ОТ БРОЯ: Крит, омагьосващият тероар на Гърция
Историята на виното в Гърция може и да е древна, но това съвсем не означава, че е спряла да се развива - напротив, тя непрекъснато изненадва с нови-стари тероари и стилове. Средиземноморските острови с разнообразните си микроклимати правят играта на "заровеното съкровище" особено вълнуваща, още повече че са съхранили и уникални местни сортове. Най-успешният пример, разбира се, е Санторини, но ако опитаме да отгатнем кой друг гръцки остров има потенциал, то Крит естествено изплува в мислите.
Това голямо южно древно и диво парче земя насред Егейско море в последните години изживява своя винен (и гурме) ренесанс. Противно на очакванията, не толкова горещият климат, колкото високо разположените върху варовикови почви лозя, обветрени от северния бриз, оформят облика на критското вино. То е повече бяло, отколкото червено, свежо и минерално въпреки жегата, със собствен характер, формиран от местните сортове и хилядолетната традиция.
Критското вино е изминало дълъг път до началото на XX век, когато археологът сър Артър Еванс разчита думата "вино" в древните писания в двореца в Кносос. Напитката е сред основните търговски стоки в основата на процъфтяващата минойска цивилизация, една от най-старите в Европа. Впечатляващи амфори и стотици рисунки в Минойските дворци говорят колко ценно е била тя и за местната култура.
На Крит е намерена най-старата преса за вино (на 3500 години).
По времето на Омир вината от острова вече са били известни в целия познат свят. Пик на производството Крит достига по времето на непрестанно жадната Римска империя, а упадъкът идва през XVII век заедно с османските завоеватели. Бурните години в началото на миналия век - война след война, пък похабяват трайно икономиката на острова. Подобно на целите Балкани и критското винарство оцелява като семейната традиция - с домашно производство, но с ниско качество.
Промяната започва с експлозивния подем в туризма на острова през 80-те години и нуждата домашните производители да отстъпят място на професионален сектор, който да отговори на търсенето на модерно и качествено вино от местни сортове. Както пише Янис Каракакис, един от гръцките Master of Wine, "скокът през последните няколко години е изключително впечатляващ и се дължи и на появата на ново поколение производители, които след обучение в чужбина се завръщат с модерни идеи". За няколко десетилетия Крит е отново на винената карта.
Забележителните сортове |
В Крит има формално четири големи винарски района, но 90% от индустрията е съсредоточена в Ираклион с едноименната столица, а втора по важност е Хания, докато избите в Ретимнон и Ласити са единици. Шест са регионите със статут Защитено наименование за произход (ЗНП), като най-важните са Пеза и Дафнес в Ираклион, но като цяло на острова не се отдава особено значение на тази класификация и добри вина се правят и извън районите със ЗНП. Голяма част от лозята на Крит са разположени на значителна надморска височина - до 1000 м, където температурите са по-ниски от средните, а северните бризове проветряват масивите. Затова и въпреки че е най-южният остров на Европа, всъщност Крит е много повече "бял" във винено отношение. Сред общо единадесетте уникални местни сорта белите са седем:
- Видиано е най-важният бял сорт за острова, който силно наподобява вионие. Вината са ароматни с типично кайсиев нос, богато тяло, с минералност и дълбочина.
- Вилана, друга бяла звезда на острова, се появява във вината от Пеза и Сития с очарователен фин аромат, леко тяло и освежаваща лимонена свежест.
- Дафни е може би най-интересното грозде тук, с отличителен аромат на дафинов лист, откъдето идва и името му. Среща се рядко, което пък очертава неговата особеност.
- Трапсатири се отглежда по целия остров, а крайният резултат е балансиран и богато ароматен. Най-добрите представители са със ЗНП Сития.
- Плито е една от гордостите на острова - сорт, който е бил наскоро спасен от пълно изчезване. На небце е свеж, лек, с цитрусови аромати.
- Малвазия ди Кандия е специален клон на ароматната малвазия с богат ароматен букет, от която се правят както сладки, така и сухи вина.
- Мускат от Спина е клон на мускат с много фин характер.
Сред четирите местни червени сорта коцифали и мандилари са с най-голям потенциал. Първият дава меки и кадифени вина с умерени танини и отличителен аромат на сливи - нещо като критски еквивалент на мерло. Вторият е лиатико - див като критяните и считан за цар на местното червено производство: бледо на цвят, с черешов ароматен профил. От него се правят сухи, но и добри сладки вина. Ромейко пък е сортът зад традиционното вино марувас, което наподобява шери.
В Крит има и асиртико с характер, съвсем различен от санторинския или тракийския му побратим, което на престижния английски пазар е високо оценено и дори наречено от някои критици "критският отговор на Шабли". То е свежо, с диви аромати на полски цветя, жълти плодове и зелена ябълка, подкрепени от солидна доза варовикова минералност.
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ в летния брой на списание "Баккус", което може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Boutique Mino 1923, Chilli Hills Farm, Columbus Freshly Roasted Coffee Beans, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.