Забрав/нената кулинария на България, част II: домът

*Рубен Лазарев е един от идейните генератори на книжарницата Elephant Bookstore. Хобитата и интересите му са в сферата на винтиджа, рекламното и плакатното изкуство, визуалното културно наследство и кулинарията

Съхранението на дивеча и месото като цяло престава да бъде свързвано с досадното слизане в тъмната изба/мазе още през 30-те, когато малко след като бъдат изобретени в модерния си нов вариант, американските електрически хладилници завладяват по-заможните къщи и апартаменти на жителите на българския град. Хладилниците завладяват и някои от най-големите месарници и престижни ресторанти, разбира се. Два от най-големите конкурента на хладилна техника - General Motors и създателят на съвременната хладилна камера General Electric, се сблъскват и на българския пазар.

Електрическите уреди, идващи не само от САЩ, но и от Великобритания и Германия, неимоверно променят не само готвенето, но и нуждата от по-специфични умения на прислугата.

Променя се разбирането на кухнята и това повлиява дори върху архитектурата.

Новите големи хладилници и печки, допълнени от задължителната електрическа фурна, изискват както повече внимание, така и повече пространство, което автоматично води до уголемяването на кухненското помещение в градското строителство. Дори се обособява специално място за новото електрифицирано огнище. Огънят на пещта и камината (нерядко свързани през стената в старите големи къщи, строени по германски тертип) се заменя с футуристичните бели емайлирани уреди, предлагащи по-различно преживяване в горещата кухня. За сравнително кратък период по-заможните кухни из българските градове се напълват с електрически чайници, кафе машини, апарати за препичане на хляб и електрически плочи за вафли (изчезнали впоследствие чак до повторната им поява през късния соц).

Другата изненада би трябвало да се окаже наличието на "Американски месарници" и рибни магазини, развиващи бизнеса си с помощта на американските хладилници "Келвинаторъ". Te се произвеждали предимно за търговски и индустриални нужди и съответно коренно са се различавали от домакинските си събратя на другите големи производители. С"Келвинаторъ" по лизингова система работят повечето известни месари в София и Варна, включително магазинът на Първан Дамянов - най-популярният в столичните хали през 30-те.

Най-добре зареденият месарски магазин обаче е бил част от голяма семейна верига,

намирал се е на кръстовището на "Раковски" и пл. "Славейков" и е бил собственост на добре известните братя Петелови. Мястото отдавна е сменило предназначението си, но съвсем наблизо днес се намират двете най-стари действащи месарници в страната - тази на "Графа" и "Шишман" и почти непроменената малка махленска месарница на Анджело на "Шишман" 16 София отдавна не е това, което е била.

Дори младата домакиня вече не страни от мръсната работа -
контактът с електрическата техника е развлечение,

рекламирано свободно като удоволствие, а притежаването ѝ - символ на престиж. Електро-кухнята (популярен израз през 30-те и 40-те) създава невероятната възможност за приготвянето на айс кафе (със сладолед и замразени плодове) или на стремглаво набиращия популярност "Коктаилъ Мартинъ" ("Коктаилътъ е американско питие") с истински лед и "джинъ - американската ракия".
Компаниите, произвеждащи електрически уреди, печелят огромна популярност в годините преди войната и само отчуждението на България от останалата част на света след 1939 година приземява този процес по средата на неговия полет. В края на 30-те години Националното електрическото дружество става проводник на идеите на "чистия и икономичен" начин на живот. Електроенергията се рекламира като икономична доста успешно - в почти всички рецепти, посветени конкретно на готвенето с електрическа печка (силно наподобяваща бъдещите рецептурници за готвене с микровълнова, нашумели в края на 90-те години у нас), присъства информация за очакваната консумация на електроенергия в киловат на час и в лева. Излизат специални рецептурници, посветени единствено на "електро-кухнята".

И отново, дори в съревнованието за повече място в хладилника, месото е на преден план веднага след сладкишите. Ако трябва обаче да посочим най-любимото месо за българина преди социализма, ще бъдем изненадани (а може би не). Свинското безспорно остава номер едно в желанията на българина без оглед на идеологията, войните и финансовото състояние. Агнето си е агне, кокошката и патицата са лесно примирими варианти, но свинското месо царува безконкурентно през десетилетията. Почитателите на свинското имат само един враг и той е вегетарианецът.

Повече за вегетарианското движение в първата половина на XX в. (и за факта, че то е всичко друго, но не и "модерна западна приумица") очаквайте в трета част.