повече тежест и вкус.

3. Тел Авив, Израел - фалафел
Класическият израелски фалафел представлява смлян нахут, подправен с кимион, кориандър, червен пипер, суров чесън, лук и много пресен магданоз. Хрупкаво и засищащо, особено ако го съчетаете с хумус и свежа салата. Историята на фалафела произлиза от древен Египет и коптите, които постили по време на определени християнски празници. Като алтернатива на месото се ражда кюфтето от боб фава, а по-късно евреите взимат идеята и правят своя версия с нахут. Така фалафелът се появява на бял свят.

2. Южните щати на САЩ- пържено пиле
Не би било коректно да напишем само Кентъки, Луизиана или Алабама - корените на пърженото пиле идват от шотландските имигранти в новозараждащата се тогава държава, днешен САЩ, които обработвали птицата в мазнина. Те често общували с чернокожите роби, които пък обогатили рецептата, прибавяйки към нея подправки, създавайки своя версия. Ястието е особено популярно в южните щати и до днес, но интерпретации има по цял свят и особено в Азия: Индия, Корея, Индонезия, Виетнам.

1. Ню Йорк, САЩ - хотдог
Голямата ябълка е известна с много и различни неща. Едно от тях са легендарните улични колички за хотдог. Първата такава се появява още през 1871 г. на Кони Айлънд, а още в следващите 12 месеца се продават над 3000 хотдога. Нюйоркчанският сандвич традиционно се гарнира с пикантна кафява горчица и кисело зеле (или лук), задушено в доматен сос.