#БакхусПосланик: Андрей и Мария Андрееви

Интервюто е част от поредицата разговори с новата порция #БакхусПосланици, която се състои от 10 души с влияние в социалните мрежи, чието съдържание отговаря на нашите ценности. Те допълват първоначалната група от десетима души, които обявихме през есента на 2022 г.
Всички те са

нашето дигитално семейство, нашите очи, уши и небце.

Посланиците ни са "бакхустници", които образоват, мотивират и насърчават развитието на гастрономическата и енологична култура в нашата страна. Те видимо споделят философията ни, че ние сме това, което ядем, пием и четем. В профилите им ще откривате адекватно и откровено съдържание по повод интересни места, отличаващи се в гастрономическо отношение. Постовете от тях ще виждате обикновено като "стори" или пост в социалните мрежи и брандирани със специална лента "#БакхусПосланик".

Споменатите места, услуги или продукти не са рекламодатели. Съдържанието е създадено, за да изразява честното мнение на авторите му.

Андрей, Мими, как възприемате идеята за посланичеството на добрия вкус?
Всъщност, много ни се иска да не се налага да има специални посланици на добрия вкус, а той да е навсякъде, изначално. Но, уви, налага се да обясняваме, че храната не е просто средство за пълнене на стомаси, а носител на култура, знание, удоволствие. Така че посланичеството на добрия вкус е мисия. Като цяло вярваме, че всеки носи в себе си добрия вкус е способен да оцени добрата храна, просто понякога трябва да събудим това усещане и отношение.

Ако трябва да избереш само едно, кое да бъде: храна или вино?
Храна. Без вино някак може, макар и с всички условности на това твърдение, но без храна чисто физиологично е трудно.

Кой или какво те накара за пръв път да се влюбиш в храната?
Мими: Като дете бях много злояда, просто намирах храненето за изключително скучен и досаден ангажимент, който не носи никакво удоволствие и това въобще не ме мотивираше. После открих, че всъщност въобще не съм злояда, особено пък когато ми предложат нещо, което ми е вкусно. На 15-16 години се научих да готвя и тогава всъщност заобичах храненето. Оттогава насам съм изключително лакома, обожавам да търся нови вкусове и да опитвам всичко, което се изпречи пред очите ми. Готвя непрекъснато и експериментирам постоянно.

Андрей: Мими.

Какво те кара да се върнеш отново в заведение?
Мими: Когато усетя, че концепцията и ценностите на въпросното заведение съвпадат с моите ценности за храна, обслужване, преживяване. Едно от нещата, които ме карат наистина да се чувствам по-специално в някои заведения, са малките детайли. Когато в случайно дочутия личен разговор между сервитьорите се споменава Michelin вместо някоя злободневна тема, усещането е коренно различно.

Андрей: Мими забравя да спомене, че много трудно се връщаме втори път, постоянно търсим нещо различно. Така че е много добре да уточним, че или в заведението има някое изключително ястие, или виненият лист е перфектен, или сме сигурни, че готвачът ще ни изненада пак.

Кое е ястието или напитката, която винаги те кара да се чувстваш по-добре?
Мими: Доброто вино винаги променя нещата. Много ни е жал, когато нямаме възможност да комбинираме отлична храна в някой ресторант с добро вино заради посредствен винен лист. Виното е уникалната подправка, която преобръща играта. Обратното също е валидно. Едно отлично вино също е най-хубаво, когато е в компанията на достойна за него храна.

Андрей: Водили сме дискусии с шеф готвачи, които твърдят, че за едно добро ястие е нужна само вода. Но ние не сме шеф-готвачи, за нас виното е част от играта, ако няма добре подбрано вино, е все едно да играеш табла без зарове.

Коя практика в родните ресторанти ти се иска да спреш да срещаш?
Не вярваме да има изобщо някой Бакхус Посланик, който да е минал само с един отговор на този въпрос.
Първо и най-основно: ненавиждаме идеята да се отварят ресторанти без концепция, а това е много масова практика. От много хора ресторантът се възприема като просто форма на бизнес, който изхранва семейството - наемаш някаква локация, продаваш нещо, колко му е да изпържиш едни картофи и да ги занесеш до масата и така мъжът е началник, жената готви, дъщерята носи и това се нарича ресторант. Никаква мисъл, никаква изобретателност, все едно магазин за тоалетна хартия си отворил. Същият е като този в съседство, но щом той има клиенти, значи и аз ще имам. Особено в Стара Загора, където в момента живеем, има много такива места, тъжно е. И когато те преобладават като брой на пазара, и публиката някак си започва да се изкривява и приема това за нормално.

Други неща, които ни ужасяват:
- Пушенето - да, знаем, че е забранено, всички знаем, но все по-рядко това се спазва. Не смятам, че тютюнът има място в храната. В противен случай щяха да го слагат като подправка в манджите. Важи и за електронните цигари!
- Кръчмарските винени чаши (малки, много дебели, и като бонус - напълнени догоре);
- Неподходяща или твърде силна музика;
- Неспособността и нежеланието на персонала и мениджмънта да реагират при възникнали казуси. Понякога става въпрос за елементарни неща като забравена или закъсняла поръчка, които с едно извинение, един десерт комплимент или някаква малка отстъпка от сметката бързо се прощават. В повечето случаи ще ти кажат "съжалявам, случва се" и дотам. Нищо, че децата са останали гладни.
- Липса на онлайн присъствие. Редовно се случва в интернет да пише едно работно време или телефон, а да се окаже друго.
- Липсата на сезонност. Все още малко ресторанти си променят менюто според сезона.
- Картинките в менютата.
- Да предлагат на децата само пържени картофи и панирано пиле.
- Говоренето на "ти" от страна на обслужващия персонал.

Mясто по света, където ходиш дори и само заради гастрономията?
Мими: Обичаме да ходим в Италия по няколко пъти в годината, основно за да ядем. Обикновено организацията на едно пътуване започва с избора на места за хранене, после с винарни за посещаване и накрая, ако остане време между тях, може да видим и някоя забележителност.

Андрей: Навсякъде ходим основно заради гастрономията или поне опита ни да я разберем. Можем да отделим часове да обикаляме красиви места, но ако не се заврем на пазара във Фес в Мароко*, за да ядем наденици, нарязани с ножица, или не седнем в две звезди Michelin в Елзас, все едно никъде не сме били. Но и аз, стане ли въпрос къде да отидем на ресторант, първо започвам да мисля за Италия.

*За надениците във Фес трябва да сте със здрав стомах и не рискувайте в първия ден на пътуването си.