От редактора: Обединени, наградени, вдъхновени
Така се случи, че има-няма 12 часа, преди да напиша настоящия текст, с Малката Бакхустница София Павлова и #ЧревоугодноМиЕНия (Петрова) бяхме заедно на откриването на нов ресторант в центъра на София. Влизаме нетърпеливи в 18:56, 4 минути преди резервацията ни, и с голяма радост потупваме по гърба шеф Владимир Тодоров, когото много от читателите ни познават ако не лично, то поне като име и като кулинарни начинания. "Браво, Влади, честито, да ти върви по вода", пожелаваме му, а дъждът отвън вече изпълнява заръката.
В следващия половин час видяхме през вратата да влизат няколко готвачи - на висок клас ресторант и на заведения за улична храна. Донесоха подаръци, поздравиха домакина, потупаха го и те по гърба, усмихваха се, шегуваха се.
В работно време всички те са негови конкуренти, защото той има и заведение за бързо хапване, а всеки се бори за клиенти. Все пак кулинарната публика има ограничен и времеви, и финансов ресурс. Но няколко главни готвачи дойдоха в една вечер, дойдоха и хора от винения бранш, вносители, ценители - и обединено подкрепиха новото начинание на свой колега.
Защото първо колеги, после конкуренти.
Това искаме да виждаме - повече общност. И за огромна радост го видяхме на 23 март, когато връчихме наградите "Ресторант на годината 2022 Бакхус, Acqua Panna & S.Pellegrino". Помня как залата избухна в аплодисменти, когато обявихме големия победител, усещането отново беше за заедност. Призовете връчваме от 2001 г. насам, емоции винаги е имало, но това издание като че ли беляза ново начало за бранша - оцелелите след пандемията се радваха, че са тук и че са станали дори по-добри.
Оцеляването е въпрос понякога на обстоятелства и късмет, а понякога - и на последователност. Срещаме ви с ветераните - двете най-стари заведения на София (стр. 22), които гощават поколения бохеми почти век. Но не бихме били искрени, ако не си дадем сметка, че докато у нас някои празнуват, в Копенхаген и по света ресторантите от много високия сегмент са в криза, ситуацията е No(ma) problem отвсякъде (стр. 32), но пък понякога управителите на салона и сервитьорите могат да приложат в своя полза трикове (стр. 38). И понеже хоспиталити секторът следва да е гостоприемен, проверихме как ХоРеКа браншът гледа на хората с увреждания - и като на гости, и като персонал (стр. 26).
3 гледни точки разбулват мистерията около японското говеждо wagyu (стр. 50), а новата вълна на гръцко-японски фюжън уловихме в Атина (стр. 56).
На личен гръб и стомах сме "изстрадали" препоръките за няколко (извън)градски гида според интересите ви тази пролет: вино (70 стр.), из сергиите на пазарите в София (стр. 90), за заведения във Варна, Стара Загора и Казанлък (стр. 82) или за уикенд в Солун (стр. 86). Не сме изневерили и на специалната ни рубрика за Пловдив, темата този път са заведенията с чуждестранни кухни (стр. 100).
Особено любопитните читатели ги чакат репортажи от изложенията за вино и храна ProWein (стр. 64) и Madrid Fusion (стр. 45). На страниците ни, както обещахме в миналия брой, правим дългоочакваната премиера на "Силивряк" на Мария Жекова (стр.104). И още: уиски, махмурлук, посещeние на изба, разговори за чистотата, а накрая - едни затворници-винари за разкош.
А ако искате да видите едни страхотни 61 секунди, кликнете ТУК.