ОТ БРОЯ: Силивряк е тук

Мария, честито, "Силивряк" е реалност. Да, може би с още малко останали детайли тук-таме, но все пак категорична реалност, до която можем да се докоснем, да опитаме, да прекрачим прага й. Какво представлява и какво да очакваме?
"Силивряк" е името на ендемично за планината растение, на него кръстих проекта. Описвам го като хранилище за мечти, препратката е към миналото на сградата, а мястото е повод да опознаете Родопите през кухнята и традициите, а и да научите нещо ново. Препоръчвам ви да си отделите уикенд за това, има къде да преспите, има и какво да правите наоколо. Засега отваря от петък до неделя с гости с настаняване и кулинарни разкази.

Какво всъщност ще представлява ден или уикенд там?
Нека започна от това: ще ви посрещнем топло. Казвам ние, защото мечтата ми е около мен да се завъртят още будни жени от региона - имах щастието да се запозная с будни умове и така се роди идеята за женски кооператив в "Силивряк", където в съвременна среда да се учим от стари майсторки. Съсредоточено в местни храни, за да се запази старата кухня на Родопите такава, каквато може би дори не я познаваме. Та ще ви настаним в уютни стаи, ще ви нагостим с местна храна по стара рецепта. Ще имаме желание да ви научим на нещо. Всяка седмица ще има различна тематика, аз ще готвя, но идеята е с времето чрез този кооператив и с повече човешка помощ да заработи и по цяла седмица, като човек да може да посети мястото, да пие чай, да хапне нещо бързо и да си купи качествени продукти. Във времето минах през много мисли за бъдещето на "Силивряк", защото това не е проект за една година. Това е проектът на живота ми и пътят му трябваше да бъде смислен и устойчив.

А защо изобщо в с. Върбово, какво направи първата среща със старото картофохранилище така завладяваща?
Хвърлих се, защото аз наистина се хвърлих в създаването му - без много да му мисля дали е далновидно. Всички решения взимам по обич и засега това реди красиви сюжети в живота ми. Та хвърлих се, защото си представих, че нещо подобно може да доведе хубави хора във Върбово. Животът в селото да се завърне. И преди съм казвала: никой няма да се откаже от тези райски места в България, ако има препитание. Затова исках да създам нещо, което да расте и да даде възможност на хората да останат във Върбово. В този ред на мисли "Силивряк" е за всички - и за тези, които искат да дойдат в планината и да ѝ се насладят, да я вкусят и преживеят, и за онези, които имат желание да превърнат Върбово в свой дом и да допринесат за съживяването на селото.

Силивряк

Звучи идилично - напоследък много се говори за отдръпване на хората от града и преместване по-близо до природата, но е трудно. Без помощ и готовност сериозно да се запретнат ръкави не става.
Така е, трябва да си даваме сметка какво ни дава и какво ни взима. Да, иска ми се в селото да се запазят къщите такива, каквито са били, да ги има тиклените покриви, да имаме животни и градини. Готовността ми да си сътруднича и да помогна с това, което съм научила по своя път тук, на всеки, който реши да се впусне в приключението... безгранична е.

Как изглеждаше този извървян път - пустото село и изоставената сграда, които днес очакват един вид, надяваме се, подем?
Стопанин на "Силивряк" станах през зимата на 2021 г. Представете си два напълно празни етажа по 130 квадрата в пълна разруха. Това беше. Каменни зидове, пропаднал под и един покрит с цигли покрив в ужасно състояние. Един Бог знае какво се е случило с тиклите.

Бая труд си е трябвало. Кое първо, кое второ?
Първата работа беше да се оправи покривът, защото пропаднеше ли - всичко тръгваше рязко надолу. Във виелица моят майстор, а вече и приятел, Ахмед и синовете му сваляха керемиди и изграждаха нов покрив. Винаги ще съм им признателна. Другото безкрайно сложно бе да се намерят тикли, каменни плочи, с които да го покрием. От 3 села купувах, за да съберем повече от 500 квадрата разгъната площ. Сложното при тиклата, както и при керемидата донякъде, е, че всяка бива застъпвана от предходната с около 30% - това значи, че ако имаш 200 квадрата покрив, ти трябват много повече плочи. Чак през ранното лято успяхме да покрием цялата площ. Ще споделя, че когато реставрирах моя си дом във Върбово, беше лесно, защото къщата винаги е била дом - аз просто се водех по нея, за да направя разпределението. Но помещението, където е "Силивряк" днес, никога не е било пространство за хора, той е бил дом за картофи. От това трябваше аз да му придам усещане за дом. Интересно е обаче, че сякаш това беше чакала тази сграда.