Защо в Испания вечерят толкова късно?
По традиция отговорът на този въпрос се свързва с лежерния манталитет на испанците. Само че, причината е съвсем различна, разказва Джесика Джоунс в ВВС.
Испанците живеят в грешната времева зона. И е така повече от 70 години. |
Един поглед на картата веднага дава обяснението. Испания се намира на ширината на Великобритания, Португалия и Мароко, т.е. тя принадлежи към часовата зона на Гринуич. Но Испания е в тази на Централна Европа, зедно с Белград, например, който е на над 2 500 км. на изток от Мадрид.
Защо това е така?
През 1940 г. генерал Франсиско Франко променя часовата зона на Испания, премествайки часовника с един час, в знак на солидарност с нацистка Германия.
На испанците, напълно съкрушени от гражданската война, и през ум не им минава да се възпротивят срещу идеята. Така те продължават да се хранят, както са правили винаги - обяд в 1 часа и вечеря - в девет. Само че сега един часът става два, а девет - десет.
След края на войната часовникът не се връща обратно.
През 2016 г. испанският министър-председател Мариано Рахой обяви, че правителството му обмисля план да въведе нов работен ден, който да свършва вместо в осем - в шест часа. Съществена част от плана е връщането към времевата зона на Гринуич, нещо, което разпали разгорещени дебати в страната.
Да бъдеш 60 минути назад от правилната ти зона означава, че слънцето изгрява по-късно и залязва по-късно, дарявайки страната с великолепните дълги летни вечери и залези в десет вечерта. Хората от туристическия бизнес в Испания смятат, че това е магнит за гостите на страната. Местните власти на Балеарските острови, които включват Майорка, Менорка и Ибиса, са твърдо срещу идеята за промяна на часовата зона, дори започнаха кампания за целогодишно лятно време, за да подволят на гостите си да се възползват и от мекия им зимен климат.
В същото време за много испанци животът в грешната часова зона означава по-малко сън и понижена продуктивност. Средностатистическият работен ден в Испания започва в девет сутринта. След двучасова обедна почивка между два и четири, работниците се връщат на работа, която приключва в осем. Така социалният живот остава за по-късните часове. Централните новини по телевизията не започват преди десет.
В същото време в северозападния район на Галисия през зимата слънцето не изгрява преди девет, което означава, че хората там започват работа по тъмно.
По традиция испанците наваксват късното лягане с двучасовата обедна почивка, или с прословутата сиеста. Промяната на работния ден би засегнала обедната дрямка, въпреки че все още се обсъжда дали хората биха се съгласили с нея. Изследване от януари тази година показва, че по-малко от 18 % от испанците се възползват редовно от обедната почивка, а близо 60 % никога не правят сиеста. Нещо повече, бизнесите в големите градове и курорти никога не спират работа по обяд.
Но според икономиста Нуриа Чинчила, експерт в Instituto de Estudios Superiores de la Empresa в Барселона качеството на живот на испанците е много по-важно, отколкото допълните час или два вечерна светлина за туристите.
"Ние сме в състояние на постоянен джетлаг", казва тя за ВВС. "Туризмът винаги ще е налице и на туристите не им пука. Броят часове със слънчева светлина ще е същият, независимо дали е един допълнителен час сутринта или вечерта."