ОТ БРОЯ: Мария, която принадлежи на Балканите

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ в летния брой на списание "Баккус", което може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Boutique Mino 1923, Chilli Hills Farm, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.

Ако Мария Жекова не ви вдигне телефона от първия път, има немалък шанс да е била заета някъде из градината в родопската си къща и ръцете ѝ да са били заровени в почвата, за да обгрижват растящите там плодове и зеленчуци. Тя е фотограф по професия, още няма 30 години, но за броени дни лицето ѝ стана разпознаваемо от милиони българи покрай участието и победата й в телевизионното кулинарно състезание MasterChef. Именно от това започва разговорът ни - от чая, който споделила наскоро с двама, издирили я по чукарите на Родопите. От дума на дума обикаляме теми - кулинарни, исторически, битови, отминали и бъдещи преживявания, Скандинавите и Балканите. Запознавам ви с Мария Жекова.

Мария, честита победа, този сезон беше много силен и оспорван. Стана ясно, че основна цел сега е възстановяване на родопската ви къща, даже много смело споменахте името на селото. Да не би да се окаже, че бързата слава ви е докарала и някой и друг непознат гост?
Благодаря за поздравленията. Да, аз подходих много скептично, че някой ще се интересува да ме търси по селата, звучеше ми някак много по холивудски, докато преди два дни действително едни две момчета от района дойдоха да видят дали съществува това момиче. Те не си били идвали отдавна в този край, но чули, че се случвало нещо тук, бяха доволни, че не са ги излъгали по медиите. Посмяхме се, пихме по чай. Аз подхождам спокойно, мисля си, че едва ли ако някой качи толкова баири, ще носи зла умисъл.

Имахте няколко месеца преднина, тъй като финалът на MasterChef бе сниман преди време. Как се пази толкова голяма тайна в продължение на месеци и как протекоха те за вас?
До момента, в който наистина не стана официална информацията на 26 май, някак не си бял дала реална сметка за нещата. Естествено най-близките си го изживяхме на момента но от там нататък минаха месеци, в които се преструвахме, че всичко е нормално. Затова и когато ти не промениш поведението си, и съзнанието ти продължава по стария ход. Не си позволих да го изживея, докато в края на май не стана ясно, и едва тогава стана по-реално и за самата мен. Както бях 3 месеца напред с информацията спрямо всички останали, така изведнъж ме грабна вълната на емоцията и го преживях наравно с тях.

Обикновено има един леко пошъл поглед към чуждите пари в такива публични случаи, наднича се победителят как ще ги изхарчи. Все пак официално споменахте, че не планирате да отваряте ресторант, а искате да реставрирате 200-годишната къща в Родопите и да създадете пространство за споделени кулинарни идеи, затова си позволявам да попитам как върви.
Да, за мен паричните средства следва да бъдат инвестирани в смислено начинание. Не че отварянето на заведение не е такова, не ме разбирайте погрешно, просто за мен тези родопски къщи имат културно измерение, те са наследство. Ако ние първо не си запазим това за идните поколения, за мен всяка следваща стъпка малко губи смисъл, защото първо трябва да поправим счупената връзка с миналото. Иска ми се да възвърна стария дух на тази къща и смятам, че тя самата може да се превърне в сърце на това споделено пространство за кулинарни идеи, за хора, които да ги обединява общата мисъл и да се чувстват окрилени от преживяното в този клуб.

Много близка е вашата тема, която ви лежи на сърце, с нашата тема на броя - Балканите. Как се вместват те във вашето светоусещане, във фотографията и в храната?
Еха, много хубава тема. Вярвам, че не е случайно това съвпадение, ако помните, и по време на предаването ни "разходиха" по цял свят със задачите, а накрая пак се върнахме у дома. Аз за себе си любовта към родината я осъзнах, след като бях в чужбина. В началото на 20-те си години съм се лутала доста, търсейки своето място. Живях в Норвегия, където бях в школа с фокусиран фотографски курс, и там ми се падна възможността да представя през лентата си именно Балканите, направих тогава един проект за Пирин, овчарите, вълците Получих такива интересни коментари "Ама толкова ви е хубава природата, а ние си мислехме, че там при вас всичко е равно", казваха норвежците, които са свикнали на тази приказна гледка, в която живеят. И се опомних, почувствах се гузна, че не съм си давала сметка по-рано какви красоти имаме тук. Отне ми такова преживяване в Скандинавския полуостров, за да се върна на Балканския. Истината е, че невинаги познаваме корените си. Ние им принадлежим на Балканите, но дали ги познаваме?

Много ми харесва този въпрос. Къде се зароди любопитството и желанието за познание на храната?
То е процес. В собствения си живот мога да очертая няколко етапа на връзка с храната и, да, мисля, че това са точните думи: познаване или разбиране. Защото да я обичаш съвсем не значи да я потребяваш безразборно според мен. Аз съм израснала на село и така се е стекло, че съм прекарала много време с баба ми и дядо ми, които са ми показали. Баба ми беше виртуозен готвач. Това е един етап - любовта към вкуса.
Има и друго. Сега са много по-информирани хората, но в моя живот не е било така. Когато бях подрастваща, това съвпадна с появата на моловете и нездравословните менюта, които фигурираха там, и имах едни задълбочени проблеми с килограмите. Не знаех как да се справя с това и фактически готвенето за себе си ме спаси и ми върна здравето.

Как се различава всекидневието в планината и по-светските, така да ги наречем, хапвания в заведения в града? Изобщо, какво търсите в една чиния, ако не я приготвяте вие самата?
Подхождам сезонно към храната. Това стана много клиширано да се каже, но понеже имам градина, та си ги очаквам с нетърпение разните плодове и зеленчуци, бленувам си ги, после, когато дойдат, им се радвам и стигна ли до последните от тях, вече започвам да тъжа, но тогава пък знам, че идват нови. Така у дома се храним и разнообразно през цялата година, защото иначе се получава, че 12 месеца все шопска салата ядем.
Що се отнася до излизането по заведения, за жалост компромисът е огромен с това, което се готви в ресторантите в масовия случай. Малко вече отива към обида към човека. Храната е нещо много свято и когато започнем да правим всякакви неща, за да изкараме 5 лева, това е издевателство. И цените ме обиждат понякога - аз съм човек, който ще си плати, за да получи по-високо качество, но често и с това се спекулира. Все пак, ако ти малко малко или повече разбираш от това и знаеш какво се предполага да получиш срещу дадена цена, а, виждайки краен резултат в чинията си, който по никакъв начин не отговаря на тези претенции това са деликатни теми и аз никого не искам да обиждам, но от друга страна пък, няма защо да не си ги кажем тези неща.

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ в летния брой на списание "Баккус", което може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес, или да го откриете в търговската мрежа в Elephant Bookstore, Boutique Mino 1923, Chilli Hills Farm, Biomag, Фантастико, бензиностанции ЕКО и ЛУКОЙЛ и др.