36 ч. вино в Северна Македония не стигат

Материалът отразява редакторска гледна точка след посещение на изби по покана на Tikves и Delion и не съдържа реклама. Имената на сериите и марките са изписани на латиница, както се изписват в оригинал, а на местностите - на кирилица.

Жега - но не просто жега, а 40-градусова жега ни посреща в Северна Македония. Посещението в лозята и избата на Tikves е първо за мен, но не и за Бакхус. И, разбира се, не съм сама в притесненията си, че ако сега е толкова топло, а тепърва гроздето има да зрее още, то крайният резултат ще е вино с типичния за старомодния вкус из Балканите профил: оксидирало, изморено, тежко, без достатъчно киселини да държат живеца с нож да го режеш. Без увъртания ги питам - добре, жегата със сигурност е проблем, а глобалното покачване на температурите няма да го прави по-лек? Рядко са такива температурите, уверяват ме, това е по-скоро аномалия.

С тези въпроси започва приблизително 36-часовото ни посещение в Северна Македония, където виждаме основната изба на гиганта Tikves (включена е и кратка дегустация от ракиената им дестилерия - все пак, у нас този им продукт ни е първа асоциация с марката!), лозовите масиви Lepovo (кръстници на една от сериите вино) и Barovo (кръстници на друга серия). Bela Voda е третата серия от високия клас, чиято сграда за винопроизводство не виждаме, но дегустацията й е налице.

Лозята на Domaine Lepovo

Старо срещу ново - в дестилационната част на избата, където се прави познатата ни ракия Tikves.
Balkan 'spirit'

С колегите - профилирани медии, вносители и партньори от бранша - се оказва си кимаме одобрително след първата глътка: посреща ни сред лозята на Domaine Lepovo розе за "Добре дошли", което има и много богат вкус, и достатъчна свежест - а признавам чистосърдечно, че по принцип не съм сред ценителите на розетата. Бутилката е купаж между гренаш и мерло, а виното надхвърли очакванията ми и за качества, и за вкус, особено в контекста на безкомпромисния в онзи момент климат, предполагащ по-еднопластов краен резултат. За да бъдем честни обаче, все пак ще уточня, че серията на Domaine Lepovo принадлежи към високия клас на Tikves.

Още от първия час, прекаран в западната ни съседка, ми се оборват всякакви очаквания: модерната изба при добро планиране и интерес може да се окаже дори достатъчна причина за туристическо посещение, но досегът с гостоприемството е поне още една причина. Посрещането тук е щедро, обслужването и напоителната история на избата (съществуваща от 1885 г.!) увличат слушателя.

Разходка из избата, която прави Domaine Lepovo

Това, което на мен обаче ми остава като дългосрочен спомен, е момент, който уж дори не беше предвиден: оранжевото вино. Докато ни разказваха за сортовете, ей така, от приказка на приказка, вниманието ни се отклони за секунда към глинена амфора, която съдържаше експеримент -

"да видим какво ще стане, ако сложим вионие в квеври".

За тези 10 месеца вътре с 5% чепки не просто беше станало, а беше тръгнало да тича - толкова балансирано и интересно творение се беше получило, че ако се продаваше, и кашон бих взела. Уважавам производители, които заделят време, усилия и бюджет да опознаят земята и гроздето си, давайки му нов тласък. Домакините ни може и да са наследници на знания, събирани от поколенията вече над 130 г., но са наясно, че винаги, ама винаги има какво ново да се научи.

Глинената амфора, съхранявала оранжевото вино.

Какво расте в Северна Македония, може би би се запитал човек? Добър въпрос. Моето лично наблюдение е за смес от международни и местни сортове, като все още манталитетът е твърде свикнал да се опитва да угажда на чужди пазари и навици, вместо да търси своя почерк, но се прокрадват и лъчи надежда:

отвъд мерлото или совиньона има и темянка, плавец, вранец и крaтошия.

Това са сортовете, които да пробвате. И, смея ли да го кажа, гренаш блан. Типичният за Южна Франция сорт тук - и май не само в лозята на Tikves, но и в Македония като цяло, открива втори дом по онзи естествен начин, по който ви пасва само дреха, която сте харесали, просто минавайки покрай витрина, и на момента спонтанно сте решили да пробвате. С други думи: не на всяка цена, но положителният резултат е видим за всеки страничен наблюдател. За да бъда конкретна в препоръките си: Grenache Blanc Special Selection 2020. Виното е в съвсем достъпния клас от около 12 лв. бутилката, но е интригуващо. От същата серия има и темянка и совиньон блан.

Някои от любимците от дегустационната вечеря

Фокусът на посещението ни са лозята, от които се правят сериите Lepovo и Barovo, които съставляват ⅔ от премиум класа (третата е Bela Voda). Поне по програма гастрономията би следвало да е останала на заден план, но се оказва, че сред най-дълготрайните ми спомени освен няколко вина, за които четете тук, е и храната и като цяло т.нар. hospitality аспект, т.е. придружаващите преживявания. 5-степенната вечеря с местни продукти и дело на главния готвач на ресторанта на избата Tikves Никола Стоякович беше, меко казано, вкусно. Но не просто "вкусно" и не просто "красиво сервирано", ами такова вкусно и така помислено в поднасянето си в чинията, че е на друго ниво, каквото в България не съм сигурна, че имаме в контекста на винения туризъм. Все още.

Barovo - името, което ще чувате постоянно, ако дойдете на разходка из именията на Tikves, и има защо. Посещението ни в тези лозя е

кулминацията на двудневната обиколка:

разположени на около 700 м височина, това са най-високите масиви в Северна Македония, с концентрирани вкусове и достигащи 50-годишна възраст. Разликите в температурите през деня и нощта са значителни, почвите са вулканични и заради всичко това тук плодовете, които се раждат, са изпълнени с вкус. Но преди това знание идва гледката: лозята са, хайде, да не казвам точно "сгушени", но обгърнати от планини, а човекът се чувства малък в сравнение с мощната природа, но много специален, задето е тук.

Barovo - лозя на вулканични почви и над 700 м надморска височина

Barovo са го "барнали" - посетителят е посрещнат от реставрирани и спретнати бъчви, претворени в миниатюрни помещения за спане и къпане насред поляната. Серията Barovo предлага бял и червен вариант: совиньон блан и купаж от вранец и кратошия. Совиньони може да видите добре изпълнени по цял свят, но същото не може да се каже за двата местни черни сорта. Чашата сякаш едва удържа валса им - вкусовете се въртят енергично на фона на воали от пушек и черни горски плодове около тях. И ако този точен, но неестествено поетичен изблик ви обърква, ще го кажа по-семпло: виното е отлично и сред най-добрите посланици на тиквешката цел да покаже ново лице на Северна Македония пред световния пазар.

На изпращане ни подаряват по една бутилка именно от Barovo, индивидуално етикетирана с името на всеки от нас. Отново си личи

желанието на Tikves да надскочи очакванията

и да излезе от имиджа си на "най-големия". Сега насоката на иначе гигантския за мащабите на Балканите производител с около 10 млн. бутилки годишно е към развиване на имиджа на автор на бутикови вина. И да, от това, коетo ние видяхме (масовката T'ga za jug настрана), не е съвсем с конфликт да бълваш милиони бутилки и да правиш няколко десетки хиляди по-специални. Желанието вече е тук, а се надявам философията на върха да се стече и надолу, т.е. дори и най-базовите серии да бъдат от местни сортове, а не да търсят линията на най-малкото съпротивление с до болка познати сортове като мерло. Хубавото е, че ако мастодонтът повлече крак, това има потенциала да донесе положителна промяна в целия македонски пазар.

Barovo - лозя на вулканични почви и над 700 м надморска височина

През целия път на връщане си мисля колко в България не си познаваме съседите: пътят е добър и не е дълъг, но на национално ниво сме се ограничили само до Охридското езеро и Скопие, без да знаем, че винен туризъм - и то, доста по-добре направен, отколкото повечето български изби, има на 3 часа от София. Гледките са феноменални (само имате нужда от здрав стомах и малко търпение по завоите до Барово) не само около лозовите масиви, но и из целия път до България.