ОТ БРОЯ: Драгашани, не Дракула

Нека си кажем, че знаем много малко за румънските вина. Както и за самата Румъния впрочем: стереотипът се заключва между Дракула, мамалигата и Чаушеску. Жалко е, че същото може да се каже и за румънците по отношение на нас. А всъщност страната вече има много вина, които напълно си струват опитването. Джансис Робинсън е особено ласкава към тях, като ги нарича "вината на надеждата". Северната ни съседка се намира на ширините на Франция и има чудесни условия за винопроизводство, от които все повече успява да се възползва.

Не е много известен факт, че в Румъния има повече лозя от Южна Африка или Чили например.
Днес търсенето на качество постепенно измества количествените критерии, наследени от комунизма. Основният съвет, който ще получите, ако си купувате румънско вино, е да избягвате етикетите с граф Дракула. А ако питате за винено пътешествие, много вероятно е да ви предложат областта Драгашани. Има защо.

В Румъния има седем основни винени региона, сред тях е и Олтения, където покрай река Олт, приток на Дунав, и в полите на Карпатите се намират и лозята на дузината производители в Драгашани. От Букурещ с кола се стига за малко повече от три часа. Почвите са глинести и песъчливи, височината варира между 200 и 500 м.
В продължение поне на 500 години тук е имало лозя, притежателите им са били само благороднически фамилии. Филоксерата не подминава и тези земи, но по-късно се осигурява много бързо презасаждане и оттогава започва възходът на драгашанските вина - кога със, кога без основание сравнявани с тези на Бордо.

Основните сортове тук са крампоша селекционата, совиньон блан, пино гри, фетяска алба, фетяска регала, мускат отонел, тамайоаса романяска, каберне совиньон, пино ноар, фетяска негра, мерло, негру де драгашани.
Изключително интересни са три изби. Колкото са различни, толкова и си приличат по това, че и трите се намират в забележително живописни околности. И в трите ще опитате добри и интересни вина. И най-важното - и трите имат зад себе си истински любовни истории.

Prince Stirbey: Историята на една принцеса и един барон
Илеана Костинеску е родена в една от най-старите аристократични фамилии в Румъния. Корените ѝ могат да се проследят до XV век и през последните над 5 века членовете на семейството оставяли свой отпечатък върху политиката и икономиката на страната. След революцията през 1848 г. принц Барбу Щирби, балансирайки между Османската, Австро-Унгарската и Руската империя, полага основите на независима Румъния, така проправяйки пътя ѝ като модерна държава. После внукът му става една от най-влиятелните фигури в страната. Космополит, политик и индустриалец, той основава първата консервна фабрика в страната, става заможен земевладелец и производител на вино. Продуктите му били синоним на качество и иновативен маркетинг. Негови били и вината от областта Драгашани. Сервирали се в Ориент експрес. След като комунистите идват на власт, започват да преследват фамилията, като отнемат цялото ѝ имущество. Малцина успяват да се спасят от репресиите, лагерите и затворите и да избягат. Така става и с внучката на Барбу Щирби Илеана, която прекарва 28 години в чужбина. Среща бъдещия си съпруг в лозята, докато е на посещение в малка германска изба в долината на Рейн. Той се казва се Якуб Крип: австриец, адвокат и между другото барон.

След падането на режима Илеана се връща в Румъния и двамата задвижват процедура по реституция. Няколко години по-късно тя успява да получи 300-годишните лозя и имение на дедите ѝ.
Решението сами да се заемат да правят вино идва без много размисъл. Започват подновяване и оборудване на избата, а първата реколта идва през 2003 г. Година по-късно отварят избата за посещения.

Философията от самото начало и досега е да се съсредоточат върху сортовете, гледани тук от стотици години. Винифицирането е поотделно и почти без изключение се правят само едносортови вина. Така смятат, че характерът им излиза на показ.
Работата в лозята е ръчна, използването на химикали е сведено до минимум. Произвеждат се максимум 120 000 бутилки.
Има само една линия и един етикет вина: Prince Stirbey. В портфолиото им има двадесетина вина, включително пенливи, розе и сладко. И между другото никога не пропускат да споменат за безценната помощ от млад германски уайнмейкър: Оливер Бауер.

Изба Bauer: любовта между румънка и германец
Стигаме до изба Bauer, която се намира на 25 минути пеша от Prince Stirbey, чийто технолог е Оливер Бауер. В голяма степен той е и човекът, благодарение на когото Драгашани попада в радара на винените общности. Якуб Крип, съпругът на Илеана Щирби, се среща с него в Мюнхен, пият бира, оставя се на усета си и мигновено го кани да се заеме с вината им. В началото Оливер е "летящият уайнмейкър" между Румъния и Германия. Само че нещата изведнъж се променят.

На представянето на първата реколта в Букурещ през 2003 г. Оливер среща румънката Ралука. И, предвидимо, двамата се влюбват. Решението е да се премести за постоянно в Румъния.
През 2012 Оливер и Ралука Бауер решават да започнат да правят свое собствено вино. Невероятно е как успява да направи това, без да спира отдадеността и ангажиментите си към вината на Stirbey.

Философията на новата изба е много ясна: Оливер Бауер търси не най-доброто, а различното, по-рядкото и непознато вино, това, което е оставено повече на "творчеството на природата". Всяка година Оливер купува грозде от различни лозя, по възможност стари, които постоянно наблюдава изкъсо. Изба Bauer е класически представител на бутикова, нишова винарна с малко производство и много ограничени количества бутилки за сметка на характера и автентичността.

Добре е, когато подготвяте посещението си, да поискате обиколката и дегустацията да се направи лично от домакините. Изживяването ще бъде съвсем различно. Късмет ще бъде да отворят и бутилка с рядък сорт или от специално избрано лозе. Например бутилка оранжево от совиньон от 40-годишни лозя, което да опитате на терасата на избата, докато примижавате срещу отблясъците на слънцето в реката.

AVINCIS: вино и архитектура
В началото на историята на избата също има една двойка: Кристиана и Валериу Стойка. Кристиана е адвокат, Валериу - професор по право и министър на правосъдието в периода 1996 - 2000. Кристиана е и наследница на имение с лозя и забележителна вила. Били са притежание на семейството на прадядо ѝ, който ги купува през 1927 г. След като успява да си го върне, през 2006 г. започва мащабен ремонт на целия имот. Избата заедно с цялото имение около вилата е официално открита през 2011 г. Името AVINCIS е същински ребус: то е съчетание от румънската vin (вино) и латинския глагол vincere (побеждавам), а CIS са инициалите на Кристиана Иринел Стойка.
Моментът, в който влезете в имението, трудно се забравя. В началото е избата. Това е модерна композиция от камък, дърво и стъкло, напомняща мексиканска пирамида (а според собствениците - на кораб). Напълно съобразена е с естественото възвишение на терена, а с покрития със зелена морава покрив изглежда сякаш се е сгушила под хълмовете.

После идва вилата, която е стил, познат като румънски ренесанс. В него се съчетават местни традиции, неовизантийски и италиански ренесансови елементи, a резултатът е причудливo приказен малък дворец. И двете постройки са дело на известния румънски архитект Александру Белдиман. Около тях, разперени като ветрило, се простират над 40 хектара лозя и малка гора. Цялостното усещане на това място е за съвършена хармония между архитектура, вино и природа, като че ли потънали в дълбок разговор. Така става, когато човешката намеса е подчинена на природната даденост.

В AVINCIS може да опитате мускат отонел, фетяска регала, тамайояса романяска, негру де драгашани, крампоша селекционата, совиньон блан, пино ноар, каберне совиньон. В момента вината са поверени на италиански консултанти, но последната дума за тях имат собствениците.

AVINCIS е много подходяща, ако искате да отседнете за по-дълго. Има прекрасно оборудвани стаи, студиа, сауна и апартаменти на покрива на избата. А оттам гледките са неповторими.
Без да е превърнато в отъпкано туристическо място, в Драгашани вече има добра инфраструктура, възможности за отсядане, интересни обекти като манастира "Добруша" от XV век. И най-важното: интересни и запомнящи се вина.