Savoir-fête с червен килим и шампанско в Будапеща

За тези има-няма 24 часа в Будапеща през цялото време едно изречение ми се въртеше в главата: някои дни са родени по-добри от други. Това е неоспоримият факт на живота. От самото си "зачеване" те носят обещание, имат аромат на нов град и вкус на бриош, с допир на червен килим под токчетата и отражение на прожектори в очите. За тези дни живеем.

Вместо с оперативка в 10 ч. понеделникът започва група от няколко журналисти, чакащи на гейта на летище София с полет към унгарската столица. Няколко часа по-късно Будапеща ме приветства коледно украсена и с онзи тих аристократизъм, запазен за градовете от Централна и Западна Европа. Кратка разходка ме среща с ъгъл, който просто привиква такива като мен. Говори ми. "Надникни, влез." Мястото се оказва кафене от 1887 г., обядът от омлет с диви гъби, коктейл Негрони и унгарски торти асорти все по-силно напява в ума ми: "Добре дошла. Има дни и дни... и този ден не е като другите."

Инструкциите са ясни - може и да не знаем какво ще се случи вечерта, защото всичко се пази в тайна, но дрескодът ни е даден седмица по-рано: black tie. Чанта с подаръци в хотела, в която откриваме мъничка бутилка шампанско и ръчно правени бонбони окончателно бетонира усещането, че този ден е от-до роден по-добър.

Червеният килим води до фото стена и елегантни сервитьори, които ни посрещат със златна брандирана чаша и питие за добре дошли. Фоайетата на операта оживяват от жуженето на приповдигнати разговори и смях на над 200 души от Централна и Източна Европа (както отбелязах по-горе, събитието се случва в над 20 града по света, всеки покрива някакъв регион) - журналисти, инфлуенсъри, знаменитости. Не след дълго отварят вратите на залата и сме поканени вътре.

Залата е дори по-тържествена от обикновено заради украсата. В идните 15 минути, докато настроението ни се променя от приповдигнато към благо с допиването на съдържанието в златните чаши, ни забавляват струнен концерт, изпълнение на оперна ария и унгарската актриса Нора Трокан. Именно тя в един момент ни кани да се качим на сцената. Докато се спогледаме в чудене "Защо? На сцената?!", кулисите се вдигат и разкриват отговора. Там, където обикновено са "бекстейджът" и декорите на операта сега разкошно и пищно са подредени маси, а съвсем в дъното на сцената - шампанско бар и пирамида от чаши купе.

Ястията се редуват с елементи от програмата - балет в идеален синхрон, представяне на устойчивите практики на Moet Hennessy (използване на 100% зелена електроенергия, рециклиране на 99% от отпадъците от производството, инвестиции в зелени технологии), а после какво друго, ако не още малко опера.

И докато аз може и да не съм най-отявленият ентусаиаст, що се отнася до това изкуство, арията-наздравица от "Травиата" на Верди я знам наизуст на италиански, та дори и оперната певица ме хвана с поглед за части от секундата, че й суфлирам неволно

Libiamo, libiamo ne' lieti calici,
che la bellezza infiora;
e la fuggevol fuggevol'ora
s'inebrii a voluttà.

Около 250 души в дълбините на сцената на операта в Будапеща, тупкащи с крак в такт, вдигат тостове, пляскат с ръце. А след малко ще им поднесат и десерт, но той - макар и вкусен - ще бледнее пред любимото на този тип публика изречение "Това е краят на официалната част на вечерта, сега заповядайте, барът е отворен!".

Що се отнася до сутрините-наследнички на такива "дни, родени по-добри от други", от опит споделям, че от шампанско глава не боли. Но пък те държи откъм настроение - пенливо и бълбукащо, докато и последната перличка балонче в тялото ти не се спука.