Българин стана един от десетимата най-добри бармани на планетата
За Манол Лазаров ви разказахме през юни тази година, когато той стана World Class барман на годината за България и разбрахме, че го очаква пътуване до Австралия, за да представи страната ни на световния финал на състезанието.
Професионалният път на Манол започва сякаш с класическа формула - намира си работа като барман, докато е ученик в 11 клас в родния си град Велико Търново. Така от местното заведение Манол стига до другия край на света, за да приготвя оригинални коктейли и да се бори за първото място. И така, докато връстниците му се лутат в търсене на правилната професия, Манол без да очаква, намира своето истинско призвание. Ето какво разказа младият барман за себе си, за целите си и за приключението World Class.
Как един 26-годишен барман стигна от Велико Търново до Сидни, за да участва за втори път на финала на най-престижното състезание за бармани?
World Class е като Олимпийските игри за бармани. То е най-сериозното състезание, на което можеш да се явиш. Освен че се състезаваш с най-добрите представители от всяка от участващите държави, съдии са едни от най-сериозните фигури в индустрията. Преди да се запиша за участие в World Class България, няколко пъти съм бил в публиката, но чак през 2019 година реших да участвам - и неочаквано победих. Съответно трябваше да представям България на световния финал. Това за мен беше като гръм от ясно небе, защото бях още доста неуверен и тепърва разширявах светогледа си за бар индустрията. Тази година отново спечелих българския финал, но вече с амбицията да стигна до последния кръг на световното в Сидни, Австралия. Този път се подготвих отлично. А това беше последният ми шанс, тъй като според правилата на World class, можеш да участваш на световен финал само 2 пъти в живота си. Ще излъжа, ако кажа, че не съм се надявал да спечеля, но ясната цел беше да вляза в топ 10. И успях! За което съм благодарен на всички, които го преживяха заедно с мен, въпреки че бях от другата страна на Земята.
Как премина самото състезание? С какви коктейли впечатли журито?
Финалът се състоеше от 1 предварителен кръг и 4 финални, като последното предизвикателство беше само за барманите, класирали се за топ 10.
Предизвикателство 1: украси с добро |
"Първото предизвикателство започна още преди да тръгнем за Сидни. Трябваше да създадем коктейл, който е ,,украсен с добро". Т.е. трябваше да измислим напитка на основата на водка Ketel One и да я обвържем с местна инициатива и капка устойчивост. Когато задачите излязоха, бях в родния си град Велико Търново, където по същото време строяха първата обществена градинка. Така вдъхновението да свържем двата проекта дойде съвсем естествено. Създадохме една малка онлайн информационна платформа - growtogether.one. Коктейлът, който приготвих, беше вариация на Тomatini. На базата на точките в този кръг всички участници бяхме разпределени в 5 групи, а десетте инициативи, създали най-много онлайн трафик, получиха и финансова подкрепа. За радост успяхме да станем част от отличените 10! А за мен предстоеше следващият кръг - вече на австралийска земя."
Предизвикателство 2: 3 за щастие |
"Второто предизвикателство в Сидни беше да обвържем три напитки с 3-те ценности, изградили текила Don Julio: страст към занаята, уважение към земята и насърчаване на общността. Първият коктейл беше посветен на половинката ми, Натали, която също е барман. Напитката беше комплексна, но деликатна, на основата на Don Julio Reposado с карамел, кафе, тонка, печен корен от глухарче и какао, украсена с гореща пяна от черен пипер за ароматен и температурен контраст.
Втората напитка се основаваше на това, че с помощта на 3 принципа можем да живеем повече в хармония с природата: да се избират бързо растящи и издръжливи растения; да се добиват местно; да се използват съвременни техники, за да се извлече максимално много от продуктите. В случая използвахме здравец, индрише и обикновено мушкато. Напитката беше с тревист и земен характер и напомняше свежестта след дъжд.
Третият коктейл се подчиняваше на темата "Като две капки вода". В съвременния свят, пренаситен от визуални стимулации, забравяме, че въпреки външните ни разлики, отвътре сме едни и същи. И именно тази идея въплътихме в един шот с домат, маракуя, мисо и черен чесън, избистрена така, че когато се сервира, да има същия цвят като чист шот текила."
Предизвикателство 3: модерна класика |
"Дойде и третото предизвикателство - да направим модерна класика на основата на уиски The Singleton 12 YO. Трябваше да има въвличаща история и да бъде със съставки, които можеш да намериш на повечето места по света. Напитката беше Смаш с мед и девесил. Но имаше един проблем - на пазара нямаше девесил, защото не беше в сезон. Затова се наложи да импровизираме и да го заменим с други билки."
Предизвикателство 4: ритуално мартини |
За четвъртото предизвикателство трябваше да създадем вариация на коктейл Мартини с джин Tanqueray No. TEN и подходящ ритуал на сервиране. Тук се обърнахме към древните траки за вдъхновение. Използвахме вино от сорта широка мелнишка лоза, овкусено с манука мед, смола от бял бор и лимонена трева. Мартинито беше налято със завързани очи и реплики на тракийски фиали от Далакова могила, като ритуалът беше свързан с гадаене на вино."
Предизвикателство 5: Highball all the way |
"Петото предизвикателство ни провокира да направим супер вкусен Хайбол коктейл с уиски Johnnie Walker Black и да използваме съставка, която обикновено е излишък. Според скорошни проучвания, смокиновите листа са именно такъв продукт. А коктейлът, който приготвих - The hidden peach - имитираше сърв Johnnie and peach, тъй като смокиновите листа придадоха вкус, подобен на праскова."
Финал в 5 минути |
"Финалният кръг беше много забавно и едновременно стресиращо предизвикателство. Имаше няколко ключови съставки и няколко основи за коктейл (ром Zacappa 23, водка Ketel One и Seedlip Garden). Непосредствено преди да излезем, трябваше да си изберем коя ключовата съставка и алкохол ще ползваме, и само за 5 минути трябваше да приготвим с тях 3 различни напитки. Справих се почти навреме и с леко порязване. Закъснението от 2 секунди обаче ми "поряза" и точките в класирането. Все пак трите коктейла, които приготвих, впечатлиха журито."
Как се зароди интересът ти към бар индустрията? По какъв начин развиваш уменията си, за да може днес да бъдеш един от най-добрите бармани в света?
Работех в бар като ученик, за да си изкарвам сам парите. Та всичко започна с любопитството ми към уискитата. Иван Попов, собственик на Tequila Bar Funky Monkey, е човекът, който запали интереса ми към смесените напитки. От тогава непрестанно експериментирам - всичко започва с идея и несполучлива проба, много четене и нови опити, докато накрая се получи.
Ти си толкова млад, а вече имаш изключителен опит и новаторски поглед. Разкажи ни за тенденциите в сферата на барманството от твоя гледна точка?
На световно ниво преживяхме събитие - пандемията, което бутна интереса към индустрията до нива на изчезващ вид. Сега зависи от нас как ще вдъхновяваме следващото поколение колеги, а това е отговорна задача. Иначе в момента наблюдаваме тенденция към изпипан минимализъм във визуалния аспект на напитките. Повече вкус, но същевременно стремеж към провокативна и нестандартна визия. И всичко това в рамките на устойчивостта и грижата на планетата.