Големите творци и храната: О. Хенри

Да си хуморист много често е равнозначно да бъдеш творец с отношение към храната. След Ярослав Хашек, П.Г. Удхаус и Марк Твен е крайно време да отдадем значимото и на колоса на американския кратък разказ - Уилям Сидни Портър, познат на широката публика като О. Хенри. Това е автор, чийто брой издадени книги практически не е възможно да бъде изчислен. Извън САЩ тиражите му наброяват десетки милиони екземпляри, а изследователите му твърдят, че по цял свят са се продали повече книги на О. Хенри, отколкото самата Библия. За всичко това има причина и тя е общодостъпното писане на американския класик. Всеки може да го чете и разбере, защото историите му са близки до щастието и тревогите на обикновения човек. Като прибавим към тях щипка хумор и неочаквани обрати, ето ти формулата за популярност, издържала читателската проверка на времето вече повече от век.

Всъщност трябва да сме благодарни на лелята на О. Хенри -

Лина, която след ранната смърт на майка му го отглежда и запалва литературната искра у него чрез книгите на Дикенс и Даниел Дефо. Времената, в които отрасва бъдещият писател, са преломни за Америка, току-що е приключила Гражданската война: Южните щати са капитулирали, Ейбрахам Линкълн води политика за премахване на робството, а икономически страната е пред колапс. На този мрачен фон се развиват историите в разказите, но писателят въпреки всичко успява да намери лъча светлина с повод за надежда.

Въпросът с изхранването на американското население в края на XIX век е много труден, защото повечето продукция идва от Юга, а той след войната е в най-тежко състояние. Все още кухнята на САЩ не се е превърнала в онзи цветен сбор от кулинарните традиции на десетки народи, пренесени чрез емигрантите в Обетованата земя. Основното влияние идва от местните индиански традиции, съчетани с африканската кухня на робите от Южните щати, и рецептите пренесени от Европа чрез първите британски заселници.

Овесената каша за закуска и ябълковият пай по време на следобедния чай често се появяват в историите на О. Хенри, но когато говорим за тогавашната кухня, месото определено е на особена почит. Разказът "Законност и ред", чието действие се развива в Тексас, е показателен в това отношение:

"Бъд Оукли и аз с радост се проснахме на брега на намиращото се наблизо езерце, доволни от приятното изтощение и чистото съприкосновение със земята, така желано след изтощителните ни усилия. Стадото беше малко и ние свършихме в три следобед, тъй че Бъд донесе от торбата на седлото си кафе, кафеник, един голям комат хляб и малко бекон".

Историите на американския хуморист изобилстват от сцени, достойни за всеки уестърн с музика на Енио Мориконе:

"Та момъкът се беше накиприл с един от ония каубойски костюми, дето новаците мъкнат със себе си на Запад. Личеше му отдалеч, че умира да погне двама-трима индианци или да нацели някоя гризли с малкия револвер с перлена дръжка, който бе закачил за колана на кръста си.
- Предполагам, че сте наясно - казва хлапакът, без да му мигне окото, - и все пак, какво ще хапнете? Ей, келнер! - вика той, вдигайки пръст. - Вземете поръчката на този господин.
- Един бифтек - казвам, - няколко пържени яйца, кутия компот от праскови и кварта кафе горе-долу ще ме оправят".

Героите на О. Хенри най-често са бедни, но природата им на истински чревоугодници ги кара да се впускат в кулинарни мечтания: "

Трийсет и три долара! Никога не сме имали толкова много пари. Днес ще вечеряме миди.
- И филе миньон с гъби - добави Джо. - Къде е вилицата за маслините?".

В крайна сметка персонажите от разказа "От любов към изкуството" припечелват много по-малко средства и се задоволяват с препечени филийки с разтопено сирене.

Пренасяме се в Ню Йорк - градът на лукса, а където има разкош, винаги ще се намери някой хитрец, който да се възползва от наивността на богатите. Пред нас е един от най-забавните охенриеви герои - Соупи от разказа "Фантето и хоралът". Това до голяма степен е американската версия на великия комбинатор Остап Бендер, който се е специализирал в това да се храни безплатно в най-скъпите нюйоркски ресторанти, а след това да обяви, че е неплатежоспособен:

"Соупи имаше вяра в себе си - поне от долното копче на жилетката нагоре. Беше избръснат, с прилично сако и хубава черна папийонка на ластик, подарена му от една дама-мисионерка по случай Деня на Благодарността. Сполучеше ли да се добере незабелязано до някоя маса, успехът му беше сигурен. Онази част от него, която щеше да се вижда над масата, не би предизвикала никакви подозрения у келнера. Печена дива патица с бутилка Шабли, мислеше си Соупи, после камамбер, чашка кафе и пура. Един долар за пурата ще стигне. Сметката няма да бъде толкова голяма, че да подбуди управата на ресторанта към някакво жестоко отмъщение".

За краткия кулинарен лукс комбинаторът често влиза зад решетките, но пък с гордост възкликва:

"По-добре е да си гост на затвора, където всичко е подчинено на строг правилник, но затова пък никой не си пъха носа в личните работи на един джентълмен".

Под прицел на О. Хенри и острото му социално перо най-вече попада буржоазията. В нея опитва да си проправи път малкият и онеправдан обикновен човек. Типичен пример за това е разказът "Пролетно меню", в който главната героиня - младата машинописка Сара, успява да убеди богаташа Шублер да печата менютата на неговия "Семеен ресторант".

И понеже пролетта вече настъпи, нека видим какво са хапвали заможните нюйоркчани в началото на XX век, през този сезон:

"Днес в менюто имаше повече промени, отколкото обикновено. Супите бяха по-леки; в антретата липсваше свинско, имаше го само в печените, с гарнитура от репички. Цялото меню бе проникнато от благодатния дъх на пролетта. Агнетата, които през последните дни подскачаха по зелените хълмове, влизаха в употреба със сос, с който се отдаваше почит на техния весел живот. Песента на мидите постепенно заглъхваше. Тиганът вече бездействуваше зад решетката на скарата за печене. Списъкът на пайовете нарастваше неудържимо за сметка на пудингите; наденицата, увита в своето було, имаше вече приятни предсмъртни видения ведно с елдата и сладкия, но обречен на гибел, кленов сироп. Непосредствено преди десертите беше мястото на зеленчуците и варивата. Картофи и грах, аспержи с печен хляб, неизбежните домати, царевица, боб, зеле".

Да, кратката проза може да звучи като кулинарна поезия, когато излиза от перото на един от пионерите на този жанр - вездесъщият О. Хенри. Писател с тежък живот, но който е имал смелостта да заяви: "Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба".
Благодарим ти за приключенията във всяка твоя страница, Уилям Сидни Портър!

Очаквайте следващата ни литературно-кулинарна спирка, Алеко Константинов и вечния Бай Ганьо.