Орехови хора

Село Орехово се намира в западната част на Родопите на 210 км от София. До него се стига по 7-километрова отбивка от пътя за Пампорово.

"Надморската височина тук, в хола, е точно 1048 метра, а от връх Персенк кислородът идва безплатно на бучки. Затова на нашите клиенти аз им казвам пациенти. Те идват да лекуват стрес", шегува се 67-годишният софиянец Николай и с видимо удоволствие става, за да удари чановете. Но не какви да е чанове, а истински, с над 150-годишна история, които е купил от Смолян. Чановете са девет и формират една почти перфектна гама, като последния Николай нарича "допълнителен, не знам кой тон е, примерно си бемол". Всичко това се случва в една спокойна съботна вечер, в която никой не обръща внимание на телевизора в ъгъла, защото в хола на височина 1048 метра разговорите са интересни. Но да започна отначало.

четвъртък сутрин

Обаждам се малко късно за резервация в къща за гости "У Нико", но имам късмет и запазвам последната свободна стая (от общо седем) за уикенда. За първи път бях в Орехово на 3 март 2005 г., когато целта ни беше хижа "Персенк". Бях поразен от старите къщи, разположени амфитеатрално на хълма с южно изложение. След това се връщах няколко пъти в селото, а през 2008-а посетих за пръв път новопоявилата се къща "У Нико". Много ми хареса камерната атмосфера и това, че на обяд всички обсъждат какво ще се вечеря. Тук няма меню, готвят се по две-три ястия и два десерта, благодарение на което кухнята е на изключително високо, домашно ниво.

петък вечер

Включвам батерията на фотоапарата да се зарежда. Вече съм като кучето на Павлов – щом видя червената лампичка на зарядното, предвкусвам пътуване и хубава почивка.

събота сутрин

Бутер банички, кафе и просторът на магистралата за Пловдив. Първо пускане на климатика в колата за сезона и първи размазвания на мушици по предното стъкло. Очевидно пролетта включва на пета скорост. Минаваме покрай хиляди магазини за булчински рокли в Асеновград, покрай комерсиалната гмеж до Бачковския манастир и след общо 210 километра сме в родопското село Орехово. Спокойствието е гарантирано, защото сме на 7 км встрани от пътя за Пампорово, а и тук асфалтът свършва.

събота по обед

Влизаме "У Нико" тъкмо навреме, за да хапнем супа от коприва, а въпросът насред планината "бял или черен хляб" стопля душата ми. Разбира се, че черен. Хапваме и баница, направена от един от гостите. Тук клиентите имат свободен достъп до кухнята и често си готвят, помагат в сервирането и т.н. Холът е с чипровски килими, по които щъкат няколко деца. Има много играчки, които са оставени от редовни посетители. Както и миналия път, аудиторията е някъде в диапазона 25 - 40 години и всички се поздравяват. А купчините с месечни списания са финалният щрих, който ме убеждава, че съм на хубаво място.

събота следобед

Типично за средата на април дъжд и слънце се редуват през половин час. Решаваме този път да заменим трекинга в гората с бабинг и дединг, т.е. разходка из селото и хортуване с местните старци. Тайно се надявахме да срещнем и 100-годишния дядо, който преди време стана медийна звезда като най-възрастния българин с шофьорска книжка. Уви, оказа се, че човекът е починал десетина дни след вековния си юбилей.

Изчитаме с интерес и всички обяви в центъра: "Продавам 3 броя русенски легла тек и половина, комплект с дюшеците за 65 лв. на брой"; "Внимавайте!!! Зачестили са измамите по телефон. Има измамени и в нашия регион. При такова обаждане затворете телефона и се обадете в кметството за проверка!"; има и покана за среща в Пенсионерския клуб със служители на полицията в Чепеларе, които ще дадат отчет за работата през 2012 г.

Тъкмо приключваме с обявите и покрай нас минава една разговорлива жена. През зимата тя живее в Пловдив и миналата седмица е дошла тук, за да остане до есента. "Цяла седмица шетам и се уморих. Голяма маниачка съм на тема чистене. То не е хубаво така, ама ме дразни. Някой път лягам на леглото и ако видя, че нещо покривката на масата е накриво, ставам и я оправям. Имам доста саксии с мушкато, тук му казват моловка, и лятото, като ги извадя, туристите много ги снимат. През зимата си стоят в избата, идвам един път само да ги полея. Едно поливане за зимата им стига."

събота вечер

Дълга и вкусна вечеря с шопска салата, пълнени чушки и боб в гърне. От време на време собствениците Николай и Румяна сядат на масата и споделят интересни истории. Двамата са софиянци, работили 25 години във външната търговия, и никога не са подозирали, че ще живеят в Родопите. Пием домашна ракия, оставена от клиент ("в България всеки прави ракия и всеки носи, сипвайте си колкото искате") и сервирана от Руми в красиво шише, "купено от свекър ми през 1936 г. в Чехия", а Николай разказва как съдбата го е довяла в Родопите.

"Тъй като се занимавах с търговия, внесох осем тона посадъчен материал за картофи от Холандия. В последния момент обаче клиентът се отказа и аз увиснах с осем тона на жълтите павета. До този момент бях виждал картофи само в чиния. Мислих, мислих и реших да ги посадя в Родопите. Изчетох около 30 кг литература по темата, в началото наехме жени да копаят, после купих и техника. Постепенно обаче разходите за производство скочиха много и стана неефективно да се занимавам с картофи. Продадох един почти нов трактор и тогава научих, че има търг за стария цех за книжарски изделия в Орехово. Бях идвал тук да оглеждам земя за сеене на картофи и ми беше направило впечатление как селото е на присойка, т.е. на припек, обратното на усойка, както казват местните. Жена ми не беше много ентусиазирана и пропуснахме първите два търга, на които никой не се е явил. Отидохме чак на третия, последния. Решихме да наддаваме до сумата, за която бяхме продали трактора, и за щастие спечелихме. Последваха няколко месеца караници с жената и архитекта как да преустроим сградата. Аз много държах да добавя чардаци. Вярно е, че така стаите стават малко по-тъмни, но хората не идват тук, за да стоят вътре. Иначе стаите ни са огромни, защото такова е разпределението на колоните в сградата. Местните даваха акъл да съм ги направел наполовина, но тогава ще станат като в панелка. Всъщност местните се изненадаха и че във всяка стая има баня с тоалетна. За тях това е необяснимо разхищение на място. Колкото до името "У Нико", то е игра на думи между моето име и италианската дума за уникален."

Докато Николай ни споделя, че има "планове за следващите 120 години", на масата сяда и Руми. Ето концентрат и от нейните разкази.

"Само аз готвя, като го правя все едно за семейството си. Либерални сме към клиентите и им позволяваме те също да готвят. Наскоро един човек прави суши и си облизахме пръстите. Месо взимаме само от кланицата на турчина Расим в Асеновград. Магазинът му е като немски – чисто и всичко е прясно. Вина взимаме основно от Асеновград, а зеленчуците са от борсата в Първомай... Гледам доста кулинарни предавания, но най-много ми харесват момчето и момичето по Нова. От тях лъха кулинарен интелект. Повтарям техни рецепти и нещата се получават за разлика от други предавания. Иначе от чуждите любим ми е Жак Пепен. Много е бърз... Обичам да експериментирам. В Орехово естествено няма маскарпоне и одеве забърках с миксера крема сирене, малка кофичка бита сметана и пудра захар. И ето ти маскарпоне за десерта с ягодите."

Руми винаги се шегува, а на клиентите казва "деца". На въпроса до колко години малките спят безплатно, отговаря: "Докато се заженят. Няма такива работи 7 години, 12 години..." Споделя и как децата от градовете не искат да пият истинско мляко от крава, а все търсят в кутия.

неделя сутрин

Закуската е мекици или пържени филии със сирене и сладко, като още предния ден Руми ни е предупредила: "И на обяд да станете, закуската ви чака. Тук не се спазват часове, часовете са за София."

Правим последна разходка из селото, което в неделя е по-оживено. Млади хора са дошли от градовете, за да помогнат на родителите си за прекопаването на дворчетата. На стадиона (да, в селото има и стадион) играят няколко деца, като едно от тях е от главата до петите с екип на Реал Мадрид.
Тръгваме си по обед, като Руми държи да изпрати всеки гост персонално и ни маха, когато потегляме с колата.

Следващия път ще наблегнем на туристическите пътеки. До хижа "Персенк" може да се стигне с джип, но най-добре е пеша – за около 3 часа. Хубавото на този маршрут е, че в Орехово може да се слезе по друга пътека и така се избягва досадното повтаряне на пътя. Другият по-дълъг преход е до село Лилково (също около 3 часа в едната посока). Възможностите за кратки разходки до някоя местност или параклис са многобройни и все красиви. Както казва Николай, "Родопите са като майчица, която те гушва."

Ако отидете "У Нико", обезателно чуйте чановете. Според домакина прекрасният звук се дължи на среброто в тях. Обърнете внимание и на старата колона от мише до тях, която Николай е взел от Стара планина и предполага, че е част от изгорелия преди около 130 години Дряновски манастир. А ако искате да му доставите удоволствие, попитайте го откъде идва името на Цирикова църква, за която той събира дарения. Историята е интересна и драматична.

"У Нико" е къща за гости със седем стаи, за които можете да направите резервация на +359 888 748 721