ОТ БРОЯ: Последните два

Според книгата на рекордите Гинес мадридският ресторант Botín, основан през 1725 г., е най-старият ресторант в света. В други класации това е Stiftskeller в манастира Св. Петър в Залцбург, с над 1200 години зад гърба си. Все пак появата на модерната концепция за ресторант се свързва с годините след Френската революция, когато той се превръща в нова форма на публичен живот със строго спазване на стандарти в менюто и кухнята, с усъвършенстване на обслужването като ритуал, с превръщането си в модел за елегантност и стил в интериора. Или говорим за ресторанти с 250-годишна история.

У нас тя е далеч по-кратка: два са, оказва се, ресторантите в София, които в момента са на над 90 години: "Чехословашкият клуб" и "Под липите". Като не броим прекъсванията за кратко, през тези години те не са преставали да хранят и събират хората. Общото между тях, е че тези хора не са били случайни, а истинската бохема и интелектуалците - душата на всяко общество.

В Лозенец модерната градската бохема пиела, спорила и творила
За "Под липите" така е било от първия му ден, защото историята му е пряко свързана с историята на квартала, който възниква като квартал на интелектуалци. Това става през 20-те години на миналия век, когато общината взела решение да предостави парцели за застрояване на фамилни къщи с дворове в Курубаглар, наричан още "трета извънградска зона", или днешен Лозенец. Така в пустия и зелен квартал една по една започнали да се издигат кокетни къщи, в които се настанявали предимно пенсионирани военни и интелектуалци. Такава била и къщата на ген. Стефан Тасев, участник в Балканските и Първата световна война. За да изплати заема си, той решил да отвори ресторант на първия етаж. През 1926 г. го прави и отваря ресторант "Селект".

И къщата, и ресторантът се намирали на една от най-зелените улици с много липи, "Тиха, мека, чудесна уличка-алея", както я описвал Елин Пелин. Близостта на ресторанта до Борисовата градина веднага го превърнал в идилично и притегателно място. Самият Елин Пелин живеел на минути от "Селект" и идвал най-малко два пъти седмично на по вино и среща с приятели. Един ден подшушнал на генерала да смени името на ресторанта с "Подь липите" и Тасев веднага сменил табелата.Това със сигурност е най-известната, пък и най-красивата история, свързана с ресторанта. И няма голямо значение доколко е истинска.

Мансардата на къщата била наета от Дора Габе. Там преживява мъката по загубения Боян Пенев. Често организирала ли­тературни четения, които, естествено, накрая се пренасяли долу в кръчмата. Ангел Каралийчев, Сирак Скитник, Александър Балабанов, Александър Божинов и Константин Щъркелов, Елисавета Багряна, Елена Снежина, Олга Кирчева, Кръстьо Сарафов, цар Борис III, който след лов се отбивал за малко, са само част от редовните клиенти на "Под липите". Пиели, спорели, творили. Млади хора се навъртали наоколо, надявайки се на късмет да срещнат кумирите си. С други думи, "Под липите" е едно от местата, в които се оформяла модерната градска бохема на България.

Клубът на просвещенците, изградили новата България
По същия начин "Чехословашкият клуб" има огромна заслуга за градската ни култура и живот. Той е пряко свързан с един от най-благородните и трогателни исторически жестове, които България някога е получавала: след Освобождението през 1878 г. у нас започват да пристигат чешки и словашки учители, инженери, земеделци, предприемачи, индустриалци, археолози, търговци, занаятчии, музиканти и художници. Това били истински просвещенци, посветили се на каузата за построяването на младата и нова България.