"Брестовица": Кооперативно вино по френски

Лозарско-винарски кооператив на 113 години. И не е във Франция? Точно така: лозаро-винарският кооператив "Винарска изба Брестовица" е основан през 1908 година в село Брестовица, Пловдивско. А от Франция са взели "само" инженерите, които да направят избата в бургундски стил. Точно затова туристите често питат: вие сигурни ли сте, че това по-рано не е било манастир? Не, не е, така са я построили предците ни, обяснява архитектурните особености на винарска изба "Брестовица" управителят Красимир Патишанов.

Идеята за сдружаване не е напуснала и до днес 430-те член-кооператори, всеки от които има средно по 2-3 до 5 декара лозя. Но заедно в кооператива имат 1200 декара. Нито един от членовете на "Нов живот" няма собствен трактор или друга тежка селскостопанска техника. Но кооперативът има. Сдружаването на малките собственици е ценно за тях и заради това, че съдружието помага с агросъвети, извозва готовата продукция до винарната, определя датите за бране на всеки винен сорт, изкупува гроздето, прави вино и го продава. И ако годината е добра, кооператорите могат да получат дивиденти.

В историята

Ако се върнем много назад в историята, ще видим, че в района на Брестовица е имало 3 тракийски поселения, казва Красимир Патишанов. На около километър от днешната винарска изба има могила, в която археолозите намират монети. Една е с лика на император Максиминус Трак - единственият римски владетел с тракийски произход. Тя е отпечатана върху етикета на най-качествените вина на изба "Брестовица". В счетоводни документи на Османската империя от 1873 година пък е отбелязано, че 230 домакинства от селото са плащали данъци за отглежданите от тях лозя и произвежданото вино.

След Освобождението в Брестовица се създават два кооператива. Единият е "Нов живот", а другият - "Брестовица". Всестранният "Нов живот" е повече с потребителска и взаимоспомагателна насоченост, докато "Брестовица" е лозаро-винарска. Именно вторият кооператив започва да изгражда сегашната красива винарска изба. Но парите не стигнали, а трябвало да се погасяват и кредити. Тогава двете кооперации се слели. Новата изплатила дълговете и построила винарската изба.

През 1952 година е национализирана и става част от държавното стопанско обединение "Винпром - Пловдив". През този период е изградена втора сграда на избата и капацитетът нараства от 1000 куб. м. вино на 4500 куб.м. вино. През 1992 година изба "Брестовица" е денационализирана и е върната на истинските собственици. Днес капацитетът й е 3 000 000 литра и в нея се трудят 21 работници и специалисти.

На баир лозе

Лозята са в северните склонове на Родопите. Минавам край професионално обгрижвани масиви, които стигат почти до "Брестовица". Радват окото стари 30-40 годишни лози, които грижовни ръце вече са подготвили за пролетта: междуредията са почистени, почвата е разрохкана. Повечето кооперативни лозя обаче са по-млади и са в активна възраст на плододаване.

"С годините сортовият състав на лозята ни се променя. Преди са били памид, мавруд, по-късно и рубин. През 60-те и 70-те години се засаждат мерло, каберне совиньон. От най-ново време са ни сортовете каберне фран, сира. Имаме микромасиви с Мискет - врачански и карловски. От тези сортове купуваме грозде и от външни доставчици. От белите имаме шардоне, совиньон блан, димят. Отворени сме към нови сортове, защото пазарът ги търси, а и тероарът е благодатен", обяснява Красимир Патишанов.

Беритбата на гроздето за изба "Брестовица" обикновено започва през септември и приключва в края на октомври. Гроздоберът започва с белите сортове совиньон блан и шардоне, а рубинът е първи при червените. Последен се бере маврудът. По традиция всеки кооператор сам обира гроздето си. И свежите зърна достигат за не повече от час до винарната, защото най-близките лозя са на 300 метра от нея, а най-далечните - на не повече от 4 километра.

Красимир Патишанов сподели, че в скоро време ще разработят собствена идея за "беритбен туризъм". "Аз самият се запалих по гроздето и виното, когато като студент за около месец бях на гроздобер във френска Швейцария, близо до Веве на Женевското езеро. Невероятно преживяване е. Вярвам, че по този начин ще създадем съвременна винена култура на младите хора. И ще получат не само пари за труда си, но и съпреживяване с хубавите вина на Брестовица", казва той.

Как става

В село Брестовица всеки може да ти каже как се прави хубаво вино. Но не всеки може да го направи. Винарите от изба "Брестовица" ми разказват и показват своя опит във виноделието. Честно казано, не им е лесно. Съдовете за винификация са доста разнообразни като големина - от 3-5 до 50 кубически метра. Имат си съдове от хромирана стомана, но също и стомано-бетонови винификатори в новата част на избата. Вече е готов проект за участие в програма, с която да финансират покупката на винификатори с вместимост 5 и 10 кубически метра.

Това разнообразие от съдове за вино си има своите плюсове. Защото едни са за гроздето от масива в "Комбаковица", други са за рубина от местността "Илишика", в отделен съд слагат гроздовата мъст от "Ламбадски гроб". Когато ферментацията приключи, най-доброто вино отива в стотината дъбови бъчви. Те са френски и не ни стигат, затова ще купим още толкова отново от Франция, обяснява Красимир Патишанов. Във винарска изба "Брестовица" обаче са много прецизни с дъба и не прекаляват с престоя на виното в него. Обикновено 6-8 месеца, понякога до година и половина в по-старите бъчви. Това е мярката на брестовишките винари.

Най-хубавото вино е продаденото

Така се шегуват работниците във ВИ "Брестовица". Но го казват и с чувство на гордост, защото наистина всяка година успяват да продадат вината си. Бях в избата, когато пристигна камион с огромен контейнер. Той щеше да извози първата за 2021 година пратка към Китай. За бизнеса на кооперацията азиатските пазари стават все по-перспективни. Брестовишки вина се пият и в Япония, Сингапур, Виетнам, Хонконг, Русия, Беларус. Дори Северна Корея е внасяла виното от старата изба на кооператива в Брестовица. И все пак основната експортна цел си остава Европа и Англия. Около 60 на сто от вината на лозаро-винарската кооперация "Винарска изба Брестовица" се реализират на българския пазар.

Красимир Патишанов не избърза да обяви реколтата от 2020 година за добра. Нека още малко да изчакаме, казва той. Но вече е сигурен, че за рубина годината ще бъде запомняща се. Тази година са винифицирали 30 000 литра от този сорт, но още от сега технолозите уверяват, че е със запомнящо се качество.

Базовата серия вина на кооперацията се нарича "Брестовица" и се прави от сортовете мискет, купаж от совиньон блан и шардоне, мерло, каберне совиньон, мавруд, рубин. Не отлежава в бъчви, появява се първа на пазара и първа свършва. В средния ценови клас /до 10 лева/ е серията Erigone на отлежали в бъчва млади вина - купаж мерло и каберне совиньон. Има също шардоне и розе рубин, които обаче не отлежават в бъчва. Максиминус Трак е във високата ценова категория и е най-качественото вино. То е от сортовете мерло, мавруд и един много специфичен купаж каберне совиньон и рубин. Те са отлежали в бъчва от 6 до 8 месеца. Обмислям да върна в тази серия рубин, но отлежал 24 месеца в барик, сподели плановете си Красмир Патишанов.