ОТ БРОЯ: На първа среща с българския морков

Тук някъде започнах да се интересувам и от балканската следа, а именно коя е характерната за нашия регион сортова българска люта чушка. Като казвам сортова, това означава да е с постоянна лютивост, цвят, форма и големина. Рових задълбочено. Дирих. Започнах да обикалям пазари, зеленчукови борси и магазини, но за съжаление това, което намирах навсякъде, бяха всеки едни и същи продукти, при които лютивината всеки път беше различна. Това бяха български люти чушки с гръмките имена като румънка, феферонка, сиврия, шипка. Бабите по селата пък ми говореха за арнаутка и рибка. Нито едно от тези имена обаче не ми вдъхваше достатъчно доверие. Пробвах всичките, но разочарованието ми все повече растеше.

Не можех да повярвам, че в страна, в която лютото присъства на всяка маса, нямаме истински представител на тази култура. Дотолкова не ми се вярваше, че започнах да звъня в аграрни институти и да разпитвам агрономи. Бях посъветван да се обърна към Института за чушкови култури в Садово. Послъгах ги, че съм студент и правя дисертация на тема люти чушки. Оказа се, че в този институт има банки за семена на сортови чушки, но!... не и люти такива. Даже много от сортовете капии са били многократно награждавани извън България. Това ме шокира.

Как е възможно да няма запазен лют сорт?

През това време бях създал бизнеса си и като първата ферма, специализирана в отглеждането на люти чушки в България, вече имахме изградени контакти с международни организации и институти. Няма да ви обяснявам колко точно важни се оказаха те. Пролуката дойде от института на люти чушки в Ню Мексико, чийто професионализъм хваля до ден днешен. Те бяха абсолютно запознати с всички люти чушкови култури от различните точки на света. Когато стана дума за България обаче, те отклоняваха разговора в посока Унгария и унгарските пипери.
Тук някъде може би в разговора ми с института се спомена за пръв път и името Bulgarian Carrot, или български морков. Там предполагаха, че тази чушка произхожда от района на Източна Европа, но информацията им стигаше дотам.
Няколко месеца по-късно имах пътуване до Калифорния и на една от обиколките ми по фермерските пазари отново попаднах на лютата чушка, наречена Bulgarian Carrot. Този път я пробвах. Взех си една кутия и за два дни изядох над 15 чушлета.

Пътят на намиране на българската люта чушка се беше оказал дълъг и с неочаквано развитие. Търсихме по села, питахме баби, звъняхме в институти, а какво се оказа? Че я намерихме на фермерски пазар в Лос Анджелис.
Това, което ми направи веднага впечатление, бе, че всяко едно чушле бе точно толкова люто, колкото предходното. Вкусът ѝ беше приятен, плодов с лека цитрусова нотка. Определено беше люта. Размерът също бе еднакъв при всичките, наситеният оранжев цвят - и той. В този момент и разбрах защо се казва морков. На пръв поглед наистина прилича на такъв.

Единственото, което ме глождеше все още, беше въпросът защо е български.
Купих семена, твърдо решен да я засадя веднага щом се върна. Семената покълнаха за 5 дни. Когато разсадът бе готов, го насадихме в саксии и в градината. В продължение на месец и половина наблюдение се убедихме, че това растение произхожда от нашите географски ширини. Държеше се абсолютно адаптивно към климатичните условия. Тези, които отглеждахме в саксия зад стъкло, образуваха по-изнежени стъбла и листа и смело растяха на високо. Растенията в градината изградиха твърдо, силно стъбло, широка листна маса и предпазливо се издължаваха, така че дори и най-силният вятър да не ги прекърши. След 3 месеца на неособено сериозни грижи откъснахме и първия плод.

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ в летния брой на списание "Баккус", което може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Boutique Mino 1923, Chilli Hills Farm, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.