ОТ БРОЯ: Да празнуваме! Но какво?

Идеята да има Ден на - и допълнете с детето, бащата, жената, музиката, любовта, книгата, здравето, буди у мнозина ако не недоумение, поне равнодушие. Май и аз съм от тях. Аргументите, че това е повод за празнуване или че е "хубаво поне един ден да се обърне внимание на", също не пораждат особен ентусиазъм. Сякаш през останалото време може да минем без тези житейски реалии или не може да празнуваме без повод. Колкото до дните на професии, те сякаш никога няма да станат нещо по-различно от банкетно-профсъюзни запои.

Далеч съм от мисълта да отказвам когото и да било да празнува, още повече че има и дни, в които поне има някакъв прагматизъм, значи - и смисъл да се отбелязват. Такива са дните, посветени на различните винени сортове. Тук нещата в голяма степен опират до маркетинг и реклама, които са със своите си цели, но за нас остава един много приятен ритуал, в който си купуваме бутилка вино. Не само пием най-благородното питие, но научаваме нещо ново за стиловете на познатите сортове, а още по-добре става, ако се запознаем с непознати. Официални дни си имат дори и най-ширпотребните сортове: мерло, каберне совиньон или шардоне.

Произходът, историята, начинът на празнуване и припознаването на тези дни са толкова различни. Много от страните от Южна Америка празнуват с европейски сортове. Аржентина отбелязва малбека на 17 април: на тази дата през 1853 г. президентът на държавата официално дава старта на преобразуването на винената индустрия с масовото засаждане на френски сортове, особено малбек, и откриването на първото си училище по агрономия.
От 2014 г. Чили празнува с карменер и с известната история как в страната го отглеждали от средата на XIX век с пълното убеждение, че е мерло. И така до 1994 г., когато с ДНК изследвания става ясно, че сортът, така обичан надлъж и нашир в южноамериканската страна, всъщност е карменер.

През 2016 г. Националният лозарски институт на Уругвай обяви 14 април за Ден на сорта танат. Това е почит към баскa Паскуал Ариаге, който през XIX век пристигнал в Уругвай с лози от това грозде, засадил ги и така отворил нова страница във винената история на страната.

Нова Зеландия пък не спира да разказва приказката за феноменалния си успех със своята интерпретация на совиньон блан от 80-те години на миналия век. Sauvignon Blanc Day тази година се отбеляза отново на 7 май за дванадесети път, като зад инициативата стои много ефективната организация Wine Marlborough, създадена от самите производители в региона.

И все пак никой не е успял да отнеме короната на деня на божоле нуво. От непретенциозен френски селски празник днес разливането на новото младо гаме се прави в цял свят всеки трети четвъртък на ноември. Случаят му е онази тайнствена химия между подходящи обстоятелства, история и отбор от маркетинг експерти.
Винените дни не са официални, няма институция, която да ги одобрява. Зад тях може да стоят просто упорити и сърцати фенове. Единственият лакмус тест за "легитимността" им е до колко хора са успели да стигнат. Тенденцията в световен мащаб в момента е, че се търси все по-цветна и интригуваща винена мозайка, а по-непопулярните местни сортове са новото ѝ черно. И точно на тази вълна се закачиха със свои дни фурминтът на Унгария и ксиномаврото на Гърция през 2017 и 2019 г.

Но най-доброто обяснение защо има смисъл от организирането на подобни дни принадлежи на Джон Аткинсън: "Ако нямаше Ден на прокупац, още щях да си мисля, че това е сорт, който съществува само в енциклопедията на Джансис Робинсън." Казва го във връзка с International Prokupac Day, който се отбелязва от 2017 г. насам. Освен на прокупаца в Сърбия станахме свидетели и на много добра кампания в Северна Македония с емблематичния вранец. През 2020 г. на Димитровден на 26 октомври пък бе измислен нов празник - Ден на мавруда. Защо тогава? Заради разбирането, че тогава в международните календари се поставя началото на по-студените месеци и на пиенето на червено вино (ако на някого му трябва повод).

Няма съмнение, че тези дни ще допринесат за една нова и по-добра траектория на развитието на сортовете, които празнуват. Затова поканихме двама от основните им организатори да разкажат за кампаниите си.

Кога и как се появи идеята за организирането на International Prokupac Day?
Осъзнавайки потенциала на прокупац, дълго се чудехме как да го доведем до знанието на повече хора - не само в чужбина, но и в Сърбия. И най-подходяща ни се стори концепцията за избиране на ден на този сорт. Концепцията сработи от самото начало с "партизанския маркетинг" в социалните медии. Промотирахме и сорта, и вината, и местните винени региони, говорейки за International Prokupac Day.

Кои са хората и институциите зад него?
Идеята е на Томислав Иванович, редактор на сайта vinopedia.rs, и моя. В началото бяхме само двамата, но бързо към нас се присъединиха винари, ресторантьори, сомелиери, журналисти Днес в организацията на всички различни събития има дванадесетина души, основно журналисти и специалисти по маркетинг.
Как протекоха организацията и провеждането на първото издание на International Prokupac Day?
Първо има нужда от солиден бюджет и от много ясен и твърд план на събитието. Също и влиятелни винени хора от чужбина. Всичко това трябва да е готово до началото на лятото. После подехме визуалната страна на нещата, оформихме детайлите около събитията и се заехме със създаването на уебсайт. В началото на есента определихме избите, които ще участват, избрахме вината за различните дегустации, започнахме медийната кампания. Prokupac Day прерасна от еднодневно събитие на 14 октомври в седмица с различни събития и пътувания из цяла Сърбия. По-малки събития и най-вече дегустации се проведоха на тези места по света, където се изнася прокупац или където намерихме любители на сорта.

Имахте ли държавна подкрепа?
Досега имахме подкрепа преди всичко от производители на прокупац и собствениците на изби. Миналата година получихме подкрепа от USAID. Държавната бюрокрация не е усетила важността на събитието, но има някои индикации, че това ще се промени.

Кои бяха най-големите ви трудности?
Беше много трудно в началото с много ограничения ни бюджет. Помогна ни, че имахме страхотна идея, много ясна представа как да осъществим и пълна решимост да поставим прокупаца в светлината на прожектора. И успяхме да превърнем прокупаца в избор номер едно и за избите, и за потребителите. Числата ни подкрепят: при първото издание на Prokupac Day имаше около 15 етикета със сорта на пазара. Днес са 50.

Работите ли вече за следващото издание?
Да. Събитията ще бъдат в цяла Сърбия и извън нея. Ще са повече и по-добри от предишните години. Очакваме да ни гостуват и много винени професионалисти.

Кога и как се появи идеята за Vranec World Day?
Идеята дойде още през 2012-2013 г., но реализирането ѝ стана през 2019 г. Бяхме решени да сбъднем тази инициатива, за да популяризираме не само страната ни, но и балканския регион чрез вранеца. Искахме да е нещо наистина мащабно, затова и организирането ни отне толкова време.
Vranec World Day се проведе в Скопие със солидно международно участие. В страна с 10 800 хектара лозови насаждения вранецът заема една трета. Въпреки че произхожда от Черна гора, сортът е запазената марка на нашето вино.

Кои са хората и институциите зад него?
Асоциацията Wines of Macedonia, която отговаря за промотирането на нашите вина, е основната организация. Целта ни е да представим страната ни като един от енологичните центрове на Югоизточна Европа и това следва да стане през най-важния ни сорт. Подобна инициатива ще допринесе и за популярността на Черна гора, Сърбия, Хърватия, Косово и Босна и Херцеговина, където вранецът е широко разпространен. За нас това не е местен, а регионален проект. И най-голямата цел, разбира се, е да го превърнем в международен.

Колко души са пряко ангажирани в кампанията?
Организацията ни е малка. Ядрото е от трима души. Но е много важно да уточня, че в събитието се включиха много изби. Те го приеха като най-важното в календара си и оказаха безрезервна подкрепа през цялото време. Просто разбраха, че по този начин помагат и на себе си: когато представяме историята на страната ни и вината ни, ние "продаваме" и историята на отделните им изби.

Как протекоха организацията и провеждането на първото издание на Vranec World Day?
Най-важната стъпка е доброто планиране. Първото издание беше наистина голямо: 50 чуждестранни гости - журналисти, експерти, и над 20 души от балканските страни. Имаше медийно пътуване, майсторски класове, събитие, на което учредихме Balkan Wine Network. Втората стъпка беше добрата комуникационна стратегия - с всички, включително и с нашите изби. Добре поднесената информация за какво става дума е много важна.

Имате ли държавна подкрепа?
За първото и второто издание успяхме да получим финансова подкрепа от швейцарски програми за развитие и от винарните. Получихме подкрепа и на държавно ниво - министър-председателят откри първото издание, а от тази година събитието е в годишната програма на Министерството на земеделието, което ще бъде и основната ни подкрепяща институция.

Кои бяха най-големите трудности?
Времето. Или по-скоро липсата му. Това беше много важен урок за планирането ни. Въпреки че успяхме да организираме два големи Vranec World Day досега, имахме страшни проблеми заради забавянето ни с организирането При второто издание се появи пандемията и трябваше да минем основно онлайн, предимно с уебинари. После продължихме да работим в продължение на три месеца с материали и видеа от вече изминалото издание.

Какво да очакваме от 5 октомври тази година?
Вече работим по него. Сега довършваме основната програма. От началото на юни започваме с детайлите в нея. А заради неяснотата с COVID-19 се готвим и за резервен план.

А като подгряване нека припомним какво направиха американците Джеф Йенсен и Майк де Симон, известни като World Wine Guys - журналисти, редактори в Wine Enthusiast Magazine, пишещи за The Huffington Post, The Wine Spectator, Saveur, Associated Press, Reuters, автори на книги, включително и на Red Wine, където включиха мавруда. По музиката на Age Of Aquarius от мюзикъла "Коса" пренаписаха добре познатия на малко по-възрастните читатели текст с идеята да го превърнат в The Age of Bulgaria. Текстът е по-долу, призоваваме ви да гледате видеото, а след това не ви остава нищо друго, освен да си припявате. Пасва си чудесно.

Летния брой на списание "Баккус" може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Boutique Mino 1923, Chilli Hills Farm, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.