#БакхусПосланик: Деница Петков

нашето дигитално семейство, нашите очи, уши и небце.

Посланиците ни са "бакхустници", които образоват, мотивират и насърчават развитието на гастрономическата и енологична култура в нашата страна. Те видимо споделят философията ни, че ние сме това, което ядем, пием и четем. В профилите им ще откривате адекватно и откровено съдържание по повод интересни места, отличаващи се в гастрономическо отношение. Постовете от тях ще виждате обикновено като "стори" или пост в социалните мрежи и брандирани със специална лента "#БакхусПосланик".

Споменатите места, услуги или продукти не са рекламодатели. Съдържанието е създадено, за да изразява честното мнение на авторите му.

Деница, как възприемаш идеята за посланичеството на добрия вкус?
За съжаление, предимно ни заливат с нискокачествени продукти и лошо приготвени ястия. На мен лично ми помага, когато ме насочват към места, които наистина си струват, и колкото повече се говори за тях и колкото повече хора разбират - толкова по-добре!

Защо се съгласи да бъдеш наш посланик?
Още от създаването на блога ми се говори за неща, за които не намирам много информация в българското пространство. Няколко години по-късно ситуацията е различна - мисото, например, вече не е странна дума, че и дори има страхотно занаятчийско българско мисо. Но все още има много храни и места, които са по-непознати и бих се радвала да мога да говоря за тях. И от друга страна за мен е изключително важно да се отбелязва положителният пример. За да съществуват истински добрите места и продукти, е нужно да има интерес към тях, и ако мога дори и минимално да помогна, ще съм адски щастлива.

Ако трябва да избереш само едно, кое да бъде: храна или вино?
Със сигурност храна.

Кой или какво те накара за пръв път да се влюбиш в храната?
Един ябълков сладкиш в осми клас, който приготвих с приятелка и занесох на семейството си вкъщи. Осъзнах колко огромна радост може да се достави на околните, колко много емоции може да породи. Дори в някои от най-
любимите ми книги, даже и детските, определени моменти са запечатани в съзнанието чрез сцени с описание на храна, дори, когато става дума само за един комат хляб с глава лук до огъня в тъмната гора. Храната не е само оцеляване, тя е уют, вдъхновение, утеха, радост, удоволствие, сплотеност.

Коя практика в родните ресторанти би искала да спреш да срещаш?
Огромно меню с безброй ястия, които се предлагат целогодишно, независимо от сезона. С риск да бъда намразена - шопската салата е точно едно такова ястие и е време да спре да се предлага зимата с пластмасови домати. И практиката да се цели количество вместо качество.

Mясто по света, където ходиш дори и само заради гастрономията?
Ню Йорк събира всичко в себе си, има такова огромно разнообразие от храни и култури, че определено бих казала, че си струва да се отиде, дори и само за да се яде. Но реално почти всяко място може да бъде такова - Тоскана с десетки видове вкусна паста, Тайланд с ароматни кърита и манго или дори един Копенхаген, който за сравнително малък град събира в себе си едни от най-добрите ресторанти в света.

Какво те кара да се върнеш отново в заведение?
Автентичността.