Големите творци и храната: Александър Дюма-баща

Имахме честта да закрием книжно-кулинарната 2022 година с текст за емблемата на изгубеното поколение - Франсис Скот Фицджералд, откриваме новия сезон, премествайки се на Стария континент, три века назад. Годината е 1626-та, Франция, царуването на Луи XIII, наричан от народа си "Справедливи". Времена на дворцови интриги, подмолни кардинали и, разбира се, мускетари, които да защитават кралската чест. А кой може да опише по-добре мускетарския живот, ако не Александър Дюма-баща. За поколения българи "Тримата мускетари" - една от знаковите творби на френския класик, беше свързана с едноименния руски сериал от края на 70-те години. Този роман обаче е много повече от бляскави декори, шпаги и мускетарски песни, тя е отпечатък на цяла една епоха с белезите на ранния Барок, в който разточителността е съчетана с неистов стремеж към красивото.

Увлеченият по историята Александър е запленен от този период и успява в "Тримата мускетари" да го пресъздаде в най-пълния му блясък - от дворцовите порядки до изисканите блюда и питиета. Израснал в семейството на френски генерал и дъщеря на гостилничар, още в ранна възраст бъдещият писател е възпитан в почтително отношение към храната. Чревоугодник по природа, пълничкият Дюма-баща никога не пропускал възможността да се отдаде на някоя хубава гозба, а храната се превръща в неделима част от литературните му творби. Мускетарите са тези персонажи, на които писателят винаги е искал да прилича - смели и често безразсъдни стражи, посветени на благородна кауза. Бохемската им природа обаче ги прави прахосници и именно в това се крие част от очарованието им. Изкараните пари за мускетарите са просто средство за разгул сред хубаво вино, печени меса и сладки приказки за предстоящи победи.

Вездесъщият д'Артанян е техният предводител, компания в безкрайните приключения му правят Атос, Портос и Арамис. Прословутата им клетва "Един за всички, всички за един" съвсем спокойно може да се измени в "Един за всички, всички за доброто хапване".

Дворцовата френска кухня от началото на XVII век се състои от пищни, предимно дивечови ястия. Самият Луи XIII е страстен ловец, голяма част от времето му преминава в гонитба на елени. Още щом получават от краля четиридесет пистола за добре свършената от тях работа, Атос съветва д'Артанян да си поръча хубав обяд в гостилницата "Борова шишарка". Хапването на корем обаче зачестява и след няколко дни нашите славни герои остават без пукната пара в Париж:

"д'Артанян, който не познаваше още никого в столицата, намери само една закуска с шоколад у един свещеник от неговия край и един обед у гвардейския знаменосец. Той заведе армията си у свещеника, където изядоха припасите му за два месеца, и у знаменосеца, който ги нагости щедро: но, както казваше прислужникът Планше, колкото и много да ядеш, все пак ядеш един път".

След всяко успешно сражение мускетарите се отдават на запой с любимото им червено вино от района на Божанси (Долината на Лоара). Единствено по-скромният по природа Арамис успява да влее малко разум във веселата компания: "Трябва да употребяваш, но не да злоупотребяваш!". Разбира се, мускетарският живот не винаги е лек, дори когато Портос получава рани при една улична схватка, той продължава да мисли за удоволствието от добрата храна:

"Портос лежеше и играеше със слугата си Мускетон на карти, за да поддържа привичката. В същото време на огъня се печаха, нанизани на шиш, яребици, а от двете страни на голямото огнище на два котлона кипяха две тенджери, откъдето се носеше смесената миризма на задушен заек и риба с винен сос, които приятно дразнеха обонянието. Освен това писалището и мраморната плоча на един скрин бяха покрити с празни бутилки".

В творбата има остра социалната сатира, характерна и за останалите книги на Дюма-баща. Веднъж неразделните приятели са на обяд у прокурора Кокнар, известен със своето скъперничество:

"Вместо кокошката се появи блюдо с боб, грамадно блюдо, от което се подаваха няколко овнешки кости, които на пръв поглед изглеждаха покрити с месо". Сред най-комичните моменти в този литературен шедьовър е случката, в която един гостилничар взема Атос за фалшификатор и го затваря в избата си. Резултатът, както можете сами да се досетите, е апокалиптичен и едва не докарва до фалит собственика на странноприемницата.

"Зад укрепленията, в които Атос беше направил дупка, за да излезе, и които се състояха от дървета, дъски и празни бъчви, струпани по всички правила на стратегическото изкуство, тук-там плаваха в локвите дървено масло и вино костите от всички изядени пушени бутове. Целият ляв ъгъл на избата беше затрупан от куп счупени бутилки. От една бъчва, останала с отворена канелка, изтичаха последните й капки кръв. Образът на опустошението и смъртта, както казва древният поет, витаеше като над бойно поле. От петдесет наденици, окачени на гредите, бяха останали само десет".

Въпреки че Атос се е справил чудесно с опустошаването на провизиите в избата, пълничкият Портос си остава най-големият лакомник сред мускетарите:

Свариха Портос на крак и не толкова блед, както го беше видял д'Артанян при първото си посещение, седнал до една маса, у която, при все че беше сам, имаше обед за четирима. Обедът се състоеше от отлично сготвени меса, отбрани вина и прекрасни плодове.
- Ах, слава богу, тъкмо навреме идете, господа! - зарадва се той и стана. - Току-що започнах супата, ще обядвате с мене.
- О! О! - учуди се д'Артанян. - Едва ли Мускетон е ловил тия бутилки с ласо, освен това тук виждам телешко задушено, говеждо филе.

Следва любопитна игра между четиримата сътрапезници, която е изпитание за небцата и кулинарните им знания:

-Знаете ли какво ядем сега? - попита Атос след десетина минути.
- Как да не знаем! - отвърна д'Артанян.
- Аз ям телешко, шпиковано с ангинари и мозък.
- Аз ям агнешко филе - рече Портос.
- А аз - пилешки гърди - добави Арамис.
- Всички вие се лъжете, господа - отвърна важно Атос, - вие ядете конско месо.
- Хайде де! - не повярва д'Артанян.
- Конско! - повтори Арамис с отвращение. Само Портос не отговори.
- Да, конско. Нали, Портос, ние ядем конско? Дори може би със седлото!
- Не, господа, запазих седлото - отвърна Портос.
- Ей богу, всички сме една стока - обади се Арамис."

В този отрязък от романа е заложена цялата житейска философия на писателя - не е важно какво точно ядем, ние ядем това, за което мечтаем. Така жилавото конско в съзнанието ни може да се превърне в най-изискания деликатес. Накратко казано - добрата храна е винаги свързана с нашата фантазия. Нека на масата освен консуматори бъдем и поне малко фантазьори!

Очаквайте следващата ни литературно-кулинарна спирка, тръгваме на околосветско пътешествие с Марк Твен.