Семейство Джингарови, домашен адрес: в лозето

Две поколения Джингарови живеят в лозето си край Брестовица. За да са заедно с него. И да споделят доброто и лошото на специалния тероар между Въча, Марица и Родопите. В лозовия ни дом се чувстваме щастливи, а и знаем, че късметът ни е тук, уверява ме Рени Джингарова. Когато тя и съпругът и Павел разказват семейната история на Джингаровия род разбирам, че сигурно са имали своите късметлийски моменти. Съвсем по селски, обаче, семейството не отчита трудолюбието си, което е в основата на всичко постигнато. Семейство Джингарови са взели от предците си простото правило: първо лозето, после – виното. Започват с 6 декара наследствена земя през 1994 г. десет години по-късно засаждат първите 20 декара лозе. През 2018 година регистрират винарска изба "Джинвира". Истината е, че освен опит и първоначален собствен капитал е трябвало да съберат кураж. Да започнеш с бяло вино в Тракия и отгоре на всичко да избереш Алекснадрийски мискет - хм, сигурно Джингарови са имали доста безсънни нощи на съмнения. Те не го казват. Но с удоволствие си спомнят, че не те са избрали сорта грозде, а Александрийският мискет е избрал тях.

Поисках да засадя бял сорт грозде, спомня си Павел Джингаров. И си поръчва. Само че доставчикът погрешно му носи лозички Александрийски мискет, родом от Сирия. Предприемчивият лозар решава да повярва на късмета си ги засажда . Резултатът – отлично грозде за бяло вино. През 2019 година лозята на семейство Джингарови вече са над 100 декара. Близо 23 от тях са от сирийския сорт, а през 2017 година засаждат нови 30 декара с нещо по-познато: Совиньон блан и Мускат отонел, от които очакват първо плододаване през 2020 година.

За да се приспособи към тероара, Александрийският мискет иска специални грижи, казва 28-годишният Георги Джингаров, който вече поема много от грижите по семейното лозе и семейната винарска изба. "Нашите температури са средно с 3 градуса по-ниски от цялата околност. Затова формировката на лозата е различна. Лозите са високи 2 – 2,20 метра, а най-ниските гроздове са на 20 сантиметра от земята. Ние го оставяме да бъде възможно по-ниско. И така наваксваме тези 3 градуса. При влажна година гроздето, което е близко до земята е изложено на повече рискове. Но пък е по-защитено от градушка, защото отгоре има огромна "шапка", която го пази" - обяснява предимствата на формировката Георги Джингаров.

Александрийският мискет обича виртуозни ръце. Осемте ръце на семейство Джингарови дават на лозето шанс да изяви най-доброто от сорта. Около 90 процента от труда е ръчен. "При нас лозата няма основно стебло и пръчките излизат от главината близо до земята. Всяка година лозата ражда от млада пръчка, и това я подмладява. Всички пръчки се изчистват и остава една, която е заложена от предходната година. Във всеки декар сме засадили 333 лозички Александрийски мискет, които са на отстояние 1,2 метра. Всяка година редуцираме добива. Можем да получим 1200 килограма от декар с добро качество. Опитът ни показва, че при добив от 800-1000 килограма от декар, виното става с много изявени вкусови качества" - споделя семейния опит Георги Джингаров.

За да не измръзват лозите, Джингарови използват практиката "загрибване", която знаят от предците си. Преди зимните студове избират две пръчки от всяка лоза, навеждат ги до земята и хвърля пръст отгоре. Напролет всяка пръчка се изважда от пръстта и се връща в реда. "Четирима човека – мама, тате, сестра ми и аз обработваме 100 декара лозя и правим вино. Ползваме и малко механизация – пръскаме с пръскачка, орем с трактор и правим зелена контурна резитба с машина. Машините не са стандартни, направени са по наши изисквания в Италия и Франция" - разказва семейните практики Георги Джингаров.

От няколко години технологичното време за гроздобер в лозята на Джингарови се е изместило. Преди 10 години в края на септември са обирали реколтата грозде. Сега, ако изпуснат 15 септември, гроздето вече се е "обърнало" - има дисбаланс между захари, киселини, танини. "Даваме за изследване гроздето, преди да берем, но разчитам на усета си. Когато вляза в лозето, самата лоза говори. Случвало се е да греша, когато не се доверявам на усета си, а на лабораторните резултати." - казва Георги Джингаров. Цветът на гроздето от сорта Александрийски мискет е по-скоро зеленикав, отколкото жълт. Следобед цветът е кехлибарен, сутрин - зелен. Същото е с вкуса му. В 3 – 4 часа сутринта вкусът е бодър, свеж, а на обяд е гроздето е уморено и притихнало. Тогава и виното ще стане уморено. Затова доброто време за бране е рано сутрин, тогава и гроздето си го иска" - обяснява Павел Джингаров.

Най-младата българска винарска изба "Джинвира" е в село Брестовица. Точно на мястото, където е била старата родова винарна на Джингарови. От няколко години семейството я реставрира. Влагат пари не само в къщата и прилежащите сгради, но и в нови винарски машини и съоръжения. Логиката да изберат и възстановят старата сграда е не само заради традицията. А защото сградата е строена за винарска изба с каменен зид – 5 метра висок и 1 метър широк. Това дава шанс на виното да ферментира и отлежава в постоянна температура от 12-16 градуса през цялата година.

Инвестиционният стил във винарска изба "Джинвира" съвсем подхожда на разбирането на семейството – никакво бързане. Каквато печалба даде земята, само това се влага във виненото имение. Никакви кредити от банки – категоричен е Георги Джингаров. Не защото това е нещо лошо, но понякога отношенията записани в договора не са на едно мнения с това, което е подготвила природата. А той е магистър по икономика, отличник в УНСС. Но е затруднен да оцени стойността на винарската изба. "Стойността на вложенията се равнява на стойността на нашия живот. Цената е равна на много лишения, как да ги остойностим?" - пита икономистът.

Във винарска изба "Джинвира" разчитат на сравнително малки съдове за ферментация – 1000 до 5000 литра вместимост, за да контролират стриктно ферментационните процеси. Общата съдова вместимост тук е за около 100 000 литра вино, но винарите Джингарови нямат толкова съдове. По оценката на Георги Джингаров сегашните възможности са малко над 50 000 литра или за около 67 000 бутилки вино. Толкова производство обаче още няма.

Точно така са нарича едносортовото бяло вино на ВИ "Джинвира". То не отлежава в бъчви. Тракийският конник, който е на етикета на бутилката е от мраморна скулптора, открита наблизо. Тя е на бог Херос и е датирана в 2-3 век след Христа. Сега се съхранява във Варненския археологически музей. Маркетинговата стратегия на Джингарови се опира на лични взаимоотношения с търговците. Тяхното вино влиза в търговската мрежа основно чрез препоръчани търговци. Според наблюденията на Георги Джингаров "Тракийски конник" се харесва много на по-младото "опитващо поколение" и най-вече на дамите.

Виното се характеризира с хармоничен вкус и лек приятен мискетов аромат. Цветът е нежен, бледо златист. Виното е с елегантен, фин и балансиран аромат с присъствие на цветисти нотки, допълван от аромата на бели и жълти плодове. В дълбочина се наблюдават, нотки на тропически плодове. Стилът на виното е минерален, комплексен, фин с леко тяло и средна дължина. В послевкуса се откроява свежест и сухота.