Студентски живот: 100 чаши вино на семестър

"Винар е моят татко, винар ще съм и аз".
В повечето изби на България е така: тънкостите на занаята се предават в семейството. Но висшите познания се получават само на едно място - в Пловдив. Първият випуск в Университета по хранителни технологии (днес УХТ, тогава ВИХВП) е от 1956 г. и досега оттам са излезли над 3000 специалисти.

При нас вече имаме второ и трето поколение винари, казва доц. д-р Христо Спасов, ръководител на катедра "Технологии на виното и пивото" и заместник-ректор на университета. "Например, известната винарска фамилия Пиреви е с две поколения, учили в Пловдив. Фамилията Димови - също. Три поколения са свързани с Жозефина Гвоздева, която е била техноложка в Разград и след това работи при нас в университета, зет й завършва тук, сега и внукът й е втори курс в същата специалност "Технологии на виното и пивото". И това съвсем не е пълният списък.", категоричен е доц. Спасов.

Доц. д-р Христо Спасов

Доцент Спасов има свое число за броя на пробите, които могат да направят от един завършващ студент добър дегустатор. И то е много по-голямо. Той казва: "Ние поставяме само методологическата основа, а после винарите цял живот усъвършенстват чувствителността на своите природни сетива - за цветове, аромати и вкусове. За мен един човек, за да може да твърди, че е "обуздал" сензорите си и ги е впрегнал в работа, трябва да направи над 1000 проби. Или поне 2-3 години да работи интензивно върху своите дегустаторски качества."

Но има и друг фактор, който доц. д-р Спасов описва. "Напоследък доста често се записват да учат деца от Пловдив, защото университетът е тук. За съжаление тази трета линия много рязко нарасна. Казвам "за съжаление", защото причините не са винени, а икономически - разходите за висше образование в Пловдив са по-малки, отколкото ако отидат да учат в друг град."

Университет по хранителни технологии, Пловдив

В четиригодишната "ферментация" на студентите в Университета за хранителни технологии има някои чисто научни и методологични недостатъци.

За тях известният винар Стефан Пирев разказва емоционално, защото цени професията си и защото синът му също е в нея. Той има три препоръки: "Мисля, че ще бъде по-полезно за обучението на студентите, ако сегашният им стаж от 6 месеца се раздели на две: най-напред един месец да бъдат във винарските изби по време на кампанията на прибиране на гроздето и началото на винификацията. И още веднъж през зимата или пролетта, когато вече реколтата е на друг етап. Втората ми препоръка е да се отдели много, ама наистина много време на лозарството. Аз и моят випуск винени технолози излязохме от университета абсолютно незнаещи и немощни в лозарските практики. Трябва задължително да се увеличат часовете по лозарство, да се направи пакет от 2-3 предмета, които от студентската скамейка да създадат навици на лозето. За да стане един винен мениджър добър, трябва да има повече обучение с търговска насоченост. Ако зависи от мен, бих сменил част от висшата математика с маркетинг и мениджмънт."

Доц. д-р Христо Спасов разказа накратко как ще изглежда обучението в следващите 5 години: "Австралийците казват, че 70% от виното става на лозето. Ние също сме убедени в това и през следващата година ще започнем проект под егидата на OIV - Международната организация по лозата и виното. По този проект ще работят още само два университета в света - в Монпелие, Франция, и университетът Дейвис в САЩ. Така лозарският модул на обучение при нас ще бъде много разширен с четири дисциплини. Искаме да дадем на студентите и знания за прогнозиране и управление на добива на грозде."

По новия проект студентите ще учат за състава на виното и промяната на този състав по време на стареене. Има акцент и върху знания по микробиология, защото тя е в основата на качествата на виното. Нови за специалността ще бъдат дисциплини за модерни анализи на вината, маркетинг и мениджмънт във винарската индустрия, устойчивост и безопасност на продукцията ѝ.