От броя: От пъпката до пушека

Преди векове по времето на китайските династии сребърните игли е бил табу за простолюдието. И има защо. "Представете си най-нежните и крехки връхчета на растението, когато те поглеждат, преди да се разтворят към небето. Пъпките съдържат в себе си най-силната енергия на повика ни към светлината, към слънцето, към раждането", започва своя разказ Маргарита. По думите ѝ този чай се е берял само от девствени момичета, проверявани в кралския двор преди всяко излизане на чаените полета. "Трябвало е да носят най-чистата енергия при допира си с листата. Сребърните игли съдържа много етерично масло в себе си, затова листенцата са много леки, в чашата те стоят дълго време на повърхността, без да потъват. Вкусът е ефирен дори след няколкоминутна запарка, някои хора биха си помислили, че пият вода, и ще сгрешат. Просто не са стигнали дотам в познанието си, това е питие за малцина просветени", твърди чаената експертка и, усмихвайки се, признава, че империите освен елитна продукция, създават и много нискокачествена.

Сребърни игли

Всички свързват сър Уинстън Чърчил с уискито, но малцина знаят, че той също е бил голям почитател на определен вид опушен черен чай, познат в Китай като Lapsang Souchong (лапсанг сучонг), англичаните го наричат още Tarry Souchong (катранен сучонг). Едва 22-годишен, Чърчил е командирован с полка си в Индия през 1896 г. Няколко месеца по-късно той доброволно се присъединява към британските сили, борещи се с афганистанските племена на северозападната граница. Полкът му е бил принуден да живее на открито в биваци край постоянно димящи лагерни огньове. Ароматът на пушек така се запечатва в съзнанието на Уинстън, че той съзнателно го търси през целия остатък от живота си. Бъдещият министър-председател на Великобритания става почитател на торфените уискита, които съчетава неизменно с кубински пури и обилни количества лапсанг за подсилване на опушения ефект, разказва ми Адриан, докато ми приготвя чаша от него.

Лапсанг

"Автентичният сучонг се произвежда единствено в провинция Фуджиан, Източен Китай. Местните планински хора пазят от векове тайните на неговото опушване. За разлика от сребърните игли, за този чай се използват дебелите и груби листа, израстващи от основата на клонката. Първо се изсушават върху открити борови или кедрови огньове, след което се навиват на руло. След това чаят отлежава в бъчви, покрити с плат, преди да се опуши втори път с димящи корени от бял бор. Резултатът е чай със силно димен характер, който е по вкуса само на ценителите на екстремните чаени удоволствия", предупреждава ме Адриан и ме подканва да го опитам.

Още след първата глътка се пренасям край лагерните огньове от младостта на Чърчил, с втората вече съм при смолистите борове от Фуджиан, едва на третата - димът започва да се разгръща в прекрасен тъмнокарамелен финал. На тръгване Маргарита и Адриан ме изпращат с пакет от любимия ми млечен оолонг. Да ме прощава Чърчил, но предпочитам млечен оолонг с айриш пред сучонг със скоч.