Новини

ОТ БРОЯ: Достолепен, но достъпен

Текст и снимки: Кристина Маркова 10 януари 2024, 09:56

Елзас - достолепна красота, странен диалект, живот в чуден балон, щъркели, шукрут, тарт фламбе, но най-значимото за нас, бакхустниците, си остава la route des vins - Пътят на виното. Да, това е разказ за септемврийско пътуване на група винени маниаци в една от най-красивите френски области. Много вече е изписано за Елзас и съм сигурна, че мнозина, които четете тези редове, имате ясна представа за региона. Неповторим е в своите съчетания от култура, напитки, специфична кухня и прекрасна природа. Така е, но какво научих аз след пътуването - Елзас е много повече и ако си готов за него в цялостния му вид, ще го запомниш завинаги. Ако ли не върни се обезателно с нови сили в удобен момент.

Не е изненада, че за настаняване избрахме Колмар, това е главният град на областта и идеален избор за отсядане. Град, изпълнен с цветни фахверкови къщи, препълнени саксии с цветя и оживени улици, изглежда като изваден от приказка. Макар да е малък, той е с огромни гастрономически възможности. Сравним е що-годе с населението на Благоевград, но тези 70 000 души имат на свое разположение над 10 ресторанта със звезди Michelin (с 1 или 2 звезди) и още десетки, препоръчани от червения гид. С такова число могат да се похвалят малко световни столици.

В Колмар има около 800 места за гурмани и бакхустници - от малки винени барове с впечатляваща селекция през гурме ресторанти, местни кръчми, ухаещи на шукрут (свинско със зеле), много бирарии и безброй препълнени кафенета. Градът е очарователен и завиждам на всички, които тепърва ще го посетят, особено по време на коледните празници. Колмар винаги ще оправдава репутацията си...

Щом сме отворили кулинарната тема (и преди да стигнем до виното), нека споменем какво хапват местните. И като казвам "хапват", те много рядко изневеряват на своята кухня за мой тих ужас.

Ад за вегетарианците
Елзас носи смесица от френска и германска кухня, на някои може да им дойде твърде тежка, включително и на мен, но признавам, че е повече от подходяща за местните вина. Понеже още сякаш усещам аромата му, загнезден някъде надълбоко в носа ми и оскверняващ аурата ми, само мимоходом споменавам сиренето Мюнстер. Ако можете да се преборите с толкова миризлив деликатес, препоръчвам да го направите заедно с гевюрцтраминерите от региона. А сега продължавам по същество с по-сложни местни ястия, като всички са оставени и с оригиналното изписване, за да може по-лесно да достигнете до тях, ако ги търсите в интернет.
Tarte Flambee (Flammekueche) e локалната пица с безброй вариации, но най-често е тънко тесто, покрито с прясно младо бяло сирене (тяхното fromage blanc няма общо с нашето бяло сирене, а е по-скоро като заквасена сметана), лук и бекон, и изпечено до съвършенство. Не знам колко такива могат да се изядат на един обяд, знам обаче, че спирате да ги броите след десетата поръчка и поредната бутилка вино.
Baeckeoffe - картофи, зеленчуци, свинско, агнешко и говеждо месо се приготвят бавно (цял ден) в сос от бяло вино, най-често ризлинг. Дааа ако сте вегетарианец, ще изпитвате значителни трудности в Елзас, но поне жадни няма да останете.

Coq au Riesling - пиле, чесън и лук, приготвени в сметанов сос с много ризлинг, полети и пити с ризлинг. И тук вече може дружно да извикаме, малко променяйки крилатата фраза, "Ризлингът е сготвен! Да живее ризлингът!" (Но така или иначе ризлингът е кралят на белите сортове, така че промяната е минимална.)
Choucroute à l'alsacienne - стигаме до емблемата на Елзас, въпреки голямата му популярност и в Германия, и в Белгия. Шукрутът е кисело зеле, което задължително трябва да бъде гарнирано с два вида наденички, два вида пушено месо, едното задължително пушени гърди. Варените картофи също са ключови, ако искаме да се придържаме към традиционната рецепта, която е защитена със закон даже. След порция шукрут дълго време няма да почувствате глад, не ми се мисли какво е, ако трябва да го ядеш редовно.

Рай за пътешественици и винени любители
И да не го е знаел преди, туристът тук много бързо си дава сметка за специалното място, отредено за щъркела - птицата е псевдоним на елзасците, те така се наричат помежду си, а тя е и символ на региона. Тук вярват, че тя е носител на късмет и богатство, а за много от избите щъркелът вещае и добра реколта. Неведнъж го видяхме изобразен на различните спирки от пътешествието ни по създадения през 1953 г. туристически маршрут Път на виното в Елзас. Добрите по математика веднага ще сметнат, че тази година той отбелязва 70-годишен юбилей, и истината е, че Пътят си остава една от най-големите забележителности - близо 60 % от туристите в тази френска област идват заради него. Маршрутът има дължина от 170 км и, криволичейки между хълмовете, преминава през над 1000 производители и 70 изключително красиви села, чийто основен поминък е дионисиевата напитка.

Пътят не само представлява производството, но и е свързан със запазването на културното наследство. Локалните изби по маршрута често се помещават в класически елзаски къщи, които са внимателно поддържани и предават автентичния дух на региона. За да тръгнете на тази разходка, съветвам да имате нужната подготовка. И тук идва трудната задача: много от избите (по-малките и интересни) от региона нямат актуални сайтове, нямат и добре поддържани социални мрежи, а информацията за тях в интернет е оскъдна или изцяло липсваща. Разбира се, че моята любопитна душа задаваше често въпроса "Защо така", но отговорът всъщност беше ясен и хич няма да ви изненада - "Защото нямаме нужда. Защото правим вино от векове. Защото продаваме и пием това вино".

Ето го първия флаг, а дали е зелен или червен, вие определете: елзасците живеят в собствен чуден балон и не мисля, че скоро ще бъде пукнат. Първо - не е нужно, второ - пазен е от вековна семейна традиция.
Нашето пътешествие беше в средата на месец септември, точно в разгара на гроздобера, и тук трябва да признаем, че за разлика от много други елзаските изби са гостоприемни дори и в този най-натоварен период за тях. Обиколихме значителен брой, ще споделя за няколко от тях.

Стартираме с Domaine Muré, основана през 1650 г., вече 12 поколения са оставяли отпечатъка си върху бутилките й органично и биодинамично производство. Скъпоценният камък за семейството е лозето Clos Saint Landelin, чиято легендарна история датира още от VIII век, а Muré е едноличен собственик на едноименното гран крю, което се смята за най-доброто в Елзас.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK