ОТ БРОЯ: Към кого е гостоприемна хоспиталити сферата

"Малко е лудост в нашия бранш"
Нашата работа е доста натоварена, работи се два дни по 10 часа и после два дни се почива, не е възможно за хора с увреждания да работят на такива обороти, разказва Любомир Василев, създател на Motto и веригата Spaghetti Company. "Малко е лудост в нашия бранш", заключава той по въпроса, че ресторантите и заведенията не са гостоприемни за служители с увреждания.

Все пак има опит в това покрай своя позната от неправителствена организация, откъдето за по няколко месеца са наемани хора в подготвителния, хлебарския и сладкарския цех. "Това за нас беше помощ, не сме го правили абсолютно червенокръстки", обяснява Василев. Смята, че за хората с по-особени възможности и нужди ще е полезна някаква платформа, през която да става намирането на работа. Според него много негови колеги не биха имали против да наемат хора с различни ограничения, но трябва да знаят как и къде да ги намерят. Смята, че наличието на такива кадри в екипа е положително и за тях, и за останалите, защото създава атмосфера на солидарност и съпричастност.

Аглика Адамова, директор "Човешки ресурси" във веригата Happy по повод нашия разговор установява, че има доста хора с ТЕЛК в компанията. Тя също казва, че динамиката на работата е голяма, и подчертава, че важно условие да наемеш човек с увреждане е службата "Трудова медицина" да оцени, че той е в състояние да изпълнява съответните задължения. "Има доста хора, които не сме наели поради отказа на тази служба. Всеки човек, когото можем да интегрираме, е добре дошъл, ние ги учим, дори и досега да не са хващали нож.. След това обучение могат да работят навсякъде", казва Адамова.

Елисавета Класанова, собственик на "Слънце и луна", има в екипа си едно момиче с увреждания, което не е търсила специално, а пътищата им са се пресекли преди време. Тя работи няколко дни в седмицата по 3 часа, като й е дадена функция, която е в състояние да изпълнява. "Ресторантският бизнес е свързан с много динамика, тежко е и физически, и психически, така че можем да вземем човек с лека форма на инвалидност. Нека бъдем честни, това е факт", казва Класанова. Вижда проблем в това, че и самата държава не прави много да насърчи наемането на такива кадри, като единственото облекчение е плащането на по-ниски осигуровки.

Бизнес с кауза и кауза с бизнес
Екип от 12 души, петима от които напълно незрящи. Така изглежда съставът на Tenebris, по-известен като тъмния ресторант. "Ние не сме социално предприятие, а бизнес, макар и с кауза. Просто в него работят незрящи хора", казва съсобственикът Пламен Веселинов. Разказва, че сервитьорите, наричани домакини, са много по-добри от всички зрящи в такава среда. "Ние с вас, ако тръгнем да сервираме на тъмно, няма да се справим, а те се справят на тъмно с целия си живот", казва Веселинов. Служителите са наети след конкурс, като от 30 кандидати са подбрани около 15, които преминали през няколко седмици обучение. След него някои преценили, че това не е за тях, за други е било трудно, но успели. "Станаха много големи професионалисти и в момента сервизът ни е на страхотно ниво", казва ресторантьорът и описва екипа като силно мотивиран и с трудови навици, каквито напоследък не се срещат често у хората. "Отношението към работата е страхотно, от 2 години не сме правили график - сами се справят и намират решение, когато някой отсъства. В стандартния ни ресторант вечно има някой закъснял, друг забравил да дойде и т.н.", описва Веселинов.

Според него тази част от екипа по-скоро дава шанс на бизнеса, отколкото обратното, защото "това е средата, в която те са по-силни". Той също вижда при хората с увреждания възможност да се търсят кадри, защото браншът е изчерпан - едни са се пренасочили, други са се пенсионирали, а новите нямат желание за работа. "При всяка група, която е маргинализирана, се създава глад за изява и когато получи такава възможност, го прави с хъс", казва от опита си Веселинов. Отчита като негатив това, че веднъж нает човек с увреждане, ако работодателят не е доволен, не може да го освободи по общия ред, а се свиква специална комисия по случая, а това никой работодател не иска да си го причинява.
"Просто трябва да се търси правилният човек за правилното място", казва той. В неговия хотел, например, е наета хигиенистка, която е напълно глуха и която е много съвестна и добра в работата си.