Северозапазени вина

Често я наричаме Севернозападнала България. Това не е подигравка, а по-скоро опит да прикрием с остроумие неудобството, че най-бедният район в Европа се намира в нашата държава. Но тя е и Севернозапазена България – така предпочитат да я виждат хората, които полагат усилия да популяризират този противоречив, но безспорно красив край. Така я виждат и местните винари - едни от най-интересните в България. Резултат от техните съвместни усилия да привлекат вниманието към добрите характеристики на региона, беше и дегустацията на вина от Северозападна България, с участието на избите Боровица, Шато де Вал, Бургозоне, Магура, организирана от сайта severozapazena.bg.

Район с потенциал

Ако погледнем Северозападна България с погледа на винопроизводители, ще направим важни открития.
Първо: липсата на развита индустрия означава, че няма и тежки замърсители в почвите, а лозята се радват на тишина и чистота.
Второ: почвите и климатът – с влиянието на Дунав, планините и откритите ветровити полета от Изток, са разнообразни и това създава интересни от винарска гледна точка микрорайони.
Трето: в тази част на България все още има запазени стари масиви с лозя от почти забравени местни сортове като деликатната гъмза, която по своите качества се доближава до пино ноар, или пък букет. А също и лозя със смесени сортове и сортове, на които собствениците дори не знаят имената.

Мнозина мислят, че по-хладният климат в северната част на страната естествено предразполага районът да е по-благосклонен към белите вина. Това обаче е предразсъдък. Вкусът на повечето потребители в България е възпитан да търси екстрактните червени вина с мощни и плътни тела, силни танини и непрогледни цветове като образци за качествено вино. Тези вина изискват по-топъл, южняшки климат.
Червените вина на севера обаче са не по-малко вълнуващи – по-фини и деликатни, с интересни и дори нетипични сортови проявления във вкуса и аромата, те могат да бъдат истински находки и носят разнообразие за презадоволените винени фенове.

Производителите

Производителите в региона на практика се броят на пръсти. Част от тях, обаче, имат ярка индивидуалност. Тероар и стил са определения, които пасват на "Боровица" в едноименното село, сгушено сред Белоградчишките скали. В редките случаи, в които енологът Огнян Цветанов се появява на събития, той винаги е обграден от почитатели, журналисти и приятели. Професионалист с много опит и умения, той е от винарите, безразлични към масовото, комерсиално производство, но с точен нюх към природата и максимума, който може да извлече от нея. Заедно с другата половина от "Боровица" - Адриана Сребринова, създават различни и впечатляващи вина. 

Производството на "Боровица" не е биосертифицирано, но всеки, който е бил в избата и е срещал екипа, знае, че това в случая не е от съществено значение. Тук се произвеждат "занаятчийски" вина с минимална технологична намеса. Избата разполага и с една от най-модерните в България бутилиращи машини, благодарение на която в бутилката не остава кислород. Това позволява да се избегнат консервиращите агенти и да се поддържат много ниски нива на сулфити.

Портфолиото на "Боровица" е голямо като брой брандове и вина, но избата работи с ограничени партиди – понякога се правят серии от само една бъчва или още по-малко. Логиката е, че всяко лозе и всеки масив има собствен тероар, който бива изразен във виното.
Вината на "Боровица" са толкова ярки, че е трудно да се отличат само някои от тях. Пино ноарите Les Amis и Vox Dei са едни от най-забележителните български екзепмляри от този капризен и труден сорт, който на родна почва се удава на малцина. Серията Great Terroirs впечатлява с мерлото Pepper Garden, чистосортовата гъмза и белия купаж Бела рада. Произвеждат се и естествено пенливи вина, като се ползват интересни сортове от специфични лозя. Топ виното на избата - DUX, е отлежалото 5 години в дъб и e сред най-добрите в България. Дългото отлежаване е типично за избата – рядко ще срещнете вина от текущи реколти.
"Боровица" са и единствените засега, които произвеждат натурално вино - Orange Garden, отлежало в дъб шардоне. Вино, което със сигурност ще запомните.

Основаната в далечната за историята на модерното българско винопроизводство 1998 г. "Шато де Вал" е не по-малко интересна. Неин собственик е Вал Марков, който след дългогодишна успешна кариера в областта на роботката в САЩ, се завръща в родния си Градец с намерението да възобнови традицията на Видинския регион и популяризира отдавна забравеното качествено вино.

Шато де Вал/ Снимка: Шато де Вал
Подобно на тези от "Боровица", вината на "Шато де Вал" също са произведени с минимална технологична намеса и са близки до идеята за натурални и занаятчийски вина. "Аз вярвам, че винарството не е бизнес, а култура, което всъщност е и моята философия", казва Вал Марков.
Избата има собствени лозя с над десет различни сорта, част от които локални, а това прави купажите им наистина вълнуващи. А топвиното на избата – отлежавалият две години в дъб червен купаж Grand Claret, е сред най-добрите в България.

"Шато Бургозоне" е една от сравнително младите, но бързо наложили се и спечелили отличия и имидж български изби. Избата - тип шато (с хотелска част) е разположена на стръмния склон на южния бряг на Дунав до гр. Оряхово. Тя носи името на древната римска крепост Бургозоне, чиито останки се намират наблизо.

Шато Бургозоне/ Снимка: Шато Бургозоне
С капацитет от над 600 хил. бутилки годишно "Бургозоне" не е точно бутикова изба, но не е и достатъчно голяма, за да говорим за масово производство. Това позволява на собствениците – Светла и Стефан Маринови, да се концентрират върху качеството.
Това, че са живели дълго в Западна Европа, ги е научило колко важно е да се работи за популяризирането и маркетинга на виното, нещо което мнозина производители пренебрегват. Вината на "Бургозоне" са модерни, разпознаваеми, многократно и заслужено награждавани от конкурси в редица страни.
Философията на собствениците е, че тероарни вина могат да се постигнат, само със собствени лозя. Така техните 100 хектара са разположени до и около самата изба и от тях "Шато Бургозоне" произвежда три търговски марки: базовата серия Рондо, специалната селекция Шато Бургозоне и примиум вината Isis. Характерни за Бургозоне са чистосортовите вина, чрез които най-добре се изразява тероарът. Купажите от серията Isis обаче впечатляват с комплексност и завършеност.

Изба Магура е един от малкото производители на естествено пенливи вина в България, а още по-забележително е къде отлежават те - в Прилепната галерия на пещерата "Магурата". При постоянна температура от 12C, на тъмно и при постоянна влажност на въздуха виното се съхранява и бавно съзрява в дълбокото подземие на пещерата – по традиционна бутилкова технология при тригодишно отлежаване.
Избата обаче произвежда и тихи вина като работи с локалните сортове гъмза и врачански мискет, но също и с класически бели и червени сортове. Един от успешните брандове е серията Тревите – вината са с добро съотношение качество цена и носят характера на региона.

Прилепната галерия в пещерата Магура, където отлежават пенливите вина на избата/ Снимка: Изба Магура
Истина е, че с някои изключения ("Бургозоне" например) вината на тези изби не са широко разпространени в търговската мрежа и рядко се случва да се натъкнем на тях. Но с минимални усилия могат да бъдат намерени и дори доставени до дома - през онлайн магазини или самите сайтове на избите. И вината, и дълбокия чар на този красив регион заслужават да бъдат преоткрити.