Гърция без море

Бяхме там през месец юли, лозите бяха богато окичени с големи гроздове, гръцкото слънце печеше силно, но вятърът по склоновете на планината Вермион (или Каракамен) беше наш най-добър приятел и балансираше температурите. Гледките от наскачалите по скалите градове откриваха безкрайни морета от лози и овощни градини от едната страна и красиви гористи хълмове от другата. Ние бяхме там през лятото, но това е само едно от многото лица на този древен и безкрайно красив регион, който е също така известен и с условията си за ски туризъм. Науса предлага всичко - много история, природа и, разбира се - незабравими гастрономични преживявания.

Ημαθία (Иматия)

На около 100 км западно от Солун се намира областта Иматия, известна повече с името на един от градовете си, а именно - На̀уса (или Негуш, с каквото име е известен до 1945 г.). Всъщност На̀уса (PDO Naoussa) през 1971 г. става първият защитен винен географски регион в Гърция, който служи като модел за всички останали, появили се впоследствие. Това беше и единственото, което знаехме, преди да се насочим натам, без да подозираме какво още има да предложи регионът.

Най-бързо се стига през Солун и с кола, от ГКПП Кулата отнема по-малко от 2 часа. Когато вече сте там, пътят, свързващ градовете Верия и Скидра, е основната артерия на региона, а около Верия и Науса са съсредоточени повечето изби. Това са и двата най-добри града, където да се установите и които да използвате за отправни точки по време на почивката си.

Източните части са по-равнинни и почти изцяло заети от обработваеми площи - насаждения от местния сорт праскови, известни в цяла Гърция; ябълки, ягоди, различни зърнени култури. Според Херодот в областта са се намирали градините на цар Мидас. На запад е планината Вермион, която предоставя идеални условия за правене на вино, а в по-високите си части и за ски. И не на последно място, едни от най-хубавите черти на Иматия са добротата и гостоприемността на хората. Независимо къде ще отидете, местните ще си поговорят с вас, ще ви почерпят нещо, ще ви разпитат откъде сте и искрено ще се зарадват, че сте избрали да посетите родното им място. Тази топлина у хората може би е и един от ключовете за изключителните вино и храна на Науса.

Νάουσα (На̀уса): Бургундия и Бароло в една чаша

Към винената област Науса принадлежат общините Науса, Марина, Гианакохори, Стенимахос, Лефкадия, Трилофос (да не се бърка със селището на 200 км от Науса със същото име), Копанос и Фития. Лозовите насаждения се простират на общо 3300 ха, които се възползват от изключително благоприятния тероар - защита от силни ветрове благодарение на планината Вермион, както и от силното директно слънце през деня. Високите температурни амплитуди помагат за доброто развитие на киселините в гроздето, а богатството на почви и микроклимати спомага за разнообразието от вкусове, които можем да намерим в готовото вино. В началото на ХХ век филоксерата е причина всички лози да бъдат изкоренени, а многото последвали войни възпрепятстват възстановяването на винопроизводството чак до 60-те години на миналия век. Вината с PDO Naoussa са направени 100% от сорта ксиномавро, който е звездата на червените вина в Гърция.

Ксиномавро е автохтонен сорт за региона и е единственият, който има правото да носи защитените географски указания Аминтео, Гумениса и Науса, като последната е станала и синоним за сорта. Днес има над 20 различни винарни - огромни мастодонти с голям капацитет, кооперативи и малки бутикови изби, като всички те са разделени на два лагера - нов и стар стил ксиномавро. Въпреки това те работят заедно и целта им е една - да възродят винопроизводството в тази област и да намерят най-добрия прочит на този разнолик и уникален сорт.

Ксиномавро (xino - от гръцки киселина, а mavro - черен) е елегантно, комплексно вино с висока киселинност, силни танини, ароматен нос, дълъг послевкус и често с много голям потенциал за отлежаване. Красивият му червен цвят го прави близък до бургундския пино ноар, но всичко останало напомня на италианското бароло. Отличителна е комбинацията във вкуса на вината от ксиномавро със сушени домати и сладко от ягоди, които не могат да бъдат описани. Всички тези характеристики, комбинирани с битката на всеки технолог да покаже различен прочит на виното и допълнени от разнородните микротероари в Науса, означават, че ксиномаврото никога няма да омръзне и няма да спре да изненадва. Ето няколко предложения за изби, които си заслужава да се посетят. Kir Yianni и Vaeni са пример за богатото наследство на региона, докато "голямата четворка" - Thymiopoulos, Dalamara, Diamantakos и Argatia, са бушуващата енергия на младото поколение, което дава нов тласък на Науса и движи сектора напред.

Kir Yianni

Янис Бутарис е наследник на една от най-големите и известни винени династии в Гърция и може би много далновидно през 60-те години на миналия век купува тайно от баща си лозов масив от 50 ха в най-високата част на апелацията Науса. Днес това е едно от най-известните лозя в цяла Гърция, а в средата му се намира и избата "Кир Яни". Янакохори, каквото е името на този масив, е може би и сред най-живописните в региона. Хектарите са увеличени до 60, разделени на 42 парцела и засадени основно с пет различни клона на ксиномавро. Има построена и втора изба в Аминдеон, която е на внушителните 700 м надморска височина и където се отглеждат бели сортове и ксиномавро, отделено за розе и пенливо вино. 30 ха лозя в близост до Островското езеро все още не посрещат туристи, но качеството на вината там довежда и до създаването на единственото PDO за розе в Гърция.

Избата има 19 етикета, които представляват селекция от вина в класическия стил "Науса" до модерни вина с нов прочит за ксиномаврото, като например пенливото розе.

Vaeni

Ваени е нагледно доказателство за важността на виното в региона Науса. Кооператив от 220 производители с годишно производство от 3.5 милиона бутилки, Ваени контролира 52% от лозята във винената област. Основан през 1983 г. с неофициалното мото "Ако не даваш, не получаваш", кооперативът дава възможност за препитанието на стотици семейства. Днес купуват грозде от над 700 малки производители и имат сложна, но демократична система за управление, която дава право на глас на всеки. Председателят на управителния съвет се сменя на 3 години и това е и причината избата да има разнообразно портфолио. Вината им са по-скоро класически, но от 2019 г. също ще започнат производство на пенливо ксиномавро.

Argatia

Едно от имената, които непрестанно изскачаха по време на обиколката ни в региона, беше д-р Харула Спинтирополу. Един от всепризнатите познавачи на сорта ксиномавро, тя е написала и ключовия научен труд "Винените сортове на Гърция". Затова директно се насочихме към нейната изба "Аргатя", на ръба на PDO Naoussa, която тя основава с Панайотис Георгиадис. Малката семейна изба се ръководи от сина на Харула, Крис, който днес е не по-малко известен, част от новата вълна енолози, които променят лицето на Науса. Избата притежава 0,3 ха органични, но не сертифицирани, лозя и прави три вина - бял и червен бленд, както и едно 100% ксиномавро. Плановете им са големи и силно засягат развитието на региона. Работейки с другите изби, те целят да увеличат PDO зоната с 10 ха заради промените в климата. Желаят избите да нараснат до 50 от сегашните 20 и активно използват европейски фондове, които според Крис са помогнали много за промотирането на Науса навън и са отворили много нови пазари. Заедно с MW Никос Лазаракис създават ново лого на региона и разработват уебсайт и карта на Науса, така че да я промотират още по-целенасочено. В Аргатя се усеща енергията, която кипи в областта и е пример за огромния потенциал, който тя има.

Thymiopoulos

Апостолос Тимиопопус е личност, която трудно може да се забрави. Весел, енергичен, уверен в себе си и здраво стъпил на земята, той е звездата на Науса. Семейството му от поколения продава грозде на избите в региона, но през 2003 г., след като завършва енология във Франция, решава да започне да прави вино сам. Оттогава той превзема една трета от пазара на гръцки вина във Великобритания, а 95% от вината му се изнасят, голяма част на принципа на алокацията. От години наема площи във Ваени, но избата му в селцето Трилофос вече е пред отваряне. Това обаче далеч не е достатъчно за него и затова отваря и втора изба на остров Санторини. Вината от лозята там вече са оценени толкова високо, че се продават на цена 500 евро и нагоре. Това дава на Апостолос увереност, че прави нещата както трябва и затова смело продължава да залага на първата си любов - ксиномаврото. Избата му е първата изцяло биосертифицирана в региона, а днес работи и биодинамично. Използва естествени дрожди от 2009 г. и не филтрира вината си. Наскоро розето му е обявено във Франция за най-доброто в Европа, а флагманът Earth and Sky e еталон за новото лице на Науса и е предпочитано в някои "Мишлен" ресторанти пред Бароло и Бургундия.

Dalamara

Костис Даламара е друго име в Науса, но много по-различен от Апостолос. Винената история на семейството датира поне от 1840 г., а днес Костис е водеща фигура в новите методи на отглеждане на лозе. Органично сертифицирани са от 1996 г., но в момента експериментират с биодинамика и иновативен японски метод, залагащ на работа с дрожди. Вината на избата се отличават от всички останали в региона, но поради малкото място, с което разполага избата, бутилките няма къде да отлежават. Затова силите на Костис в момента са в сградния фонд и увеличаването му, като през 2018 г. слънчевите панели на избата доставят 100% от нужното електричество.

Diamantakos

Историята на Йоргос Диамантакос е достойна за филм. Докато е на посещение в САЩ заедно с други енолози от Науса, отива на бар с Апостолос Тимиопопус и Костис Даламара. Тази вечер по изключение зад бара е прохождащата актриса с интересното име Перу. Йоргос се влюбва в нея от пръв поглед и днес, три години по-късно, те вече живеят в семейната къща в Науса, където се ражда и първата им дъщеря. Междувременно Йоргос се грижи за избата и лозята на баща си. Един ден той се запознава с дядо от селото, който го моли да поеме и неговите 40-годишни лозя, защото вече няма сили да се грижи за тях. Лозята се оказват единствените засега насаждения със сорта прекнади, от които днес Йоргос прави и едно от двете вина на избата. По този начин той спасява сорта от изчезване. Второто вино е 100% ксиномавро. Лозята са органични, произвежда около 40 000 бутилки годишно и планира да разшири насажденията, след като се пребори с тежката гръцка администрация. Дълбоките познания на Йоргос за виното се усещат от първата глътка и не е трудо да се разбере защо вината му се разпродават толкова бързо, че често нямат време да отлежат достатъчно дълго.

Отвъд виното

Училището на Аристотел, гробницата на Филип Македонски и църквата, където Апостол Павел е отслужил литургия. Това е само част от невероятно богатата и разнообразна история на региона, която дори по гръцки стандарти е дълга. Областният град Верия е в процес на цялостно обновяване и старият град е пълен с малки магазини и нови ресторанти, където въпреки ленивите гръцки лета кипи енергия. Градът е бил лятната столица на древна Македония, а населението му е едно от първите в рамките на Римската империя, което приема християнството. Музеят на византийското изкуство е всеизвестен в цяла Гърция, а старата махала все още носи отличителните черти на старите градове в България. Богатата история на Верия има отражение и в кухнята на региона, която се прочува благодарение на едни от топ ресторантите на Гърция.

Гастрономия

Във Верия и Науса модерните кафенета и пекарни са се настанили удобно по централните площади и улици, но отвъд тях, в кулинарната сцена на областта, също се случват много неща. Oinomageiremata е ресторант известен с деликатесите си от дивеч, но и с една от най-големите в Науса селекции от местни вина. Във Верия братята Самукас отварят ресторанта 12 Grada, където сервират модерна гръцка кухня, изцяло от биосертифицирани продукти, като се фокусират върху местните рецепти.

А ако тръгнете по един от многото малки криволичещи пътчета из дълбоките гори на планината Вермион, ще стигнете до селото Аркохори и таверна "Харама". Обявена за най-добрата традиционна таверна в Гърция за 2017 г., там ще ви посрещнат с деликатеси като боб на фурна, запечен с баджо (Μπατζιο) - местното сирене, яйца и зеленчуци; печено диво прасе със сливи или захаросани мандарини с домашна халва. Избата на ресторанта си струва да се види, а изборът на вина - изключително и само местни - е главозамайващ. Тези и още ресторанти са мястото да се опитат и други качествени вина на изби, които нямате възможност да посетите на място. А такива има много.