ОТ БРОЯ: На гроздобер в Сардиния

Два дни по-късно нашата групичка от 4 неместни се присъедини към една сборна дружина от 40 сардинци, кои близки на семейни начала, кои познати и приятели. Ние не бяхме от ранобудните и като пристигнахме след 9, работата кипеше. Но веднага ни посрещнаха с усмивка и всеки от нас получи по една резачка и комплект меки ръкавици заедно с инструкции да сме в екип по двама, един от всяка страна на реда лозе. И да режем на диагонал, не един срещу друг, за да не пострадат пръсти.

Лозята на Cantina Ligios между селата Ла Чиача и Валедориа са като снимка от пощенска картичка. От едната им страна е морето, от другата са полета с артишок, сгушени между древното градче Кастелсардо и планините на Галура. Имението на винарната се намира върху много плодородна земя, чиято почва е смес от лава и слоеве седиментни скали от време, когато морето е покривало сегашните лозя. Освен изключително плодородната почва имението Ligios използва плюсовете на местния микроклимат, благодарение на който няма минусови температури през зимата, а през лятото морският бриз помага с охлаждане на лозята. Близостта до морето, което е на по-малко от километър, е много важна за култивирането и за качеството на вината, които придобиват пикантна нотка благодарение на вятъра мистрал.

Той полага много тънък слой сол върху гроздето.
Площта на имението е общо 15 хектара, от които 6 са лозя, а 3 са наскоро засадени маслинови дръвчета. Тази година за първи път ще произведат зехтин, a в лозята Кармела и Бастиано отглеждат 4 сорта грозде: верментино, канонау (както тук наричат гренаш), сира и каберне совиньон.

Винарната Ligios е семеен проект, започнал преди 20 години, когато са били засадени и първите лозя. Идеята идва някак си естествено, тъй като семействата от страна и на Кармела, и на Бастиано винаги са гледали лозя и са правили вино. През 2013 започват първите дегустации на място със собствена продукция. Кармела има четирима братя, от които двама гледат овце и я снабдяват с вкусно пекорино сардо и с месо под формата на наденици. Затова и един от първите въпроси при обиколката е "Познайте колко овце има на острова". Общо са 3 милиона, тоест средно се падат по 3 на всеки местен жител.

Интересно е, че за разлика от много от лозята в Сардиния, които са ниски и листата са практически на земята, тук има стъбло, високо около метър, и чак след това започват листата и гроздето. Така морският бриз хем може да ги охлажда лятото, хем да ги пази от различни болести.

Но да се върнем на гроздобера и към щайгите с грозде, които ние пълнехме. Сговорна дружина планина повдига. Чудна организация и разпределение на задачите спретнахме: две трети от всички помощници берем, една трета отговаря за събирането и прехвърлянето на пълните щайги в трактора, който ги носи към входа на винарната, където се изсипват и се пресоват. След няколко часа работа и доста пот в октомврийското слънце бяхме обрали всичкия каберне совиньон. И за всички помагащи имаше обяд на терасата на имението. Там в кухнята Кармела с 5 други дами бяха наготвили невероятни неща, и то в големи количества. Защото в Италия

домакините се притесняват гостите им да не отслабнат.

Започнахме, както е редно, с primo piatto, имаше лазаня и сардинската zuppa gallurese, която всъщност не е супа. Това е ястие, подобно на лазанята, но вместо тънки кори за лазаня се използва стар хляб, който се реди между слоеве сирене и се залива с бульон.