545 години по-късно, в Португалия

 "Гроздето в този район винаги е било само едно от нещата, които се гледат сред жито, царевица и какво ли още не", казва Антонио Гуедес, подпрян на високата камина – поза, която само той е в състояние да заеме със своите метър и осемдесет и пет. "До съвсем неотдавна", отбелязва той – бележка, която само той е в позиция да направи, от перспективата на своите 545 години семейна памет.    
Антонио Гуедес е президент на "Кинта да Авеледа", една от значимите изби в португалския район на виньо верде. Ръководи семеен бизнес, чието начало се губи в историята, но със сигурност е поставено преди XVI век. Избата му прави голямо количество от непретенциозните, но свежи вина, втори по популярност от португалските по света след портвайна.

"Най-старият ни запазен документ е от 1467 г.", казва, и обяснява, че насъбралият се архив е заемал обширна стая от имението им. Неотдавна семейството е решило да се възползва от услугата на общината да съхранява фамилната памет. Единствената цена, която е трябвало да се плати, е, че всичко се дигитализира и става публично достояние.

"Кинта до Авеледа" е една от дейностите на Гуедес и сигурно щеше да изглежда периферна на фона на смазващо пищния парк около имението и зоологическата градина на фамилията, ако не беше с капацитета горе-долу на "Винекс Преслав" - 14 милиона бутилки годишно. От друга страна, избата е само една от около 30 600-те производителя на виньо верде.

"Зеленото вино" в буквален превод се произвежда в провинция Миньо в Северна Португалия. Границите на района му са определени в началото на ХХ век и e защитено с DOC, Контролиран географски произход, от 1984 г. Въпреки дългата му история и досега не е напълно сигурно какво е предизвикало кръщаването му в "зелено" вино. 

Според едната, по-популярна, теория името произтича от качеството на вината – свежи, с високи киселини и леко газирани. Някои критици казват, че това обяснение не е правдоподобно, защото в миналото повечето виньо верде е било червено и едва през последните десетилетия бялото набира превъзходство. Други спорят, че дори червените се пият до година след бутилирането им, така че verde означава "младо" вино.

Според втората теория цветът препраща към зеленината на района – това е влажна зона с умерен климат, в който растителността прилича буквално на избухнала. Класическата снимка от гроздобер в Миньо е на двама мъже – един се е покачил на висока стълба, другият я държи отдолу. На нея лозата прилича на зелена океанска вълна или по-точно на Деветия вал, изобразен от листа. Този начин на отглеждане на гроздето е породен от две обстоятелства – от голямото търсене на царевица през XVI век, когато тя плъзва по много от полетата и избутва лозите върху ограничено място в периферията. Също и от особеностите на климата – голямата влага застрашава гроздето с бързо гниене и това е начин то да бъде избегнато.

"Кинта да Авеледа", която има 160 хектара собствени лозя, се е разделила с асмите в интерес на по-добър контрол върху качеството на гроздето. "Дядо ми Мануел Педро Гуедес е започнал да сади по съвременния начин през 1870 г., след като нашествието от филоксера е унищожило старите лозя." Той строи и първата изба и представя вината на международни изложения – взима златен медал в Берлин през 1888 и в Париж през 1898. "Но по онова време е било трудно да се продават бутилирани вина, избата започва да бутилира едва през 1938 г., при баща ми, и да заема позиции на външните пазари със създадената тогава марка Casal Garcia." 

На височина между 200 и 400 м, "Кинта да Авеледа" отглежда характерните местни сортове лоурейро, ферняо пирес, алвариньо, аринто и тражадура. И за да запълни капацитета на съоръженията си, купува още значителни количества грозде – по-точно 11 000 т годишно. В процеса няма акцент върху ръчна работа – Антонио Гуедес свива рамене при споменаването на тази възможност, като че тя е несъстоятелна и напълно зачертана.

Неговата изба е особено, навеждащо на размисъл съчетание от "преди" и "сега". Единият й център е необятната 500-годишна градина, осеяна с фонтани и руини, в която е и просторната семейна къща – основна причина винарната да получи през 2011 The Best of Wine Tourism за Португалия в категорията "Архитектура, паркове и градини".

Тръгваш по пясъчните алеи и моментално се загубваш в криволиченето им между неудържима, неестествено ярка растителност – мъх, цветя, храсти, проходи между спускащи се, пълзящи и обвиващи всичко по пътя си растения, скали, пейки, мостове, езера и фонтани, коренища, надигащи се от земята.  Чутовен многовековен евкалипт (до него – снимка на фамилията пред дебелия му ствол преди век). И още – серия конструкции, за които в архитектурата терминът е folly, думата за "щуротия, безразсъдство, скъпа и безполезна прищявка". Декоративни сгради без особена функционална стойност, на които заедно с романтичните руини португалците са царе.

Къщата на вещицата, павилион над водата, кулата на козите – цилиндрична каменна постройка, около която като спирала се качва дървена пътека, фонтан с профилите на четирите дъщери от предишно поколение Гуедес. Кулминацията сред тези  follies е мануелинският прозорец от XVI  век, под който преди столетия Жоао Четвърти е коронован за крал на Португалия. Някога част от къща в Рибейра, прозорецът е купен от дядото на Антонио Гуедес и разположен в градината, където растителността отдавна го е превзела и усвоила.

На фона на тези пластове история, оцветени в яркозелено, преходът към индустриалния комплекс за производство на вино е малко болезнен. Семейство Гуедес са се опитали да смекчат това преживяване, като са поприкрили блестящите корпуси на съдовете за ферментация зад стените на имението. Но дотам. В крайна сметка избата още през 1950-те продава 2 милиона бутилки годишно, и от 1960 до сега непрекъснато инвестира в увеличаване и модернизиране на капацитета си.

И въпреки че на човек му става леко тъжно да види този преход, лицата на две епохи, сложени така близо и така контрастни едно с друго, в него има неподправеност. Има някакъв естетически морал, какъвто липсва в новонаправените шата със състарени мебели и всякакви други опити за антикваризиране на съвременния свят в преследване на маркетингови цели.  

Докато гледа на едната страна към алуминиевите ферментационни съдове и на другата – към покритите с мъх руини в градината и фонтана със семейните камеи, човек започва да разпознава в привидната дисхармония характер. И Антонио Гуедес, със своите 500 години семейна история и поне две столетия износ на вино, има достатъчно сигурност, за да го прояви. Без добавени претенции и опити за доукрасяване. 

"Историята на семейство Гуедес винаги е включвала имението "Кинта да Авеледа" и то се е превърнало в част от нашата идентичност." Антонио Гуедес просто свива рамене и се усмихва.

Виньо верде, произвеждани във влажния северен район на Португалия Миньо, са като цяло непретенциозни и свежи. Те нямат класата на много други португалски вина, и въпреки това са втората група по износ след портото. Могат да бъдат червени, розе и бели, макар че червените през последните десетилетия губят популярност. Пият се до година след като са бутилирани, имат добра, сравнително висока киселинност и ароматите им варират според сортовете между плодови и цветисти. Сред белите най-използвани са алвариньо, аринто, авесо, азал, батока, лоурейро и тражадура. Сред червените – амарал, азал тинто, брансельо, ешпадейро, падейро, педрал, рабо де овеля, виняо.

Три от успешните вина на "Кинта да Авеледа" са:

-Casal Garcia бяло
Най-старият и успешен бранд на избата. Бледожълт, лимоненозелен цвят, плодов нос с цитрусови акценти, деликатен вкус и добра киселинност.

-Casal Garcia розе
Жизнерадостен черешоворозов цвят, консистентни нос и тяло с плодови аромати и свежест.

- Aveleda Alvarinho
Алвариньо са отделна група вина в рамките на виньо верде. Сортът, характерен с нисък добив, дава по-висока алкохолност. Носът е свеж - в този случай на цитрус и кора от портокал, тялото е елегантно и леко към средно.